Селекционерът на българския национален отбор по волейбол Пламен Константинов даде специално интервю за сайта на БФВолейбол, в което да направи цялостна оценка за представянето на нашия тим в първата част от сезона и да сподели очакванията си за предстоящото европейско първенство през октомври. „Лъвовете" участваха в два големи турнира това лято - Европейските игри в Баку и втора дивизия на Световната лига. И в двата случая нашите момчета достигнаха до финалните сблъсъци, където загубиха съответно от Германия с 1:3 и Франция с 0:3. Следващото предизвикателство пред „трикольорите" е Евроволей 2015 от 9 до 18 октомври, на което България е домакин заедно с Италия. Константинов не пропусна да изрази и своето мнение за състоянието, в което се намират останалите водещи европейски отбори. Ето и какво каза Пламен Константинов пред сайта на БФВолейбол:
-Г-н Константинов, каква е цялостната Ви оценка за представянето на нашия отбор в първия етап от сезона?
-За Европейските игри в Баку според мен оценката е отлична! За мен това бе програма максимум. Беше ясно, че Германия е най-сериозният отбор там, защото само ние и те отидоха в Баку със състезатели от първите отбори. И фактически бе логично да се стигне до един финал между тези два тима. Макар че и другите отбори имаха своите достойнства, но мисля, че двата отбора, които най-много заслужаваха, играха на финал. Германия отиде там почти с първия си отбор. На тях им липсваха само двама човека от първия състав, така че те си бяха фаворит. За Баку оценката е отлична. Максимално добре свършена работа.
В Световната лига, като изключим финала мисля, че отборът тръгна в една възходяща линия. Но за съжаление може би този позитивизъм малко подби финала с Франция. Не защото Франция победи не заслужено. Франция показа, че е в най-добра форма и не случайно спечели Световната лига. Въпросът е, че ние не можахме да влезем в този мач от началото до края. Това е основното, за което съжалявам. В крайна сметка ние имахме поставена цел - да влезем в първата осмица на турнира. За съжаление стигнахме до финала, но не я изпълнихме. Така че оценката за Лигата е по-умерена.
-Като цяло редувахме силни със слаби мачове в Световната лига. На какво го отдавате?
-Първо, аз нито един път не изиграх два мача с един и същ състав. Наблягахме повече на първия двубой и втория отивахме на варианта да дадем повече шанс за изява на по-голям кръг от хора. Така че не сме гонили във всеки единмач задължителна победа с един състав и с възможно най-доброто, което имаме. Исках да дам възможност на повече хора да поиграят. Така че според мен е нормално единият мач да ни е бил винаги по-силен, а другият по-колеблив.
-Оправдаха ли гласуваното доверие тези нови състезатели, които взеха участие?
-Мисля, че някои показаха и добри и колебливи игри. Повечето състезатели, които имаха по-малко опит редуваха добри изяви с по-колебливи. Но това е напълно нормално според мен за играчи с по-малко опит. Напълно логично е да правят по-големи амплитуди - много нагоре или много надолу. Мога да кажа, че единственият от хората без опит в мачове за националния отбор, който изигра почти всички срещи на добро ниво бе Любо Агонцев. Всички останали момчета, които имат по-малко опит редуваха колебливи със силни изяви. Но в крайна сметка не можеш да залагаш само на 5-6 човека и да разчиташ, че те ще са железни. Че никой никога няма да се травмира, че никога няма да загубиш никой и вече ако направиш една травма, а никой друг не е припарвал до игрището и въпреки това ти ще постигнеш резултат. Това според мен е по-малко вероятно. И факта, че отборът се държи на прилично ниво въпреки различни ситуации, като липсата на един Матей, който може би е най-добрият ни волейболист в момента, липсата на Цецо Соколов, контузи се Скримов, на Теодор Тодоров му счупиха носа в полуфинала с Аржентина. И въпреки това ние успяхме да играем на едно добро ниво, като изключим финала, в който ни надиграха категорично.
Оказа се, че за всеки един отбор толкова липси са проблем. Давам ви пример с една Русия, която през този сезон в Световната лига направи 11 загуби, а от отбора липсваха един Мусерски и един Гранкин. В крайна сметка ние също нямаме толкова състезатели и е нужно да дадем повече шанс на повече хора, които в такива ситуации евентуално да помогнат. Има един момент, в който грешките и колебанията трябва да бъдат изтърпяни, за да се стигне до едно по-равномерно ниво на игра от тези състезатели. Не трябва да се правят генерални изводи от един мач. Пускаме го и и ако го изиграе: „Да може да играе в националния отбор!". Ако не го изиграе, да го зачеркваме веднага: „Тоя не може да играе!" За това нещо трябва малко повече игрови минути и повече време.
-От какво сте доволен в нашата игра и върху какво трябва да се поработи по-сериозно по време на подготовката преди европейското?
