Шампионът Левски и носителя на Купата на България ЦСКА ще се срещнат в спор за Суперкупата на 30 юли.
Това заяви пред радио "Гонг" генералният секретар на Професионалната футболна лига Любе Спасов.
Двубоят бе под въпрос заради ангажиментите на двата тима в евротурнирите.
За да бъде обявена официално датата, остава да бъде уточнено дали Левски ще играе мача си от втория предварителен кръг на Шампионската лига на 1 юли или ден по-късно.
"Сините" очакват съперника си, който ще бъде победителя от двубоя между грузинския Сиони и азерския ФК Баку. В първия мач грузинците спечелиха като домакини с 2:0.
Anti_reds
на 18.07.2006 в 14:46:04 #132а свършиха ти лъжите за ЦДНВ и почна с нац. отбор.Стига с тия статии от вестник сектор Г
ФАВОРИТ
на 18.07.2006 в 14:45:10 #131АБЕ ВИЕ ВЕРНО СЕ МИСЛИТЕ ЗА ДЕСИДЕНТИ!!! КОЙ ДРУГ ОТБОР Е ПЕЧЕЛИЛ .........КУПАТА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ...СМЕШНИ СТЕ
Yovov
на 18.07.2006 в 14:44:15 #130.. Че публиката на Левски е най-великата и достойна в България го признават дори някои цесекари. Отборът се подкрепя докрай, независимо от резултата и съперника. Футболистите и шефовете на клуба понякога са критикувани, но никога не стават обект на омраза. Стадион "Георги Аспарухов" е свещено място и той не може да бъде осквернен от сините привърженици. Песните на феновете са предимно за възхвала на отбора, a тези кoито не са, се пеят само в подходящ случай. Основната причина за всички положителни явления се корени в начина на мислене на запалянковците. И Левски, както всеки клуб изпада в кризи, но това по-никъкъв начин не влияе на подкрепата от трибуните. Напротив феновете се сплотяват повeче, защото знаят, че и те могат да допринесат с нещо за подобряване на положението. Всеки от нас разбира, че когато тимът е затруднен (било то игрово, финансово и пр.) публиката е тази, която може да направи нещата по-безболезнени и дори да реши проблема. За да бъда честен трябва да кажа, че и между запалянковците на Левски се срещат хора, които не винаги докрай стоят зад отбора. Футболистът на века... За Гунди е писано и говорено много, но винаги има какво още да се каже. Желанието ми е да акцентирам върху измисленият спор, кой е най-големият футболист в цялата българска история - Георги Аспарухов или Христо Стоичков. За тези, които имат съмнения кой е той, трябва да кажа нещо. Нека предположим, че идеалният футболист има 10 качества, като физика, дрибъл, скорост, игра с глава, пас, силен и точен удар, използване на двата крака, контрол над топката, феърплей и отнемане на топката от противника. На всички е ясно, че Гунди покрива поне девет от десетте критерия. Искам да попитам, някой да е виждал Стоичков да играе с глава или да прави задни и странични ножици? Десният му крак е като патерица. A и индивидуалната техника на Ицо не отговаря на претенциите му (нека си спомним голът на Гунди на "Уембли", останал в аналите на митичният стадион). За феърплей при Стоичков изобщо не може да се говори. Някои хора не могат да правят разлика между най-титулуван и най-добър играч! Безспорно Христо Стоичков е българският играч с най-много отличия засега. Нека погледем фактите. В официалната класация на ФИФА Стоичков е с 22 места след Г. Аспарухов. Световни историци, статистици и медии поставят синята легенда на 40-то място, докато Стоичков е 62-ри. Христо Стоичков има шанса да играе в един от най-силните отбори в света - Барселона, а треньор да му е Йохан Кройф. Стоичков се състезва във времето на телевизията, многото зрители, медиите и интернет. Всичко това дава възможност да бъде видян и оценен от всеки жител на планетата. Но това не му помагa да се нареди преди Гунди. Смея да твърдя, че Георги Аспарухов е звезда, а Стоичков метеор (свети докато изгаря)! Гунди е може би единственият футболист, който се превръща в своеобразен обществен феномен за България. Въпреки огромната любов на запалянковците (не само от Левски) и уважението на колегите си фуболисти, официалните власти имат към него ясно изразена неприязън! Може би причината се крие в това, че името на Гунди се смята за символ на ФК Левски. Тогавашните управници имат поговорка: "Не всички левскари са фашисти, но всички фашисти са левскари!". Поради тази причина ЦСКА е толериран неистово, а Левски низвергнат. Особено показателен е следният факт. Българският представител в гласуването за носител на "Златната топка" за 1965 г. е правителственият "Работническо дело". Вестникът не посочва Гунди в петицата!? Ако го беше поставил на първо място, което той несъмнено заслужава, ставаше трети в крайното класиране. Забележете при това без да е играл в супер отбор, а само и единствено в България. ... Най-голямото доказателство потвърждаващо комунистическия принцип, че всички фашисти са левскари е погребението на Гунди и Котков. Когато през 1971 г. над 550 хил. души излизат по улиците на София, властта се втриса от ужас. Не е далечна "Пражката пролет" от 1968 г. и съмненията за повторение на събитията от Чехословакия тревожат болните комунистически мозъци. Хиляди полицаи, пожарникари, военни и хора от Държавна сигурност са мобилизирани. Според властта левскарските редици са пълни с представители на "опозицията". Те трябва да бъдат обезвредени, защото има опасност да разбунтуват народа. Само за седмица са арестувани по-видни левскари като Рихард Езра, Пиолата, Любо Ангеловски, Сашо Моряка, Мунис, Гошо Национала, Коно, близнаците Булдоци и много други. Някои от тях се отървават с предупредителни протоколи, а останалите са изселени от столицата. Най-гнусното, което върши властта, обаче остава късането на некролозите на загиналите футболисти, всекидневното прибиране от гробовете на Гунди и Котков на листове със стихове посветени на тях, събирането на снимките им и тъпкането на цветята оставени в тяхна памет!! Без думиЖелая да хвърля светлина