От нещо нищо
09.03.2007 17:57:00
Източник: Ройтерс
Хронология на падението - или 11 дни в Ада
На 25 февруари Арсенал излезе на стадион "Милениум" в Кардиф, за да се изправи на финал за Карлинг Къп срещу градския си съперник Челси. Мачът започна отлично за "детската градина" на Венгер. "Артилеристите" създаваха положение след положение и дори поведоха в резултата. Постепенно обаче Челси се върна в мача и благодарение най-вече на Дрогба обърна развоя на срещата, и отмъкна трофея от младите "топчии".
Освен загубата Арсенал трябваше да понесе и жестоки дисциплинарни наказания заради масовото сбиване в края на срещата. Ебоуе, Адебайор и Туре изгоряха за по три мача, а контузията на Диаби отложи операцията на рамото, която Тио Уолкът трябваше да претърпи след края на двубоя.
Три дни по-късно Арсенал напусна безславно другия турнир на домашната сцена - Купата на ФА. Срещу Блекбърн "топчиите" изнесоха урок по изпускане на положения, а с гол в края Бени Макарти прати момчетата на Марк Хюз на четвъртфинал.
Черната серия бе довършена на 7-ми март с драматичното отпадане от ПСВ Айндховен на осминафиналите на Шампионската лига. За пореден път липсата на острота в последната фаза на играта изигра лоша шега на Арсенал и дори се наложи противников играч да направи това, което нападателите на "артилеристите" не можаха. Алекс си отбеляза автогол, след което вкара и в правилната врата, за да разбие на пух прах надеждите на Венгер и компания за постигане на нещо по-значимо в най-престижния европейски клубен турнир.
Защо?
Най-големият проблем пред Арсенал е ефективността пред противниковата врата. За най-голямо съжаление на възпитаниците на Венгер определението за гол в правилника на играта е едно единствено и гласи следното: "Гол е отбелязан, когато цялата топка премине през линията на вратата между страничните греди и под напречната греда".
Положенията за гол не се броят за попадение, както и множеството пропуски. За гол не се смятат и ъгловите удари, нито пък безбройните подавания между съотборниците без противника да докосне топката. Футболът е игра на голове, и ако в края на мача от 20 шанса си оползотворил само един, а съперника от 5 - 2, можеш да виниш само себе си.
За всеки е ясно, че ако играчите на Венгер бяха реализирали дори половината от головите възможности, които им се откриха във въпросните срещи, попаденията на Макарти и Алекс нямаше да са победни, а протоколни.
Според мнозина в състава на Арсенал има достатъчна дълбочина що се отнася до защитата и халфовата линия. Не така обаче седят нещата в нападение, където празнината от евентуално отсъствие на Анри и Робин ван Перси се запълва много трудно. Вярно е, че Баптища вкара 4 гола на Ливърпул и 2 на Тотнъм. Също е вярно, че Адебайор се раздава докрай всеки път когато стъпи на терена, но дали това е достатъчно.
В тези три фатални мача, Арсенал не можеше да разчита на основните си реализатори и това се оказа решително. Ван Перси счупи крака си още през януари, а капитанът на "артилеристите" игра 25 минути само срещу ПСВ Айндховен и то не напълно възстановен. Нямам нищо против Баптища, Адебайор и Алиадиер, но те не отговориха на очакванията в най-важните моменти.
Сгъстената програма също си каза думата, но за нея "топчиите" също носят вина. Поради гореспоменатите причини Арсенал добави в календара си две преигравания за ФА Къп, като срещу Болтън се стигна до продължения. Редовното време не бе достатъчно и срещу Тотнъм на полуфинала за Купата на Лигата, където също се играха продължения.
Неминуемо умората се усети в някои от футболистите, а многото мачове провокираха доста контузии, като за двубоя с Рединг, който се игра три дни преди реванша срещу ПСВ, в състава на "артилеристите" имаше само 14 напълно здрави играчи.
Какво остава?
След като напусна всички турнирни състезания, за Арсенал остава единствено да защити честта си в английската Висша лига. Шансовете за титла са само математически, а финиширането сред първите 4 - почти сигурно. Това ще позволи на Анри да се възстанови напълно един път завинаги, а и завръщането на Ван Перси също няма да бъде форсирано.