-В общи линии, като система на игра се видяха позитивни неща. Този период, в който имаш възможност да играеш повече мачове и да тренираш повече, макар че с тези пътувания в Световната лига не винаги имаш тази възможност, особено след като бяхме в група, в която всички отбори бяха от различни континенти, доста време минаваше в пътуване. Все пак, като игрова система имаше позитиви. Според мен имахме в определена степен и малшанс от една страна и от друга това разделение Баку-Световна лига си оказа влияние най-вече върху сработката на отделните състезатели. Това са общо взето повече минусите, но ние ги приехме такива каквито са.
-За откритието на сезона бе обявен Любомир Агонцев. Какво различно внася той в играта на тима?
-Всеки един разпределител има определен стил на игра и определени силни и по-слаби страни. Според мен Любо има усета и качествата да играе с всички и всякакъв тип нападатели. И крайни и централни. Винаги е важно един разпределител да внася промяна. И много често не е въпрос само дали един разпределител е играл добре, просто има моменти, в които един противник може да се настрои върху играта на даден състезател. В една такава ситуация промяната води до позитивни резултати. Ако погледнете всички мачове, в които е влезнал или е изиграл Любо, ще видите, че или в повечето случаи сме обърнали гейма, или сме обърнали мача. А и мисля, че той и Андрей Жеков си подхождат като двойка разпределители.
-Има ли някои, от които не сте доволен?
-Не, няма такива. В крайна сметка не искам да конкретизирам, защото ние сме колективен спорт и е по-добре да говорим за колектив, а не за отделни състезатели. Ние си правим някои изводи. Надявам се и състезателите в отбора също да си направят някои изводи, да си вземат някои забележки. Какво трябва, какво не и за в бъдеще да не се повтарят грешките, които са допуснати. Иначе то е неизбежно. Не греши само този, който стои пред телевизора, гледа и коментира.
-В момента отборът е в почивка и ще се събере отново в средата на август. Как ще протече подготовката за европейското първенство?
-Първо ще бъдем в София, след което имаме предвиден 20-дневен лагер на Белмекен. След това моето желание е да има още един. Някъде близо до София. Може би в Правец и Ботевград, ако има възможност разбира се и да влезем в София, когато имаме възможност да тренираме в „Арена Армеец". Като предвиждаме и поне 7-8 контроли в трите уикенда преди европейското първенство. Така че в общи линии подготовката ни ще продължи около 8 седмици.
-Имаме ли вече потвърдени контроли?
-Потвърдили са ни по приницип Словакия. Сега водим разговори с Русия. Евентуално Франция искахме също за втория уикенд и потвърдени са последния уикенд преди европейското двете контроли със Сърбия.
-Как върви индивидуалната подготовка на Боян Йорданов, който остана да тренира в България по време на турнира в Баку и Световната лига?
-С Боян ситуацията е следната. Той идва от една много тежка операция. По принцип е еднотипна, като тази, която направи Цветан Соколов, само че при него бе доста по-сложна като интервенция. Боян има нужда да влезе в игрови ритъм, за да се види до каква степен е възстановен. За съжаление в такъв период е много по-сложно да прецениш. По-лесно е, когато си на клубно ниво и когато имаше един период от 8-9 месеца, в който постепенно да влезеш в игрови ритъм. Сега ситуацията около европейското е такава, че за да се вземе едно решение за Боян е малко рискуво. С оглед на това, че имаш едно първенство, което трае девет дни и трябва там да разбереш дали е готов. Не може да бъде след една седмица или един месец. И това носи определени рискове, но ние сме в контакт с Боян. Той бе и тренира с отбора преди заминаването за Световната лига и Игрите в Баку, когато бяхме тук в София. Беше започнал да напада. Естествено не с максимална сила, а малко по-насочени удари. Нашето желания бе ако може да започне малко по-рано, ако има възможност да поиграе малко волейбол, за да видим в какво състояние е рамото и тогава вече да преценяваме.
-Какви са наблюденията Ви върху формата и представянето на останалите европейски отбори, които евентуално ще срещнем на шампионата през октомври? Три от тях играха на полуфиналите в Световната лига през този сезон.
-Ние играхме в началото на сезона две контроли с единия финалист - Сърбия. И като цяло ги изиграхме добре. Макар и трудно успяхме да спечелим и двата мача. Те тогава бяха без Атанасиевич, но това по никакъв начин не мисля, че омаловажава резултата. Играхме добре в тези срещи. Сърбия е отбор, който има равностойни състезатели на всички постове и това е големият им плюс. Всички играят в сериозни отбори. Сърбия винаги е фактор. Франция е отборът, който успя да покаже почти максимума от потенциала си в момента. Това, което не можаха да направят останалите отбори. Двете отстъпления са на Полша и най-вече Русия. Аз очаквах малко повече от поляците, но при всички положения те са световни шампиони и са тежък противник, сериозен отбор. Като цяло тенденцията е - Европа доминира и диктува световния волейбол при мъжете. А от друга страна е жалко, че бива игнорирана. Знаете, че по новите разпоредби ще бъде отрязана една европейска квота за Олимпийските игри, което според мен не е справедливо.
-Колко всъщност е труден пътят до Олимпиадата в Рио де Женейро през следващото лято?