върху създаването на ЦСКА. От разговорите ми с привърженици на различни отбори разбирам, че този въпрос е съвсем неясен. Най-заблудени са онези, които смятат ЦСКА за пряк наследник на АС-23. Това най-често са чорбари, осъзнаващи комунистическата същност на отбора си, но нямащи възможност да се отрекат от него. Какво казва историята по този въпрос? След деветосептемврийският преврат през 1944 г. се премахват всички дотогавашни спортни структури. Още на 25.09.1944 г. е създаден Временен спортен съвет. Той отстранява не само ръководителите на спортните клубове, но и редица бивши и действащи треньори и футболисти. Причината за това са налудничевите обвинения "за профашистка дейност". Нещо повече, последвалата реорганизация на клубовете довежда до ликвидирането на много от тях, а останалите са прекръстени с нови имена. Така Левски е обединен с Княз Кирил, който преди това е преименуван на Пощенски спортен клуб. Новото име на клуба е ПСК Левски. ЖСК става Локомотив, Славия е обединена с България и Бежанец и става Славия 45 и т.н. АС-23, Шипка и Цар Борис III са претопени в един клуб на армията, наречен Чавдар. През сезона 1946/47 г. Чавдар изпада от Първа дивизия, след което е преименуван на ЦДВ. Тъй като отборът на партията не може да играе във Втора дивизия, той е обединен със силният за времето си Септември от Първа дивизия. Това става в края на сезона 1947/48 г. като името на новият отбор е "Септември" при ЦДВ. Така без да е извоювал участие при най-добрите, ЦСКА започва съществуванието си. Левски, това е БългарияЗа да не бъда голословен ще цитирам дословно извадка от "Задочни репортажи за България" (Георги Марков, 1990, София, 40): "... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на "Левски". По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на "Левски". Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете." За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на "Левски" бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавана сигурност..." Феновете на разформированите отбори (които не са били малко) се насочват към останалите оцелели тимове. Една част от тях си избират новият отбор на ЦСКА, който ги привлича с победите си. Към тях трябва да прибавим комунистите и военните, които по "задължение" стават цескари. Появяват се и други поддържащи този комунистически отбор. Това най-често са хора, които страдат от липса на победи в личният си и служебен живот и търсят да избиват комплекси на друго място. Тъй като изборът не е бил голям, значителна част от тези хора се насочват към футбола. Там вече има един отбор победител, зад когото изцяло стои партията-държава, т.е. тук не можеш да бъдеш губещ. Така се създават привържениците на ЦСКА. Днес имаме прекрасната възможност да наблюдаваме колко несполучлива смес се оказват феновете на ЦСКА. Но най-любопитното е, че и новото поколение цесекари е наследило изцяло недъзите на предходното. Разбира се има и изключения. Аз самият познавам качествени хора, които са се заблудили, но според мен те не са повече от 20% от всички, които подкрепят ЦСКА. В действителност привържениците на ЦСКА не обичат истински отбора си. Тяхната омраза към ЛЕВСКИ ги обединява. По този начин червените фенове признават категорично, че В БЪЛГАРИЯ ИМА САМО ЕДИН ОТБОР И ТОВА Е ЛЕВСКИ - огромна част от народа го обича, а останалата го мрази. Ще посоча няколко примера за казаното по-горе. Нека започнем с най-очевадното - песните "възхваляващи" армейския отбор. Феновете на комунистическият клуб имат около петнадесет най-популярни песни и забележете, че над десет от тях са насочени срещу отбора на ЛЕВСКИ. Тези антилевскарски измислици се пеят постоянно, независимо кой е моментният противник на ЦСКА. Друг е въпросът, че голяма част от споменатите песни са взаимствани от синята агитка. Всеки средно-интелигентен човек го разбира, ако внимателно следи текста. Една песен измислена за възхвала на даден отбор, е градивна. Когато позитивните пасажи са заменени от негативни, а името на Левски остава, е ясно кой е първоизточникът. Това от своя страна говори за липса на вдъхновение, което би трябвало да предизвиква всеки тим у феновете си. В чорбарските редици съществува практика да се слагат различни предмети пред "Българска армия" осмиващи отбора на Левски. Ако някой обича клуба си, то той би трябвало да поставя пред собствения си стадион символи въздигащи отбора му, а не такива, които хулят противника. Има един неоспорим факт, потвърждаващ горните редове. Това e фактът, че привържениците на ЦСКА са единствените в България, които са се радвали неистово при загуба на "любимия си тим" (ЦСКА-Литекс, 1999). Този начин на мислене е напълно разбираем, защото запалянковците на ЦСКА са южняшки тип. Само по времето на моят недълъг живот си спомням, че неколкократно феновете на червените посягаха срещу своя клуб. Те оскверняваха собственият си стадион като чупеха седалките му и рязаха гредите му. Отнасяха се с омраза към футболистите на отбора си - многократно ги замеряха с домати и яйца, но най-фрапиращо беше желанието да ги пребиват. ... А какво да кажем за психиката им. Те, "родените да побеждават" имат психика на губещи. Конкретен пример ще ви посоча. Имам приятел цесекар, който ми е казвал - "Когато ви поведем с 2:0 в цялата агитка настъпва тягостно очакване. Отвсякъде се носи - "Говедата ще ни обърнат". В същото време отсреща се чува "Хей чуй ЦСКА 2:0, 3:2". Направо си умирам от яд човек!"... Спомняте ли си многобройните мачове, когaто единствените цесекари на стадиона остават играчите на ЦСКА. Не ви ли се пълни душата като гледате как червените привърженици се блъскат да напуснат стадиона, далеч преди края на мача, защото не понасят загубите. Това последното ще го защитя с песента "Победа и пак победа, ние пеем само за победа!" Свещена глупост! Що за запалянковци са това?...