"Бъдещето е светло"
При наличието на толкова талантливи играчи в невръстна възраст най-често срещаното определение за отбора на Арсенал е "млад и перспективен". Фразата "Бъдещето на "Емирейтс" е светло" също е доста популярна в коментарите относно тима от северен Лондон. Рискът при заклеймяването на даден отбор с "млад и перспективен" обаче е доста голям и е изключително грешно възрастта да се използва за оправдание.
Предизвикателството пред Венгер и неговия щаб е да променят това определение, като със сигурност в новото такова трябва да присъства думата "печеливш". Клубът се нуждае от трофеи и хубавото е, че "младите и перспективни" играчи го осъзнават.
За привържениците на Арсенал не остава нищо друго, освен да се радват на един от най-атрактивните футболни стилове, налагани някога и да се надяват, че точните изстрели на "топчиите" ще дойдат колкото се може по-скоро.
disaster
на 09.03.2007 в 19:19:53 #10recidivist,така е то всичко си има граници
дядо ви
на 09.03.2007 в 19:09:29 #9Еех, Петко, Петко, не те знам що за войвода си и кои са ти айдуците, но очевидно четенето ти е мъка. Никъде никого не съм оплювал, но щом държиш, мога и това да направя - статията е плоска, защото използва прекалено много клишета, витаещи около отборчето от северен Лондон, и нямащи нищо общо с действителността. И след като основите, които са поставени са леко паянтови, автора не развива никаква теза и нищо не защитава като позиция. Отбелязани са 4 основни момента, които ще отбележа с по 1 коментар: Хронология - 3те мача са само върха на айсберга, проблема започва много по-рано. Защо - поради недалновидна мениджърска политика. Какво остава - каквото оставаше и предните 4-5 сезона - да се доиграе сезона с преекспонирани очаквания за следващия.Финала за КЕШ си беше чиста проба случайност. Бъдещето е светло - много при това, поне до пенсионирането на Анри, винаги ще е така.
disaster
на 09.03.2007 в 18:53:15 #8Най търпеливите фенове на света са тези на Арсенал...Слрд всеки провал те си казват имайте търпение имаме голям потенциал и всичко спира до тук..Наистина им се възхищавам на търпението!
petko_voyvoda
на 09.03.2007 в 18:46:43 #7Ех, дядо, дядо... Нима още не си разбрал, че винаги е по-лесно да оплюеш нещо, отколкото да го съчиниш сам. Защо не пробваш ти да напишеш нещо? Имам сума ти и приятели, които са големи многознайковци, например за футболните коментари по време на мач. Веднъж реших да изключа звука и да ги видя какво могат. Седяха и мълчаха като кухи лейки и повече от 5 минути не успяха да издържат да коментират. Нека видим и твоето творчество, пък тогава "пцувай налево-надесно", както си му е реда. Коментарът е готин, ама Арсенал са ебахти смешниците.
Fastest Finger
на 09.03.2007 в 18:43:47 #6дядо ви Аз като един "заблуден фен" мога да ти кажа да ме хвахеш за дедовия. И друго мога да ти кажа: Ще дойде видов ден.
Juliano
на 09.03.2007 в 18:42:12 #5Явно не правите разлика между злобеене и радост. След въпросните победи се радвахме. Това което го правите вие в момента е да злобеете и да се радвате на чуждото нещастие. Давайте щом ще спите по спокойно.
дядо ви
на 09.03.2007 в 18:27:49 #4Статията е леко плоска, а заглавието би трябвало да бъде "от нищо - нищо". В смисъл толкова си могат и никой, освен заблудените им фенсве, не е очаквал повече.
Тудор
на 09.03.2007 в 18:25:49 #3Една наистина стойностна статия.
emilarsov
на 09.03.2007 в 18:06:53 #2Мнооого добра статия Като се замисля,може да вземем Венгер за треньор в академията на Ман. Юнайтед,и там има "млади и перспективни играчи",и там бъдещето е светло,пък може и да не го взимаме,за да не ни напълни с маймуни
namo
на 09.03.2007 в 17:42:30 #1"Бъдещето е светло" също е добро заглавие, но да оставим арсеналци на мира вече