Само чудо може да прати България на световната футболната фиеста в Бразилия догодина. Това е лошата новина. Но в MADE IN BULGARIA, както добре е известно на оцеляващите тук, винаги има готовност и за още по-лоши вести.

В случая - младият наш тим да не успее да се вдигне от петъчната драма в Ереван и при неуспешен мач с Чехия да бъде пометен от хейтърско цунами. И така, след 2 години на подем, националите отново да потънат като ютия на дъното. Там, където бяха преди квалификациите за Мондиал 2014, когато във всеки мъртвец имаше повече живец, отколкото в целокупния наш тим.

Все пак нека поне за протокола не игнорираме тотално и "фантастичния филм". Онзи микроскопичен 1 (един) процент, криещ се зад победа на Норвегия над Исландия, реми на Швейцария със Словения и наш успех с повече от два гола над Чехия, който ще ни прати на бараж. Да, една-едничка теория ни остана. И тя може да стане реалност само ако Господ поиска да се здрависа със страдалческа България. "А дано, ама надали!" - у нас тази възможност отдавна е възпята в хит. Не точно за футбола, но нали и той е част от постната ни пица.

Шанс? Но нали казват, че той помагал винаги на силния? Бразилия, Германия, Италия, Холандия, Испания... Списъкът е много дълъг, а нас ни няма дори в третото ниво на т.нар. поставени във футбола. И трябва мъжки да си го признаем. Нищо че не звучи патриотично или патетично, но поне не е шизофренично.

Намигване от Цар Футбол?

Та той от парцалената топка до днес само веднъж ни е глезил с подаръци - от 17 ноември 1993-та на "Парк де Пренс" за незабравимото 2:1 над Франция до 10 юли 1994-та на "Джайънтс стейдиъм" в Ню Йорк за титаничното 2:1 над Германия. Щастие за 235 дни. Няма и 8 месеца. Все едно, че Величеството ни е белязало за "седмачета" в най-великата игра.

Искаме да сме на летния купон в Рио догодина, макар добре да знаем, че не сме "Рио де Жанейро". Кое ни е наред? Бази, стадиони, школи, клубове... И онова не само футболно усещане, че сме попаднали в лудница, което понякога е съвсем истинско.

Ако Дания например е на мондиала, ще я последват 30 хиляди фенове. А нашият тим? В България отдавна не можем да съберем дори толкова публика на "Васил Левски", когато играят "трикольорите". И реално заради онова отколешно, и може би вечно, разделение във всичко у нас като в центрофуга попадна и националният отбор. И нека не търсим причината само във факта, че не сме велика сила в най-великата игра.

Във волейбола като сме, какво? На всеки мач на националите у дома има, макар и малка група, с вдигнати плакати - поддържат едни, искат други и са против трети...

Така е и във футбола през последните десетина години. Когато беше селекционер Христо Стоичков, "сини" искаха да го прогонят от поста на цената "ако трябва и отбор да нямаме". Смени го Мъри Стоилов и тогава "червени" приеха срещу него някакъв вид джихад, като мината пак беше под националния отбор. И целите бяха изпълнени.

После дойде Лотар Матеус и отначало всички обичаха Големия Лотар. Подобно на Кобурга Фердинанд, когото сме си внесли да управлява не отбор, а цяла България навремето. Катастрофирахме обаче зловещо - от отборче станахме потънала ютия и всички охулиха Матеус.

Животът не беше прекрасен и от никъде дори не надничаше спасение. До момента, в който смятаната за еретична идея на Йордан Лечков за национален селекционер да се назначи Любо Пенев не стана факт.

И ако чудото Мондиал 2014 на 99 процента няма да ни се случи, то поне малкото чудо България да си върне окончателно националния (или обратното) още е възможно. Трябва само "трикольорите" да бъдат подкрепени на "Васил Левски" във вторник вечер, каквото и да се случи в мача.

Обратното може да ни върне в небитието. Там, откъдето се появихме на жребия за настоящите квалификации. Треперещи пред 3 еврофиналиста - Италия, Дания, Чехия, и страхуващи се от нарочената за сензация Армения. И тогава никой не смееше да прогнозира, че ще сме до последно в играта за баражите. Така де, кой ще рискува да го набедят, че е бил интимен със... селския луд.

Сега, за да има всичко смисъл, пропадане не трябва да се допуска. Стотината родни запалянковци в Ереван показаха, че са го разбрали. Те оцениха, че и с наши, и със съдийски грешки, отборът на България накрая падна прав

Дори останали 9 срещу 11, футболистите ни не само се бореха докрай, но на моменти търсеха гол. И феновете аплодираха и тях, и Любо Пенев, като зовяха "горе главите".

Да, в двубоя с Чехия е заложено нещо повече от едно чудо. Битката е за кожата на един отбор, произлязъл от недоверието. След драмата в Ереван футболистите ни изглеждаха наясно с положението. А и Пенев вероятно вече им е втълпил, че чакалите се хранят със слабите, а нашите вече не са в менюто.

Налага се футболистите ни най-вече сами да си помогнат, ако не искат пак да ги наричат най-скъпоплатените безхаберници в държавата, както беше в периода на Каляската с трите коня. И да докажат, че израстването им през тези 2 години под ръководството на Любо Пенев е реално. И без трагедии да продължат напред към Евро 2016, където ще има не 16, а 24 финалиста.

Наистина ще е жалко, ако след толкова усилия всичко мине под знаменателя "случайност". И не само защото само сперматозоидите стигат случайно целта.