ФАВОРИТ
на 18.07.2006 в 14:43:10 #129В Мелбърн България постига своя най-голям футболен успех в онези години – трето място. В повечето мачове в нашия състав играят 10 души от ЦСКА. “Ябълката на раздора” става полуфиналът срещу СССР. В него българският отбор е: Найденов, Ракаров, Манолов, Горанов, Божков, Ковачев, Миланов, Димитров, Панайотов, Колев, Янев. С изключение на левия бек на Славия Милчо Горанов, всички други са футболисти на “червените”. Отборът има двама треньори – “армейския” Крум Милев и Стоян Орманджиев. Българите изиграват един чудесен мач срещу силния руски отбор, в който блестят имена като Яшин, Нето, В.Иванов, Стрелцов и др. Въпреки нашето надмощие редовните 90 минути завършват при 0:0. Предимството обаче е на страната на България. Руснакът Тишченко е със счупена ключица, а отборът няма право на смяна. В продълженията Иван Колев открива резултата и точно когато победата изглежда съвсем близо, идва драмата. При една от редките контри на руснаците Стрелцов стреля, топката рикошира в тялото на Манолов и Жоро Найденов пуска един лек гол заблуден от рикошета. Малко по-късно Ракаров не влиза твърдо "рамо в рамо” на играещия със счупена ключица Тишченко. Руснакът центрира и Татушкин прави резултата 2:1. Докато в Австралия българите получават похвали и са определени за отбора, показал най-добър футбол на олимпиадата, у нас и досега тази загуба се приема много тежко. Често за нея се изтъкват и политически причини. Все пак победата срещу Левски с 4:0 през пролетта на 1957 г. отлага временно атаките срещу ЦСКА. Ударът е нанесен чак през лятото. България губи с 1:4 в Будапеща в квалификационен мач за световно първенство, но запазва шансовете си да се класира на финалите в Швеция, ако победи унгарците в София дори и само с един гол. След това уморените “армейци” губят от Славия с 1:3. И тогава идва атаката… Уводна статия срещу ЦСКА и …декрет за далечни удари Първо идва журналистическата атака. В органа на ЦС на БСФС “Народен спорт” е публикувана редакционна статия “Преди да се е обърнала колата”. В нея стилът на ЦСКА е определен като “стил, който се оказва в разрез с правилното развитие на футбола”. Същевременно се изтъкват “творческите търсения и разнообразие” на Левски, Локомотив (Сф), Славия, Ботев (Пд) и Спартак (Пд). След като се обръща внимание на загубите на националния отбор през 1952, 1953 и 1957 г., отново става въпрос за мача със СССР в Мелбърн. “При изключително благоприятни обстоятелства достигнахме до финала на олимпийския турнир и отново загубихме” – отбелязва вестникът. Същевременно са забравени незавидните резултати на България преди “червените” футболисти да станат основа на националния отбор. След журналистиката в атаката се включва и “тежката артилерия”. На 18 юли 1957 г. отново в “Народен спорт” е публикувано “Решение на бюрото на ЦС на БСФС”. То е обявено като оздравителна мярка за “А” отбора. В него се твърди, че до представителния тим на страната не се допускат талантливи играчи от други отбори освен от ЦСКА. Решено е треньорите Милев и Орманджиев да бъдат заменени от Георги Пачеджиев (Левски) и Александър Попов (Локо Сф). В решението се определя и съставът на националния отбор. От него освен виновниците за двата гола на СССР Найденов, Ракаров и Манолов са извадени и капитанът Божков, голмайсторът Миланов и Крум Янев. В същото време за национали са определени и спуснати с решение на БКП лефскарите Ив.Димитров, Ив.Георгиев, П.Манолов, Ст.Абаджиев, Хр.Илиев, Пърчанов, Д.Печеников, Б.Апастолов и др. Повечето от новите национали са играчи на Левски и Локо (Сф). Спортните началници стигат дотам, че нареждат да се обърне специално внимание на …далечните удари. А каква е причината за това става ясно от едно изявление на новия помощник-треньор на националите – Попов. В него той, като обяснява тактиката на ЦСКА, казва, че “армейците” правят средно по 12 преминавания и 10 подавания, за да стигнат до вратата. Освен това Колев и Панайотов били играчи с беден тактически репертоар, а футболистите на ЦСКА не се “вълнуват от това, че носят на гърдите си герба на републиката”. Моментът на атака срещу ЦСКА не е избран случайно. До решителния мач с Унгария има повече от месец, но само след няколко дни приемаме СССР в приятелски мач. Какъв по-добър начин да се демонстрира колко правилно е Решението на ЦС на БСФС, което е насочено против ЦСКА, от една победа срещу СССР. Отборът, който според спортните началници е трябвало да победим без проблеми в Мелбърн. За тяхно съжаление резултатът от мача показва нещо съвсем друго… Без “лошите” от ЦСКА: България – СССР 0:4 На 21 юли 1957 г. пред 50 хиляди зрители на стадион “Васил Левски” България излиза с обновения си състав: Йосифов, Б.