-Олимпийският турнир винаги е много по-сложно да се класираш за него, отколкото да го играеш. Това е основната разлика с европейските и световни първенства, където отиват най-често топ отборите. До като на Олимпиада, тъй като е континентален принципа за класиране и се класират само 12 отбора, по някой път Олимпийският турнир не блести с толкова голямо качество и има една група отбори, които са на много по-високо ниво от други. И много често се получава така, че с една победа да направиш резултат. Примерно да достигнеш до 1/4-финал, където да спечелиш, да влезеш в четворката и да направиш резултат.
-Както казахме вече Русия записа 11 поредни загуби в Световната лига. От там веднага реагираха и Владимир Алекно отново пое „сборная". Какво да очакваме от руснаците на европейското първенство през октомври?
-При всички положения на европейското ще дойде една по-мобилизирана и по-озлобена Русия. Сега какъв ще бъде ефектът от връщането на старите пушки в националния отбор, само времето ще покаже. Но при всички положения Русия не може да повтори това, което направи в Световната лига. При всички положения ще има крачка напред. Колко голяма ще бъде тя е въпросително.
-Германия е един от съперниците в нашата група на европейското. Именно срещу немците ще играем в първия мач.
-Германия е може би най-бързо израстващият отбор на европейско ниво за последния олимпийски цикъл според мен. Германия направи огромен скок напред в този цикъл и потвърди това още миналата година с бронзовия медал от световното първенство. Тази година изпълниха поставената им цел в първата част от сезона със спечелването на титлата в Баку. Така че те са един от най-сериозните отбори на европейско ниво. При всички положения независимо от това че разчитаме домакинството да е плюс за нас, не трябва да забравяме, че то винаги има две страни. Подкрепата на феновете може да е плюс, но може и да натежи. И ако не успеем да издържим най-вече психически може да се получи и обратния ефект. Очакванията да натежат. В крайна сметка големите състезатели трябва да могат да носят и големи очаквания.
-Определено Франция изненада всички в Световната лига. Какъв е вашият коментар за страхотното израстване на „петлите"?
- Франция гради този отбор от края на последния олимпийски цикъл. След този турнир в отбора влязоха някои момчета и Франция гради този отбор вече четири години. Нгапет безспорно им е един изключителен талант, но другите двама състезатели, които направиха едно страхотно израстване са разпределителят Тонюти и Рузие, който изигра една страхотна Световна лига. Над очакванията според мен на всички като диагонал. Стабилизираха проблемните си постове и показаха изключително ниво. Но големият проблем на Франция според мен е, че те не разполагат с повече от 6-7 състезатели от такова ниво. Те имат една шестица от състезатели на изключително ниво и когато са добре, Франция е много тежък противник. Представете се примерно това, което се случи на нас да стане в техния отбор. Нгапет примерно да се разсърди и да откаже да играе в националния отбор, Рузие и Тили да се контузят. Как изглежда Франция примерно, ако извадим тези трима човека. Мисля, че ако играем един такъв мач резултатът ще е съвсем различен. Така че, тази липса на равностойни състезатели при тях може да се окаже проблем.
-След като този отбор се гради вече три-четири години, най-вероятно голямата цел пред него е Олимпиадата в Рио.
-Точно така. Големи промени и катаклизми преди Олимпиада и преди Олимпийски квалификации не се правят. Според мен правилната стратегия е следната. Залагаш на едни състезатели, включително и опитни, които трябва да завършат олимпийския цикъл. Класирането на Олимпиада е върхът на този цикъл. След Олимпиадата могат да се правят промени. Големи катаклизми поне моята философия е такава, че не трябва да се правят. Трябва да се вземе максимумът от това, което могат да дадат определени състезатели. Защото само с млади момчета можеш да направиш симпатична игра, но винаги няма да ти достигне опит. Само с опит не става също, защото трябва сила, ентусиазъм и желанието на младите играчи. Така че според мен миксът е другият вариант. А вече след Олимпийските квалификации, в зависимост от това класирал ли се е или не се е класирал един отбор, може да се прави едно подмладяване. Да се прецени, кои състезатели могат да изиграят още един Олимпийски цикъл и да се залага на тях и за кои това може би трябва да бъде края на кариерата им в националния отбор. Това според мен са правилните моменти за правенето на промени.
-Приложим ли един такъв метод и една такава стратегия от Олимпиада до Олимпиада в българския национален отбор?
-Трябва да е приложим! Иначе ще вървим на варианта да залагаме всяка година на едни и същи състезатели до където могат да издържат опитните и по-старите състезатели и да казваме: „Айде още една година." Защото съм сигурен, че примерно един Владо Николов може да изиграе още една силна година. Но след като изиграе и нея, ами ако може да изиграе още една и вече не може третата. И тогава решаваме: „Сега ще вкараме един млад." Но той няма да бъде готов за предолимпийска година, Олимпийска квалификация и самата Олимпиада, защото сме изпуснали двете години, в които е трябвало да бъде, така да се каже изтърпян. И тогава се получава един омагьосън кръг - нито едното, нито другото. За това си мисля, че най-правилната стратегия е това. Ако се търси подмладяване и промени те трябва да бъдат след Олимпиадата или след олимпийската година. Тогава се правят основно промените.
