На свое редовно заседание преди дни, Изпълкомът на БФС одобри 117 молби на футболни клубове за членството им в съюза. Основната причина, която се изтъква от централата е изискване в новия Закон за физическото възпитание и спорта, съгласно който клубовете, участници в държавните първенства, в това число и областните групи "А" и "Б", трябва да бъдат членове на съответната спортна федерация. Друго интересно уточнение е, че тези клубове няма да имат право на глас на следващия конгрес на централата, но ще бъдат пълноправни участници във футболните турнири. Освен това, в съобщението на БФС не се споменава новата обща бройка на клубовете, след приемането на новите членове.

Впрочем, интересен въпрос е, след като новите клубове нямат право на глас за следващите избори за президент на БФС, колко от старите имат такова право?

Въпросът с общата бройка на клубовете беше най-силно засегнат от общественото внимание през изминалия конгрес на БФС, преди чието започване нямаше публична информация за членовете на централата, имащи право на глас. Редица предавания, интервюта и репортажи все пак не успяха да "осветлят" заинтересуваните страни по казуса, а и цялата спортна общественост. Административните неуредици по време на конгреса вече са коментирани надълго и нашироко. Нека обърнем внимание на основният проблем - колко точно са клубовете-членове във футболната ни централа?

Числата през годините такива, каквито са, според официалните документи и съобщения от БФС:

Година

Документ

Брой ФК членове на БФС

2009 г.

Годишен финансов отчет

680

2010 г.

Годишен финансов отчет

701

2011 г.

Годишен финансов отчет

765

2012 г.

Годишен финансов отчет

715

2012 г.

"Стратегия за развитие на българския футбол 2012 - 2016 г."

723

2013 г.

Годишен финансов отчет

669

2014 г.

Годишен финансов отчет

липсват данни

2015 г.

Годишен финансов отчет

678

2016 г.

Годишен финансов отчет

678

2017 г.

Годишен финансов отчет

556

2018 г.

"Визия за бъдещето 2018 - 2022 г."

546

Интересните факти покрай числата:

- На конгреса през 2009 година, 418 отбори са имали право да участват в гласуването, от които са присъствали 372 делегати, което е близо от половината на заявените клубове в ГФО през същата година, т.е. "вероятно" останалите клубове са били временни членове без право на глас, за да излезе математиката;

- На конгреса на БФС проведен през 2014 година, общо 513 клуба са присъствали от регистрирани 565 такива в България, което отново се разминава с отчетите за 2013 и 2014 година;

- В края на 2015 година на свое заседание БФС приема нови 22 клуба за временни членове, но в крайна сметка и за 2015 и 2016 година бройката на клубовете остава непроменена - 678;

- На последния конгрес тази година за избор на нов президент на БФС, общият брой на регистриралите се делегати с право на глас - 512. Седмица след това излиза документът "Визия за бъдещето 2018 - 2022 година, според който бройката е съвсем друга 546;

- По време на същия конгрес БФС изключва 148 клуба и на тяхно място приема нови 125. Въпросът е кой е упражнил правото си на вот - новите 125, които са приети в деня на гласуването или другите 148 които са гласували, а след това са изключени.

Решението:

Похвално е да се отбележи, че в новата си стратегия "Визия за бъдещето 2018 - 2022 година", съюзът обръща внимание на този проблем, в два отделни фрагменти от нея:

- "Изграждане на партньорство с Национален статистически институт и Министерство на финансите за събиране на достоверна база-данни";

- "Синхронизация на регистъра на клубовете на БФС с регистъра на БФС".

Решението е едно единствено - създаване на обществено достъпен регистър на клубовете, който да отразява актуалните действащи членове в системата на БФС. И не, не става въпрос само за следващите избори за президент на централата, а за решаването на важен проблем свързан с функционирането на родния ни футбол.