Апостолов, Ив.Димитров, Горанов, Ковачев (Ив.Георгиев), Стоянов, Дебърски (Печеников), Г.Димитров, Илиев, Панайотов, Колев. Играта на нашите футболисти в този мач няма нищо общо с тази, която накара австралийските вестници да определят България като най-добрия отбор на олимпиадата. В София нашият отбор е разбит с 4:0, без да се налага руснаците да се напрягат докрай. След два гола на Стрелцов и по един на Илин и Исаев, 30 минути преди края е фиксиран крайният резултат. До края гостите проявяват великодушие към неравностойния си съперник. В българския отбор особено зле изглежда отбраната (съставена по поръчение на БКП от лефскари), където осезаемо липсват Найденов, Ракаров, Манолов и Божков. Треньорът на СССР Гаврил Качалин не крие изненадата си от това, че в нашия тим не играят поне 7-8 души от олимпийския състав. А препоръчаните от спорните шефове далечни удари срещу вратата на Яшин изглеждат само като проява на наивност. Срещу унгарците губим с 1:2. Може би без “оздравителните мерки” на сините футболни началници, България щеше да се класира за световни финали още тогава… ето ви малко факти......................ПАРТИЙНИ ХАХАХАХАХАХ ЕТО ЗАЩО СТЕ СРАМ !!!
Anti_reds
на 18.07.2006 в 14:41:59 #128ами бравос че се ползва истината трябва да се знае
Yovov
на 18.07.2006 в 14:40:31 #127Anti_reds 18.07.2006 14:37 Ми то доста се използва по форумите. Ако ти си го писал - РЕСПЕКТ
![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/beerchug.gif?_=1446728989)
Anti_reds
на 18.07.2006 в 14:37:01 #126ей пич от каде го имаш тва бе тва аз съм го писал
Yovov
на 18.07.2006 в 14:36:10 #1251.) Създаването "Футболът е игра от народа и за народа",поради тази причина трябва остро да осъдим и да зачеркнем клуб създаден със декрет на „Спортен отдел" при ЦК на БКП за да цитирам: „бъде спортното лице на нова СОЦИАЛИСТИЧЕСКА България". Именно по този начин е създаден ЦСКА на 5 май 1948. А ако твърдите обратното значи не познавате историята на клуба си. 2.) Титлите През последните повече от 50 години футболната шампионска титла на България бе подарявана, дарявана, зачислена ако щете на ЦСКА. Комунистическата мафиотска върхушка управляваща НРБ години наред изкуствено правеше вашия отбор първенец,като в безочието си стигна до там че отне две титли на ФК Септември,направи отрочето си шампион 9 пъти подред,че дори го вкара в рекордите на Гинес за най много шампионски титли спечелени от един отбор за най кратко време 26 за периода 48-89 г. Като българин мен ме е срам от този факт а вас! Ако твърдите обратното значи не познавате историята на клуба си. 3.) Футболистите 50 години ЦСКА привличаше в редиците си, чрез военизиране, подкупи, обещания и много често чрез открито малтретиране, цвета на българския футбол. Останалите отбори най-вече провинциалните бяха заставяни да подаряват най-добрите си таланти на вашият любим отбор, за да „кове спортни успехи за НАРОДНА РЕПУБЛИКА България". Ние не им се сърдим на тях им се нареждаше отгоре. Чест прави на отбори като Локо Сф, Славия, Левски, Ботев Пд, които успяваха с куп обявени за неперспективни от червените треньори играчи да ви се противопоставят малко или много. Ако твърдите обратното значи не познавате историята на клуба си. 4.) Д. Ю. Ш Няма смисъл да се говори за нещо което никога не съществувало просто защото вашия отбор никога не разчитал на собствени юноши. Всички ви „велики играчи"(Д. Якимов, Д Пенев, Пламен Марков, Петър Жеков, Стойчо Младенов, Христо Стоичков) на вашия клуб са плод на чужди футболни школи. Ако твърдите обратното значи не познавате историята на клуба си. 5.) Успехите Ако за вашите европейски „успехи" са виновни горните 4 причини то за вашите вътрешни „успехи" е виновен главно ФК Левски. Защо „най-титулувания" клуб в България има отрицателен баланс в дербито и защо най-големите си резултати Левски е постигнал именно срещу вашия клуб. Защо ги има резултати като 7:2, 7:1, 5:0, 6:3, 5:2, защо записахте 10 поредни загуби. Защото това ви бяха малкото истински мачове,мачове в които лъсваше истината за вашия клуб (въпреки че играчите на Левски бяха викани запас,задържани или арестувани преди дербитата) Ако твърдите обратното значи не познавате историята на клуба си. 6.) Стадионът Стадион „Народна Армия" е построен върху одържавена от БКП земя след 9. 