В последните 15 години не веднъж и дваж сме чували Наско Сираков да казва прословутата си фраза:"Където е Наско, там е победата!" За първи път чухме думите през лятото на 1994 г., когато националите се прибраха от световното.

След това ги чухме през 1996 година, когато Славия стана шампион, естествено със Сираков в състав си. За последно ги чухме през 2006-а, когато Левски стигна до четвъртфинал в турнира за купата на УЕФА. След това имаше драматични събития около него, за да стане шеф на националните отбори в БФС.

За пореден път ще кажа, че тази негова длъжност е абсолютно измислена, но се просто се намери на човека работата. Трябва да споменем, че той е неизменна част от Изпълкома на БФС под ръководството на Борислав Михайлов. И това не е случайно, а се обуславя от факта, че той, Емил Костадинов и Йордан Лечков са в основата Боби да бутне Иван Славков - Батето от поста в БФС. Така че приятелството се отблагодарява с постове. Нищо чуждо за България, нал.

В момента ролята на Сираков като шеф в БФС се свежда до това да пази доколкото може гърба на Мъри и двамата да се опитат да направят чудо, което да открои националите по някакъв начин. През последните 6 месеца това не се получи. Въпросът е ще се получи ли и през следващите две години, защото ако не - какво правим.

Ролята на Сираков в националния тим е обвита в мъгла. Седи до Мъри, дава съвети, дава акъл, но дали всява респект. На "Герена" думата на Наско се чуваше, но дали може да стресне Бербатов, Мартин, Стилян, Иванков и т.н. Едва ли. Когато не си пряко зависим от него, Сираков не е толкова страшен.

Друг е и въпросът дали на този пост Сираков се чувства достатъчно удобно, защото "футболните неща извън терена" в националния не важат, ако си сравним със заиграванията в родния футбол. В шампионата Наско гази смело, защото водата му е до колене. В националния се иска повече... разбиране. Разбира ли особеностите на играчите в първия тим Наско.

По време на престоя му Левски сме ставали свидетели не веднъж и дваж как играчи са си тръгвали заради него с обещанието, че докато той е там няма връщане. Интересно е дали и в националния ще се стигне до подобно положение. Нищо чудно на някой от ЦСКА да му писне, но ще видим. Работата на Сираков в националния някак си му стои като временна кръпка в трудовата футболна характеристика.

Ясно е, че не е за тази работа, но понеже Мъри е там и той си посла на същото място. Плюс това постът му позволява да излезе от водата сух, защото как иначе да ни звучат думите му след загубата от Кипър (1:4):

"По принцип си има треньорско ръководство и именно то трябва да анализира допуснатите грешки в мача с Кипър. Но аз искам да кажа, че е недопустимо да се правят такива елементарни грешки в защита. Нормално е феновете да не са доволни от представянето и да негодуват срещу отбора."

Отново ставаме свидетели на това как, когато има успехи, фразата за "Наско и победата" се ползва, а после, когато ударим дъното, се забравя. Ролята на Сираков в първия тим е да го има. Той доста хитро още в началото на дейността си в националните отбори сви хоризонта си само до първия тим. Младежи, юноши - малки и големи, кучета ги яли. При тях каквото ще да става.

Сираков нито взима отношение, нито го е еня. Комуникацията му с треньора на младежите е неясна, но само привидно. За да обясни отношението си Наско каза, че няма да се меси в работата на треньорите, за да не се спекулира, че той ги натиска да викат този или онзив националните гарнитури. Удобно, нали. Държиш здраво там, от където може да потече, а глобалната концепция, ако изобщо може да се говори за такава, да върви на ...

За последните шест месеца Наско Сираков нямаше повод за говори за "победата". Очертава се пред него нов двугодишен план, ако случайно нещо друго в родния футбол не се случи и Мъри изпадне зад борда. Ако Стоилов остане, Наско ще има възможност да запази и възвърне ореола си, който е явно, че или избледнява, или е почнал да се разпада тотално.