Нападателят на Черно море Мирослав Манолов се изправя срещу бившия си отбор ЦСКА. В началото на 2007 година именно „армейците" пратиха тарана като разменна монета в морската ни столица заедно с Даниел Георгиев, а в София пристигна Даниел Моралес. Миро даде интервю за „Топспорт" веднага след успеха над Калиакра (Каварна) с 3:1 в полуфинала за купата на България.

ЗА МАЧА С ЦСКА
Надявам се да се представим достойно. Имаме сили да нанесем първа загуба на ЦСКА през сезона. Срещу Левски играхме слабо, няма смисъл да се оправдаваме. Преди мача обаче се създаде изкуствено напрежение. Едва ли не ни изкараха, че сме фаворити срещу „сините", защото тогава те бяха в слаба форма. Не искам да си отмъщавам на „червените", че не са ми дали шанс или нещо подобно. Така са преценили, така са направили. Не съжалявам по никакъв начин, че пристигнах в Черно море. Наистина сме добър колектив и действаме като един юмрук. В това ни е силата, а не в индивидуалностите.

ЗА КУПАТА НА БЪЛГАРИЯ
Съвсем заслужено сме на финал, след като отстранихме Калиакра. Цяла седмица слушахме как ни се заканваха, как им се е паднал лек съперник при жребия, но накрая те приключиха с участието си. И не знам какво искат от съдията. При отменения гол по-добра видимост имаше страничният рефер, той трябваше да сигнализира. Ама той Вили Вуцов е свикнал на мачовете в „Б" група постоянно да е на тъчлинията и да вика по съдиите и те да му бутат отбора напред. Срещу нас обаче нямаше как да стане, по-добри сме от тях. И да бяха зачели попадението им, пак щяхме да спечелим. Срещу Литекс шансовете ни са 50:50. Не ни е страх от тях, даже напротив. Те трябва да се страхуват, защото са фаворити, а ние няма какво да губим. Повече от успех е, че стигнахме до финала. За мен двубоят не трябва да се играе в София. Ако е в столицата, колко наши фенове ще могат да дойдат. Не повече от 2000 например и ще се убият от път. От Ловеч знаем, че ще пристигнат 500 привърженици и какво, финалът ще се състои пред празни трибуни. По-добре е този мач да бъде на по-малък стадион, там където скоро не е имало такъв голям форум. Севлиево, Бургас или Пловдив са приемливи варианти.

ЗА ПРЕСТОЯ
НА „АРМИЯТА"
В ЦСКА пристигнах направо от родния ми Металик (Сопот). Играх две години за юношите на „червените". За първи път в мъжкия отбор ме взе Сашо Станков през есента на 2003 година. Дебютирах за първия отбор през октомври 2003-а в мач за купата на България. Гостувахме на Пирин в Благоевград, а аз влязох в игра към края на двубоя. Радвам се, че бях част от отбора, който стана шампион през 2005 година начело с Миодраг Йешич. Това бяха част от най-хубавите ми мигове, въпреки че не бях твърд титуляр. С ЦСКА имах щастието дори да играя за купата на УЕФА през лятото на 2006-а.

ЗА ТЕЖКАТА
КОНТУЗИЯ
През есента на 2003 година влязох в казармата. Първо бях в школата в Плевен - до клетвата. Веднага ме взеха да играя във военния отбор. Точно една седмица преди клетвата имахме мач с Армеец (Пловдив), последния ми за тима. След него веднага тръгвах за София. Но всичко се обърна с главата надолу. Спомням си как счупих крака си, все едно че е станало вчера. Владеех топката и напреднах към вратаря на съперника. Тъкмо да нанеса последния удар и той се хвърли в краката ми и аз само затворих очи...След това си спомням само болката от счупването. Не си казах, край,
свърших за футбола. Бях още много малък, за да се отчайвам. Напротив, тази контузия ме направи още по-корав. Възстановявах се около шест месеца, ужасно беше. Първият ми мач след травмата бе на „Армията" срещу Берое (4:1) за нас през април 2005 година. Не ме беше страх, много ми се играеше, въобще не мислех какво ще стане на терена

ЗА КОНЕЛИАНО
През лятото на 2005 година от ЦСКА ме пратиха под наем в Конелиано. Пламен Марков заяви, че ще разчита на мен по-малко, а аз исках да играя. Благодарен съм на Сашо Борисов и Филип Филипов, че ми гласуваха доверие през сезон 2005/06. Не ги разочаровах, вкарах 20 гола в „Б" група, а на баража бихме Марица и се класирахме в „А" група. А след това знаете какво се случи. Дражев взе отбора и го преименува на Черноморец. През лятото на 2006 година обаче отново Пламен Марков ме върна в ЦСКА. Изкарах подготовката с отбора в Правец и играх през есента. През зимата дойдох във Варна заедно с Дани Георгиев, а Моралес премина при „армейците".

ЗА ЧЕРНО МОРЕ
Имаме много добър отбор. Лично мое си беше решението да премина в Черно море. Никой от ЦСКА не ме е карал насила. С Дани Георгиев си говорехме, че сме млади и трябва да играем, а на „Армията" не се откриваше такава възможност. Още миналото лято показахме, че сме стойностен тим. Направихме супермачове със Сампдория, отбор, който в момента се бори с Милан за място, даващо право на участие в Шампионската лига. Доколкото знам, и тази година нашето ръководство иска да участваме в Интертото. Ако обаче вземем купата на България, ще играем директно в турнира за УЕФА. Казаха ни да не се притесняваме и че няма никакво наказание заради двубоите с ФК Македония.

ЗА НАЙ-ХУБАВИЯ СИ
ГОЛ И РОДНИЯ СОПОТ
Разбира се, че си спомням най-красивото ми попадение. През есента на 2005 година с Конелиано на „Армията" посрещнахме Спартак (Пл). Поведоха ни с 0:1, а след това вкарах три гола. Първия го отбелязах със задна ножица и досега ми се е запечатил в съзнанието. Иначе важни голове имам повече, но не са толкова красиви.
Като се прибера в родния ми град Сопот, хората ме познават, уважават ме, че съм постигнал нещо повече. Най-известният футболист от града е Румен Иванов, който игра в Левски, Швейцария и т.н.

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
Разбира се, тайничко се надявам, че някой ден и аз ще получа повиквателна за представителния тим. Ако продължавам да се представям на високо ниво и да бележа редовно, защо да не ме повикат. Ето видяхте как Георги Какалов бе изпробван от Пламен Марков.