9. 1944. г,земя предназначена за строеж на нов стадион на ФК Левски. Ако твърдите обратното значи не познавате историята на клуба си. 7.) Феновете Колкото до феновете те са по ново явление, години наред те просто не съществуваха. Години наред „култовият сектор Г" седеше празен а вашия отбор играеше пред срамно малко за столичен клуб публика. Стигаше се дотам че работниците от новите „социалистически заводи" бяха заставяни да ходят на мачове на ЦСКА, по същия начин както заставяни да влизат в ТКЗС,АПК, и други организации, а армейските генерали водеха цели дивизии на мачове за да не изглежда стадиона срамно празен. Така бе създадена вашата публика. Тази същата ваша публика си ряза на два пъти гредите, редовно ядеше бой от сини, жълти, черно-бели и всякакви други фенове. Тази публика чийто тартори бяха заплата в ПФК ЦСКА а когато Божков им спря парите те започнаха да го плюят. Ако твърдите обратното значи не познавате историята си. Вашият клуб е олицетворение на най-пошлото и най-долното във българския футбол затова той трябва веднъж за винаги той трябва да изчезне от футболната карта на България.
ФАВОРИТ
на 18.07.2006 в 14:34:24 #124Левски1914” са единствените репресирани в света, които по време на дисидентстването си придобиват: - повече успехи от всеки друг период на съществуването си - два чисто нови стадиона - по 1 титла на всеки три години, при 1 титла на всеки 6 години преди 1945. - възможността на териториален принцип да бъдат привличани най-качествените млади надежди от придадените им най-футболни (заедно с тези на Септември) райони в София. - анексират три други отбора и заграбват най-добрите им играчи ДЕСИДЕНТИ ХАХАХАХАХАХАХХА
Anti_reds
на 18.07.2006 в 14:26:14 #123долна лъжа тия исторически справки да не ти ги диктува дучето
Yovov
на 18.07.2006 в 14:26:12 #122Приветствие от ЧЛЕНА НА ПОЛИТ БЮРО НА ЦК НА БКП И МИНИСТЪР НА НАРОДНАТА ОТБРАНА армейски генерал Добри Джуров до спортистите, треньорите, деятелите и ръководителите на цска Септемврийско знаме във връзка с 40-годишнината на армейския клуб." "....Ние не можем да не отбележим, че цска Септемврийско знаме е рожба на народната власт..............Очертаните от Тринадесетия конгрес и последващите го пленуми на ЦК на БКП цели и задачи изискват решително преустройство.....Това се отнася в пълна сила и за всички членове на Централния спортен клуб на армията "Септемврийско знаме. С високите критерии на Тринадесетия партиен конгрес трябва да мерим всяка изява на армейските спортисти и на клуба като цяло." ГЛАВА ПЪРВА Задачите на цска Септемврийско знаме са да работи за възпитанието на ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ у членовете, спортистите........ Ръководството на идейно-възпитателната работа се осъществява от партийнополитически апарат, съвет за идеологическа работа......... Укази на държавен съвет на Народна Република България за награждаване на цска СЗ 1.Народен Орден на Труда - 1968г. 2.Червено Знаме на Труда - 1970г. 3. Червено Знаме на Труда - 1972г. 4. НРБ - III степен - 1973г. 5. НРБ - II степен - 1976г. 6. НРБ - I степен - 1980г. Цска СЗ премина през много етапи. Опорна точка бе БКП. Тя РЪКОВОДЕШЕ, тя НАСОЧВАШЕ, тя ЗАДЪЛЖАВАШЕ. Активно бе съдействието на Министерството на Народната отбрана и районните комитети на БКП ......, защото е необходимо да се създават здрави и силни хора, способни да защитават социалистическите завоевания. Нужно е обаче, да се подчертае, че успехите и постиженията на армейските спортисти имат здрави опорни точки в ДРУЖБАТА СЪС СЪВЕТСКИТЕ спортисти. РОЖБА НА НАРОДНАТА ВЛАСТ .......ПОД КРИЛОТО на партията тя издигаше снага.......Успехите окрилят....вдъхновяват да се работи все така упорито за постигане на още по-високи резултати в развитието на масовата физкултура и масовия спорт., на КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ. ТОВА Е ОТПЛАТА ЗА ГРИЖИТЕ, КОИТО ПОЛАГАТ ПАРТИЯТА, РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА и комитетите на БКП от бившите райони
ФАВОРИТ
