Големият мач в шахмата дойде - другата седмица Веселин Топалов ще оспорва титлата на световния шампион Вишванатан Ананд (Индия). 12-те партии ще се играят във Военния клуб в столицата.

Победителят ще спечели 1,2 милиона евро, загубилият - 800 000. В София е вече и Топалов, който говори за мача, за шахмата, за съперника и още нещо...

- Отново сте в голямата игра за титлата. Какво е шестото ви чувство?

- Преди такъв мач винаги имам усещането, че съм добре подготвен. Обаче дали е така ще се разбере на мача. Може би за предишния в Елиста с Владимир Крамник бях малко по-добре физически, но вече няма значение.

- Освен мястото и съперникът какво е по-различно от онази битка с Крамник?

- Все пак Ананд е истински шампион, балансиран е и е машина за печелене на партии на всякакъв шахмат - на сляпо, блиц, класически... Не е гений, но е натурален талант, роден е за шахмата. Удава му се да играе бързо и безгрешно, докато аз играя бавно и добре.

- В кой компонент от играта очаквате да се реши битката? Или е въпрос на нерви между двама равностойни съперници...

- Не може да се каже, че сме равностойни, ние сме различни. Той е комплексен състезател и има само леко забележими слабости, които се появяват в зависимост от момента. Просто понякога прави и той грешки.

- Помъдряхте ли от онзи скандален мач в Елиста?

- Тогава ми бе първият дълъг двубой и имах проблем с пренавиване. Сега опитвам да избегна именно това. В последните дни тренирам на облекчен режим, защото двубоят ще е наистина на нерви и трябва се пази енергия.

- Изненадахте с вземането на чех в екипа. Очаквате ли и Ананд да извади нещо от задния джоб?

- Не знам какъв му е отборът, но печеливш тим не се сменя. И предполагам, че хората, които му помогнаха да победи Крамник за титлата в Бон, сигурно ще бъдат тук.

- А очаквате ли капризи от негова страна?

- Не мисля. Организацията е на такова високо равнище и едва ли ще има за какво. Но ако човек иска да провокира, все нещо ще намери.

- Може ли да се каже, че този мач е най-голямата ви битка в шаха?

- През 2004-та на световното в Либия стигнах полуфинала, играех много добре, но паднах. И си казах - загубих битката на живота, всичко свърши. Но както виждаме отново имам шанс да стана шампион.

- Наскоро Анатолий Карпов каза, че е крайно време да се сложи край на хаоса в шаха, че не се помнят имената на сегашните шампиони, че са намалели парите. Прав ли е?

- Предполагам има предвид постоянните промени, които прави международната федерация. Така играчите не могат да си градят планове и донякъде се създава хаос. От друга страна обаче броят на турнирите се увеличава, както и наградните фондове. И уж няма логика, има хаос, но не се отразява лошо като цяло на шаха. Ситуацията е малко странна, но животът стана динамичен, а промени има и в други спортове. Преди 20 г. само двама печелеха много пари - Гари Каспаров и Карпов. Сега повече играчи имат шанс да печелят добре от шаха и дори да забогатеят.

- Вие богат човек ли сте?

- Зависи с кого ме сравнявате. Ако е с Абрамович, не съм. Но имам достатачно, за да не се притеснявам за старините си. И парите от този мач, които не са никак малко, не са ми нужни, за да си купя нещо, и няма да променят живота ми. Нямам нужда от "Ламборгини" и яхти, нямам нужда от излишен лукс.

- Има ли нещо, за което сте прахосали неразумно много пари, ей така, за удоволствие?

- Трябва да си спомня... (дълго мисли). Не, няма. Позволявам си лукс, но и умея да се контролирам. Казах за "Ламборгини". Мога например да си купя наистина скъпи коли, но не го правя. Не виждам смисъл. Доволен съм от живота си.

- А какъв се виждате в живота след шахмата?

- (отново пауза). Честно казано на този въпрос нямам отговор. Освен шаха нямам друга специалност. Знам езици, но това реално не дава работа.

- Защо да не се появи "Академия Топалов" за млади таланти?

- Едва ли. Вече с компютрите шахът така се промени, че един треньор, който и да е той, може да даде просто малко съвети. Много от младите таланти работят сами и с компютърни програми. Последният пример е раздялата на лидера в ранглистата Магнус Карлсен с Каспаров. Така че аз няма да уча деца как се играе. Мога да дам съвети.

- А виждате ли се в ролята на Виктор Корчной, който и на 79 г. играе?

- Също не. Уважавам много Корчной, той наистина обича шаха и играе за удоволствие. Както и аз. Но не бих правил като него.

- Ако спечелите титлата, бихте ли я заложили отново както с Крамник?

- Абсолютно да. С моя мениджър Силвио Данаилов смятаме, че шампионът трябва да има само икономическо преимущество, като получава повече хонорари. И трябва да се доказва на шахматната дъска, където пък не трябва да има преимущество.

- Данаилов тръгва на нова битка - за шеф на европейския шахмат...

- Със Силвио тръгнахме преди 20 години за Испания по турнири и виждате къде сме стигнали. Той като частно лице е направил много - мачове за световната титла, турнира "М-Тел Мастърс", създаде веригата "Голям шлем"... И това сам. Представете си, ако има зад гърба си организация като Европейския шахматен съюз. С идеите си той доста промени шаха и бих казал, че го подобри.