Късната вечер в сряда сякаш бе пътуване назад във времето, в не толкова далечното минало на Грасхопър - същата съблекалня, същите думи. Само този, който ги каза, беше различен.
"Този отбор не е от международен формат", каза тогава Ханспетер Латур след загубата от Днепър. Около 12 месеца по-късно Балъков стои на мястото на Латур и говори почти като предшественика си. "Имаме нужда от повече качествени играчи за международните мачове". А това не е единственият паралел, който може да се направи след загубата с 0:4 от Севиля и ранното отпадане от турнира за купата на УЕФА.
В края на октомври миналата година еуфорията, която съпътстваше Латур в началото на кариерата му в Грасхопър, рязко спадна до нулата. В 10 мача до зимната пауза тимът спечели едва една победа. Обвинителният акт беше съставен бързо - Латур бил претоварил и изстискал отбора.
Днес Грасхопър е обзет от същата сънливост, както тогава - от месец насам в 8 мача има голова разлика 6:17 и 6 загуби. Преди година "скакалците" поне не трябваше да се притесняват за имиджа на клуба, който сега Балъков определи като застрашен още след загубата с 2:5 от АЗ Алкмаар.
В сряда можеха да се случат много неща, само още една разгромна загуба Грасхопър не биваше да си позволява. Това беше единствената цел за вечерта. Преди около година преговорите за нов договор на Латур удариха на камък.
Той искал да печели титли в Цюрих, а за тази цел качеството в отбора било малко.
"Никога няма да се задоволя с място в средата", каза наскоро и Балъков. В последните дни на "Хардтурм" отново се обсъжда един нов договор. Подписът на българина би бил един позитивен знак в неспокойните времена.
"Нойе Цюрхер Цайтунг": Дежа вю в Грасхопър
02.12.2006 04:54:28
Източник: Интернет
хурo
на 02.12.2006 в 11:15:00 #1Опитно зайче в ръцете на Балъков Флурин Клалюна "Нойе Цюрхер Цайтунг" Стадион "Хардтурм" бе поле за експерименти, а Грасхопър - опитното зайче в ръцете на Балъков. Лаборантът, който анализира всичко. Обектите на изследване срещу Севиля изглеждаха ясни: Как реагират футболистите - хора, чиято работа е постигане на определен резултат, на моралните въпроси? Какво правят, когато треньорът предварително им казва, че нямат реални шансове да се класират за 1/16 финал срещу испанците? Когато той им казва, че след погромите срещу Алкмаар и Либерец мачът вече има само абстрактна стойност - да се играе за имиджа, да се постигне почетен резултат? Още с третия гол в мача - този на Шевантон, всички въпроси намериха своите отговори. Те обаче не бяха такива, каквито очакваше треньорът Балъков. Грасхопър отново бе разгромен - най-категорично от всичките си мачове досега. Играчите от Цюрих не получиха никаква възможност да вземат мача под свой контрол. Севиля играеше футбол, който Грасхопър познаваше само от телевизията. Четвъртият гол в 85-ата минута само превърна категоричната загуба в разгромна загуба. Вратарят на Грасхопър Колторти бе най-добрият на терена от своя отбор, въпреки че допусна 4 гола. Това говори ясно за моментното състояние на тима от Цюрих. След третата загуба в Купата на УЕФА, тимът е изхвърлен от турнира. Предвид показаната игра, логично. 11 мача на международно ниво са достатъчни. Последният мач на 12 декември срещу Брага ще бъде упражнение. Остава една отчайваща равносметка. И миналия сезон тимът, тогава воден от Ханс-Петер Латур, напусна турнира без нито една спечелена точка. Тогава обаче нямаше загуба с повече от един гол разлика, а сега във всеки мач Грасхопър пада с 3 и повече гола. Балъков не видя много от поставените от него задачи изпълнени. Грасхопър трябваше да играе стабилно, да прави обикновените неща както трябва. Още след четвърт час игра се видя, че това не им се удава. Андалусците създаваха положения с лекота, почти винаги се справяха със защитниците Уелингтон, Йеги и Сутер. В халфовата линия Салатич и Сеоан непрекъснато губеха топката. В нападение Грасхопър стана опасен чак след като мачът вече бе решен. Срещу чешките здравеняци от Слован Либерец миналата седмица Грасхопър бе на прага на физическите си възможности. Испанците пък показаха къде са игровите предели на швейцарците. Грасхопър нямаше как да се справи с темпото и техниката на андалусците. Отдавна в Европа един отбор не е надигравал толкова категорично съперника си, колкото Севиля в този мач. На най-добрият играч на гостите - малиецът Кануте, дори не му се наложи да влезе в игра. Този път от неговите голове нямаше нужда.