на 18.07.2006 в 14:25:30 #121Кой е репресиран и кой репресор до 1989 г.? Няколко години се втълпява, че отборчето от Подуене е дисидентски тим. Фактите в шампионат-1953 и други години сочат точно обратното. През 1953 “Левски”, тогава Динамо, под крилото на своя официален ръководител Цола Драгойчева, използва подкрепата на БКП за да смени името на ЦСКА и да унищожи тима на Армията, която няма и никога не е имала нищо общо с нито една партия или режим в България. Разбулването на миналото показва, че търсещите доказателства за дисидентстването на сините са на погрешна следа, а охотно декларираната репресия не е нищо повече от маскировката на палача в образа на жертва. Един отбор е тероризирал първенствата по футбол постоянно, опитвайки се по нечестен път да придобие незаслужени почести и този отбор е любимеца на всички власти “Левски”. В началото на 1953 година под натиска на Цола Драгойчева, с решения на БФС и БКП, славното “ЦДНА” е трансформирано в безличното “Отбор на софийския гарнизон“. От състава са извадени и включени в създадения специално за случая “Сборен отбор” 10 играчи: вратарят Стефан Геренски, защитниците К. Ракаров, Г. Енишейнов, М. Манолов, полузащитниците и нападателите Ст. Божков, Ат. Цанов, Г.Стоянов, Кр. Янев, Ив. Колев и П. Панайотов. На разположение на треньорите Крум Милев и Борис Трънков остават едва 12 състезатели, повечето твърди резерви. Това са - един вратар Г. Кекеменов, трима защитници Г. Цветков, Димитров, Панайотов, полузащитници – 0 /нула/ и нападателите П. Михайлов, М. Янков, Хр. Цанев, Ст. Стефанов, Б. Боянов, Ал. Костов, Т. Тодоров, А. Миланов. Поради липсата на футболисти от средната линия нападатели са принудени да играят като халфове през по-голямата част от сезона. В различни периоди в националните отбори са привиквани още П. Михайлов, М. Янков и Ст. Стефанов. Нерядко е било проблем събирането на 11 футболисти, които да започнат съответният двубой. ЦДНА не е бил единствения потърпевш и единствената мишена. От Ударник (София) са извадени трима - М. Горанов, Н. Иванов, Д. Ташков, а по различно време и Тр. Петков, П. Патев, Гр. Ахтимов, Игн. Игнатов, Й. Йосифов, Велев. Локомотив (София) се разделя с Г. Василев, П. Аргиров и Благоев. Спартак (София) със Соколов, а за нуждите на Б националния отбор и с П. Дончев, Т. Диев и Г. Николов. От “Левски” в Сборен отбор и други национални формации фигурира само 1 футболист – Л. Хранов. С осакатен състав и отсъстваща халфова линия “Отбор на софийския гарнизон” прави всичко възможно да се задържи в челото, но сините здраво дърпат конците на шампионата. Разбити са най-силните конкуренти на Динамо – ЦДНА /шампион/, Спартак /вицешампион/, който заплаща с изпадане от групата, Ударник и Локомотив. Това обаче не е достатъчно за постигане на желаното от Динамо лидерство. В края на месец май 1953 таблицата се оглавява от Сборен Отбор – 22 т., следван от Спартак (Пловдив) – 14 точки, Динамо – 13 точки, Спартак (Плевен) – 13 точки, Отбор на Софийския Гарнизон – 12 точки и Ударник – 11 точки. С нов декрет Сборният Отбор се изважда от състава на А група и получените резултати се анулират. За целта се променя “Наредба за провеждане на първенствата и турнирите по футбол през 1953 година”, което е безпрецедентно вмешателство. Най-странното е, че футболистите от “Сборен отбор” нямат право да се завърнат в предишните си клубове. Шампионата е административно прекратен и един месец не се играят срещи за да се озаптят страстите на недоволните привърженици на футболната игра от цяла България. След прекрояване на класирането на върха изскача Динамо – 15 точки (при набрани 13 т. преди промяната), пред Спартак (Пловдив) – 14 т. и Спартак (Плевен) – 13 т. Пътят към първото място е разчистен и Динамо бавно, но сигурно трупа актив. На 30.08 с указ е изключен отборът на град Дупница, за инциденти на срещата с Миньор, което носи служебни 2 точки за Динамо – 0:3 /служ./ в Дупница /на този негостоприемен терен тимът на Софийския гарнизон е измъкнал успех с 2:1/. Към средата на септември Динамо е начело с 34 точки, при 8 неизиграни двубоя. Тимът на софийския гарнизон изостава на цели 7 точки от Динамо и има в запас 9 срещи. Уверени в спечелването на титлата и разчитащи на добрата работа със съдийския апарат, Динамо “позволява” на “Отбор на Софийския гарнизон” за предстоящото дерби да включи в редиците си играчите от Сборния отбор, но не и да върне името си. Следват отново тайни заседания и за последните 7-8 мача същото “разрешение” от Динамо получават Ударник (София), Локомотив (София) и Спартак (София). За голяма изненада на Ц.