С деветото си място в Световната лига през това лято България записа едно от най-слабите си представяния в комерсиалната надпревара. И докато треньорският щаб в лицето на Силвано Пранди и Камило Плачи търси причините за непостоянните изяви родните състезатели са на път да отбележат още един антирекорд. Отрицателното постижение този път е свързано с промяната в клубната принадлежност на родните състезатели.
Десетина дни преди повечето отбори в Европа да започнат подготовка за новия сезон с окомплектовани състави само петима родни национали имат сигурен трансфер зад граница. Трима от тях ще играят в Италия - Цветан Соколов, Валентин Братоев и Светозар Иванов. Четвъртият - Данаил Милушев избра екзотиката на Корея, последният - Теодор Салпаров се връща в Динамо Москва.
В листата на чакащите пък са Красимир Гайдарски, Тодор Алексиев, Методи Ананиев, Владислав Иванов, Теодор Богданов, Мирослав Градинаров, Мартин Пенев, Георги Братоев, Иван Колев...По здравословни причини отпаднаха Николай Николов, Стойко Ненчев и Иван Зарев. Съмнително е обаче дали дори да бяха в добро състояние те щяха да имат подписани контракти.
Най-простото обяснение за скромния интерес към родните състезатели е икономическата криза. Повечето отбори свиха малко принудително бюджета си и средствата за нови играчи със сигурност не се равняват на онези от миналото лято. Българите пък макар и не популярни като имена са с високи цени и куп административни пречки, което предварително често отказва желаещите.
Истинската причина е обаче в правилата, по които се осъществява трансфера на наш състезател. Или по-скоро дори в липсата на такива. Въпреки промените в страната в последните години в родния волейбол понятието мениджър или агент на практика още си остава мръсна дума.
На теория от федерацията приеха наредба, която урежда статута и дейността на тези хора. Според нея хората, които посредничат трябва да отговарят на куп условия и да бъдат задължително лицензирани от БФВ. Това става задължително чрез изпит, таксата за който е 200 лева, а въпросите са точно 20 на брой.
Лицензът се издава за срок от две години, а после цялата процедура се повтаря отново. Правилата обаче съществуват само на теория. Защото клубовете у нас предпочитат да не ползват услугите на посредник и сами да прибират процента от осъществения трансфер.
Според запознати някои от отборите взимат до 70% от парите, които се получават. Неясно е как клубът договаря добри условия едновременно за себе си и за състезателя, след като особено във финансов план двете понятия са почти несъвместими.
Порочната практика не спира до тук. Повечето от ръководствата на клубовете упорито изповядват убеждението, че офертите сами трябва да пристигнат в офиса им. Как обаче ще стане това след като голяма част от състезателите у нас, особено младите са непознати извън границите на България?
Обявяването на всеослушание - „При добри оферти сме готови да се разделим с всички със сигурност" не върши работа в клубове като Тренто, Сислей Тревизо, Фридрихсхафен и дори Зиратбанк и Ламия, примерно..
Като пример на родните отбори може да служи историята за преминаването на испанеца Гиермо Фаласка. Европейският шампион от 2007-ма премина преди седмици от шампиона на Италия Копра Пиаченца в турския Анкара. Агент на испанеца пък е един от най-авторитетните в тази област италианци Лука Нови.
На срещата с ръководството на турския клуб Нови отива със седем страници, в които ясно и точно били посочени условията на бъдещия договор. Турците били толкова впечатлени от професионализма, че не се поколебали да подпишат със звездата.
От българска страна с подобно нещо могат да се похвалят малцина. Може би затова повечето от родните състезатели когато все пак получат предложение от чужбина предпочитат да се консултират с...Владо Николов и капитана Пламен Константинов..
Вина за необичайната ситуация носят и самите играчи. Те също сякаш не осъзнават, че агентът е неделима част от успешната кариера. А парите, които той ще получи от успешна сделка в никакъв случай не са хвърлени напразно.
Защото именно агентът е човекът, който първо трябва да ти направи добра реклама навън, да привлече интереса на отбора, да ти издейства най-добрите условия и после да защитава правата ти в случай на проблеми.
Той трябва да е и човекът, който стои най-близо до играча след семейството му, да е наясно с всичките му житейски и здравословни проблеми. Волейболистите у нас обаче предпочитат клуба да урежда всичко, а проблемите им в повечето случаи да решава треньора. И затова не се редки случаите, в които българи увисват с по една или няколко заплати, докато отборите от които излизат са доволни, защото още в началото са прибрали всичко.
В резултат на взаимоотношенията тип „един не чул, друг не видял" и до днес не е ясно кои българи все пак са се заели с отговорността все пак да бъдат посредници. Официално такъв се води бившият футболист и настоящ мениджър в най-популярната игра Георги Градев. Той дори поведе битка с централата за промени и ясни регламенти при правилата за международен трансфер. Делата обаче се точат вече втора година.
Останалите предпочитат да стоят в сянка. Нищо, че във всеки международен трансферен сертификат е предвидено заедно с подписите на състезателя, отдаващия и приемащия клуб да стоят и тези на агента му..
