Христо Бонев присъства на пресконференцията, дадена от професор Ангел Шишков, и когато взе думата, каза изключително интересни неща, свързани с БФС.

- Г-н Бонев, за какво присъствате на пресконференцията на професор Ангел Шишков?

- Защото трябва да защитя неговото незаслужено опетнено име. Професор Шишков създаде школа, от която много българи и чужденци взеха лиценз за треньори. Само 18 специалисти от страната-световен шампион Италия са минали през неговата школа в последните 12 години. Също така в залата е един човек, на когото всеки, като го види, трябва да му става на крака. Става въпрос за доктор Стефан Божков. Освен че бе отличен играч и треньор, той самият е треньорска институция.

- Вярно ли е, че сте бил предложен да бъдете шеф на треньорската школа към БФС и УЕФА?

- Ще ви разкажа всичко подробно. Професор Шишков ми се обади и ме попита дали искам да застана начело на тази школа. От страна на Йордан Лечков, който има проблеми с  взимането на висшето си образование, обаче нещата се застопориха. На мое място бе предложен Симеон Стоянов. Футболният съюз го отхвърли, но на негово място с протекциите на Лечков и на шефа на БФС бе сложен Лъчезар Димитров. На цялата тази въртележка президентът на БФС Борислав Михайлов изобщо не реагира. Замълча си и не направи нищо.

- Имате ли представа защо сте бил пренебрегнат, след като сте име в българския футбол?

- Имам предположения.

- Какви са те?

- Когато в НДК се състоя конгресът за избирането на президент на БФС, ме попитаха за кого съм. Много други спортни хора си замълчаха, но аз винаги съм бил прям. Казах, че Боби Михайлов и четвъртите в света, на които им бях треньор след това две години и ги класирах на световното първенство във Франция през 1998, са ми симпатични. Но аз не предавам приятелите си. И обясних, че си оставам зад Иван Славков. Явно тази моя откровеност не им се е понравила. Може би хора като Данчо и Боби са злопаметни и сега си отмъщават. В момента във футболния съюз има много свестни хора, но точно заради тях двамата не искам да работя за централата. Просто Лечков и Михайлов не искам да ги чувам. Не очаквах, че Боби Михайлов ще се огъне пред Лечков. А от негова страна не подозирах, че заради дипломата му за висше образование може до такава степен да оплете такива
огромни интриги.

- Тези ваши думи не звучат ли като сериозни обвинения?

- Приемете ги както искате. И двамата бяха много добри футболисти, но очевидно нямат същите качества за работа в изпълнителната футболна власт.

- Да ви върна към по-"дребни" теми. В събота вашият Локомотив(Пд) приема ЦСКА. Сигурно сте съгласен, че след изненадващото реми на Черно море в София "армейците" не могат да си позволят в Пловдив да загубят дори точка?

- ЦСКА затова е ЦСКА, защото винаги е играл за победа. Ясно е, че след равенството в София амбициозният тим на "моряците" обърка сметките на отбора в преследването на титлата. Но не забравяйте, че Локомотив също може да изненада ЦСКА.

- Оптимист ли сте за "железничарите"?

- Да. Понякога трябва да се радваме и на "малките" успехи. Мачът в Самоков бе труден и убедителната победа с 3:1 над Рилски спортист показа, че от младите момчета ще стане колектив. Колкото и да звучи парадоксално, сега трябва да си осигурим оставането в "А" група. Но понеже сме Локомотив, в съвсем близко време отново ще бъдем кандидати за първите места в елита.

- Кой е най-сполучливият ви мач срещу ЦСКА?

- Може да звучи нелогично, но пролетта на 1969 година, когато загубихме с резултат 3:4. Още се говори за мен и Якимов какъв мач направихме и какви голове си разменихме. Стадион "9 септември" беше претъпкан с над 50 000 зрители.

- А кой е бил най-кошмарният ви мач?

- Бях треньор на отбора. Загубихме през есента на 1983 година в София с 2:8. Беше наистина ужасно.