Драгойчева и партийната върхушка, младият отбор на Софийския гарнизон сразява Динамо с 5:0. Справедливостта възтържествува. Датата 23.09.1953 завинаги остава като символ на триумфа на онеправданите над произвола на властимащите. Страната дълго ликува, а канцеларията на армейския клуб е зарината с поздравителни телеграми. Убедителната победа не стига на червените да вдигнат най-високото родно отличие. Решаващи се оказват загубените точки от военните тимове на ВВС (София) - 0:3 и ВМС (Варна) – 0:1 и 0:0 в София. Съдбата обаче е подготвила нов шанс за реабилитация на истината. В България гостува Спартак (Москва), шампион на СССР, с 5-6 национални състезатели. На 20 ноември новоизпечените “шампиони” Динамо напускат терена с позорно наведени глави– 1:3 от Спартак (Москва). След 9 дни, пред 50 000 българи, административно захвърления на второ място и скандално преименуван “Отбор на Соф.гарнизон” надделява с 1:0 над мощните руснаци. Утешението за армейските играчи е, че Историческата наука и българските футболни фенове свързват 1953 година със звучната плесница /5:0/ на 23 септември и резултатите от мачовете със Спартак (Москва) – “шампионското” 1:3 и победата на ЦСКА 1:0, а не с придобитата вследствие на задкулисни машинации синя титла. Това е картината от дисидентстването на “Левски”. Низ от изваждания и преименувания на противникови футболисти и отбори, административни укази и актове издадени в тъмните канцеларии на Държавна Сигурност. При подобен вътрешен фон, съчетаващ враждебното отношение на отговорните партийни и футболни фактори, ЦСКА е трябвало да се бори за изграждане на международния авторитет на страната.
Yovov
на 18.07.2006 в 14:25:21 #120ФАВОРИТ 18.07.2006 14:21 Така пише във в-к Сега. Ако според теб са публикували лъжлива статия - ОК.
ФАВОРИТ
на 18.07.2006 в 14:24:31 #119Христо Бонев служи като войник в ЦСКА през 67-68г. След уволнението никой не е в състояние да го задържи на Армията и той се връща в родния Локо Пд. Малцина обаче знаят, че през 1971г., благодарение на Ангел Солаков, се създава организация за неговото картотекиране в Лефски-Спартак. Как стоят нещата около всичко това. След привличането на Котков, министърът на вътрешните работи се заема с вербовката и на друга родна звезда. Христо Бонев.От есента на 1971г. пловдивчанинът трябва да обелече синята фланелка. Ангел Солаков се договаря за трансфера с първия секретар на окръжния комитет на БКП в Пловдив Костадин Гяуров-Кочо, брат на знаменития бас Николай Гяуров. В българската федерация по футбол са като в небрано лозе. Вербуването на Зума в разгара на първенството е безпрецедентно нарушение. Груба демонстрация на сила е фактът, че то става зад гърба на централата, която е поставена пред свършен факт. Притиснати от Кочо Гяуров, окръжният съвет на БСФС и дружество “Локомотив” дават съгласие за преминаването на звездата си. Данаил Николов заявява на Солаков, че картотекирането преди края на шампионата е незаконно. Шашмата се прави през пролетта на 1971г. През юни обаче са насрочени парламентарни избори. В пловдивската листа начело е членът на Политбюро Тано Цолов. Този път срещите не преминават формално. На всички предизборни сбирки пловдивчани пищят от кражбата на Бонев. Този път майните не дрънкат номенклатурата за квартири и асфалтирани улици, а си искат Зума. Междувременно Кочо Гяуров е свален като първи секретар на Пловдивски окръг. Правят го шеф на профсъюзите. През юли пада и Ангел Солаков. Така трансферът остава без своите инициатори и покровители. Бонев е уволнен от МВР и остава в Локото. Благодарение на смъртта на Аспарухов успява и да се измъкне елегантно от ситуацията. Заявява, че искал да премине в Левски-Спартак , за да рита с Аспарухов. ама работи Христо Бонев в ......МВР хахахахахахахх
Anti_reds
на 18.07.2006 в 14:22:20 #118Христо Бонев: През лятото на 1967 година, докато бях войник, се прибирам от разходка по главната улица на Пловдив, когато пред дома на жена ми до Джумаята забелязвам военен джип. Още при приближаването ми командирът на операцията се представи набързо и докато ми съобщи, че ме откомандироват в София, две яки войничета ме качиха на джипа. Министърът на отбраната и шеф на ЦСКА Добри Джуров издал заповед да отслужа остатъка от военната си служба в спортна рота "Чавдар" в София. А аз по същото време съм играч на родния "Локомотив" (Пд), откъдето ме уверяваха, че няма да ме пуснат на софиянци. Няма как, трябваше да се подчиня, а онези с джипа не ми дадоха дори да се обадя вкъщи, че заминавам. Бях по-къси гащи и джапанки, но не искаха и да чуят за преобличане, защото се страхуваха, че ще им избягам. На другия ден Пловдив буквално е изригнал, научавайки как са ме "отвлекли" в ЦСКА. Започнали спешни совалки на партийни и градски лидери по всички етажи на властта, но никой не можел да ме "спаси". Оставаха ми три месеца служба и си казах, че ще ги избутам