В сряда на националния стадион "Васил Левски" България бе на път да убие интригата в група "G". С огромна доза късмет безидейните "трикольори" измъкнаха ценни три точки, побеждавайки Беларус с 2:1, което им отърва кожите и ги върна в играта.

Очевидно бе, че някои от националите играха без хъс и само разхождаха фланелките. Май лятната им ваканция бе започнала още преди решителния двубой. Подценяването на беларусите бе факт и това можеше да ни изиграе лоша шега не за пръв път. Изглежда "трикольорите" още не са си взели поука от онова 0:0 с Албания през март в София. Немислимо е да подхождаме толкова безотговорно към среща, която решава съдбата ни. Станимир Стоилов срещу Беларус в София

Срещу албанците воденият от Христо Стоичков тим превъзхождаше съперника в отделни моменти от мача. Липсата на късмет в завършващата фаза обаче ни лиши от успех и от възможността сега да сме с равни показатели с Румъния (по 17 точки) на върха в групата. В мача на 28 март на два пъти и гредите не ни позволиха да реализираме - Стилиян Петров (в 4-ата минута) и Светослав Тодоров (в 64-ата). Защо споменаваме точно срещата с Албания? Защото двубоят с тях и този с Беларус много си приличаха. И то не само заради сходството на двата съперника. В двата мача българите изглеждаха неубедителни, на моменти безидейни - такива, каквито отблъскват хората от трибуните. Не липсваше и подценяването. Победата в Минск с 2:0 като че ли успокои "трикольорите", които в сряда бяха на път да приключат предсрочно и с този квалификационен цикъл.

Срещу албанците Стоичков изигра последното си домакинство, а в сряда Мъри за пръв и последен (поне засега) път води България пред родна публика. Факт е обаче, че късметът обърна гръб на Камата, докато онзи ден отново не изневери на "своя човек" Стоилов.

В домакинствата с Албания и Беларус изпълнителите бяха почти същите. Единствено Георги Пеев и Зоран Янкович не фигурираха в сегашната титулярна единайсеторка на Мъри, в която пък присъстваха Мартин Петров и Димитър Телкийски. Наставникът заложи на най-доброто, което имаше и в двете срещи, като не се престраши да прави корекции в схемата, която използваше Стоичков - с двама нападатели по крилата и с Бербатов на върха на атаката.

В срещата с Албания през март повечето от футболистите, най-вече играещите зад граница, се намираха в добра форма, а сега в края на сезона действаха по-икономично. Срещу "шиптърите" изобилстваха атаките и ударите към вратата. Любопитното е, че към тази на Димитър Иванков тогава нямаше нито един точен шут (нашите бяха цели 9, от които 6 в целта), а в сряда на шест пъти националният страж бе застрашаван. Отбраната на България бе една и съща и в двете срещи - Кишишев (десен бек), Вагнер (ляв), а централни защитници Томашич и Тунчев.

Христо Йовов срещу Беларус в СофияСрещу Албания ариергардът ни бе непробиваем, докато в сряда на моменти бранителите ни действаха неразчетено. След пет "сухи" мача "трикольорите" допуснаха попадение, но утехата е, че то не падна от игрова ситуация, а от дузпа. В 86-ата минута на срещата с беларусите Радостин Кишишев се намеси решително, като изби с шпагат топката, която ако беше влетяла в мрежата ни, надеждите се изпаряваха. В оставащите минути до края едва ли щяхме да съумеем да върнем попадение предвид немощта, която демонстрирахме.

При гостуването в Минск "трикольорите" демонстрираха желание за игра, а и се забеляза познатата "уефория", както Стоилов обича да греши. Националите направиха щастлив дебюта на младия спец от Хасково в "А" тима, зарадваха го и в София, когато не надиграха съперника, но все пак победиха. Мъри изпълни на сто процента поставената му цел от БФС - да измъкне 6 точки от двете срещи. "Трикольорите" обаче трябва час по-скоро да "влязат в час" и да не допускат подобно подценяване на съперника, както бе в последните две домакинства.

На цяла България вече и е пределно ясно, че ако подходим отново на майтап в оставащите срещи, нищо добро не ни очаква. Изглежда духът на албанците още витае на стадион "Васил Левски"...