някак. Като пристигнах в спортната рота обаче, за първи път ми нахлузиха военни дрехи, ей така, за да ме респектират и да се подчинявам. За тяхна изненада се получи обратен ефект. Заявих, че докато съм войник, няма да играя за ЦСКА. Хората се чудеха с добро ли, с лошо ли да ме вразумят. Отказах и да тренирам, и те - от хотела на ЦСКА, хоп, обратно в казармата за назидание. И така няколко пъти. Тогава се намеси треньорът на националния отбор д-р Стефан Божков. Получих някакви гаранции, че няма да ме притискат с договори и ще ме върнат в "Локо". След това изиграх тези 5 прословути срещи с екипа на ЦСКА, отбелязах 6 гола и апетитът на "армейците" се увеличи. За беля не искаха да ме уволняват въпреки обещанията и задържаха целия набор 3 месеца заради мен. Накрая, в късната есен - срещу "Спартак" (Сф) изиграх последния си мач за ЦСКА. На този двубой човек от "Локо" (Пд) трябваше да получи книжката ми за уволнение и да ми подаде сигнал. Този знак дойде към края на мача и така се прибрах в Пловдив. в-к Сега по същата причина заради нежеланието си да премине в ЦСКА един от най големите нападатели на Левски за всички времена Киро Миланов е наказан да не играе футбол в България за 2 години и за 5 в европа
ФАВОРИТ
на 18.07.2006 в 14:21:45 #117брей Христо Бонев е победил сам комунизма ...и на това вярвате хахахахаха стига глупости бе,как може да вярвате хтхахахаха
Yovov
на 18.07.2006 в 14:16:41 #116Христо Бонев: През лятото на 1967 година, докато бях войник, се прибирам от разходка по главната улица на Пловдив, когато пред дома на жена ми до Джумаята забелязвам военен джип. Още при приближаването ми командирът на операцията се представи набързо и докато ми съобщи, че ме откомандироват в София, две яки войничета ме качиха на джипа. Министърът на отбраната и шеф на ЦСКА Добри Джуров издал заповед да отслужа остатъка от военната си служба в спортна рота "Чавдар" в София. А аз по същото време съм играч на родния "Локомотив" (Пд), откъдето ме уверяваха, че няма да ме пуснат на софиянци. Няма как, трябваше да се подчиня, а онези с джипа не ми дадоха дори да се обадя вкъщи, че заминавам. Бях по-къси гащи и джапанки, но не искаха и да чуят за преобличане, защото се страхуваха, че ще им избягам. На другия ден Пловдив буквално е изригнал, научавайки как са ме "отвлекли" в ЦСКА. Започнали спешни совалки на партийни и градски лидери по всички етажи на властта, но никой не можел да ме "спаси". Оставаха ми три месеца служба и си казах, че ще ги избутам някак. Като пристигнах в спортната рота обаче, за първи път ми нахлузиха военни дрехи, ей така, за да ме респектират и да се подчинявам. За тяхна изненада се получи обратен ефект. Заявих, че докато съм войник, няма да играя за ЦСКА. Хората се чудеха с добро ли, с лошо ли да ме вразумят. Отказах и да тренирам, и те - от хотела на ЦСКА, хоп, обратно в казармата за назидание. И така няколко пъти. Тогава се намеси треньорът на националния отбор д-р Стефан Божков. Получих някакви гаранции, че няма да ме притискат с договори и ще ме върнат в "Локо". След това изиграх тези 5 прословути срещи с екипа на ЦСКА, отбелязах 6 гола и апетитът на "армейците" се увеличи. За беля не искаха да ме уволняват въпреки обещанията и задържаха целия набор 3 месеца заради мен. Накрая, в късната есен - срещу "Спартак" (Сф) изиграх последния си мач за ЦСКА. На този двубой човек от "Локо" (Пд) трябваше да получи книжката ми за уволнение и да ми подаде сигнал. Този знак дойде към края на мача и така се прибрах в Пловдив. в-к Сега
ФАВОРИТ
на 18.07.2006 в 14:15:01 #115Левски1914” са единствените репресирани в света, които по време на дисидентстването си придобиват: - повече успехи от всеки друг период на съществуването си - два чисто нови стадиона - по 1 титла на всеки три години, при 1 титла на всеки 6 години преди 1945. - възможността на териториален принцип да бъдат привличани най-качествените млади надежди от придадените им най-футболни (заедно с тези на Септември) райони в София. - анексират три други отбора и заграбват най-добрите им играчи ДЕСИДЕНТИ ХАХАХАХАХАХАХХА
Yovov
на 18.07.2006 в 14:08:45 #114Укази на държавен съвет на Народна Република България за награждаване на цска СЗ 1.Народен Орден на Труда - 1968г. 2.Червено Знаме на Труда - 1970г. 3. Червено Знаме на Труда - 1972г. 4. НРБ - III степен - 1973г. 5. НРБ - II степен - 1976г. 6. НРБ - I степен - 1980г. Чудя се, дали тези награди ги има във музея ви?
ФАВОРИТ
на 18.07.2006 в 14:07:47 #113ами "жалейка"като на погребение