Днес е жребият за първия квалификационен кръг на ЕКТ. Преди кампанията впечатление прави, че България е на 24-а позиция в подреждането за държавен коефициент на УЕФА. Както е известно, форматът на европейските първенства в момента е от 24 тима, което означава, че ако националният ни отбор е на нивото на клубните такива в турнирите, следва да хванем последния влак за големия форум.

Уви, не сме играли на Европейско от 2004-а насам. Като "лъвовете" не съумяха да запишат дори една победа в първите си 4 мача от настоящото издание на Лигата на нациите.

В Дивизия "С" не надвихме Грузия на два пъти, Северна Македония и Гибралтар.

Любопитно е, че Грузия, Северна Македония и Гибралтар като държавен коефициент за последните 5 кампании на клубно ниво събират общо актив... колкото България.

Нашият коефициент е формиран най-вече заради участията на Лудогорец в евротурнирите, а и на ЦСКА особено през изминалите две кампании.

И тук следва логичният въпрос - защо "лъвовете" изглеждат толкова по-слаби от "орлите" и "армейците"?

Антон Недялков, Кирил Десподов, Доминик Янков са играчи, които натрупаха солиден опит в Лудогорец, следва да са и важна част от ядрото на националния ни тим. Георги Терзиев и Спас Делев от "зелените" също са опции пред А-отбора ни. В ЦСКА Иван Турицов и Георги Йомов са сред най-важните играчи. С изключение на някои голове на Десподов за националния обаче не виждам особен "зелен" или "червен" импулс при "лъвовете".

Обяснения с контузии и не оптимална форма на играчите, също не считам, че са основен фактор. Тъй като последната победа на националния ни отбор при визита датира от 2018-а.

Коментирайки Лудогорец и ЦСКА, редно е да се отбележи, че и двата тима бяха надиграни в турнира за Купата на България от Левски. На практика цялата халфова линия на "сините" пък излезе за "лъвовете" срещу Гибралтар. И не победихме. Неловко обаче ще е да сравняваме гибралтарците с "орлите" и "армейците".

Съчетано с това, че в националния ни състав има играчи главно в защита, които трупат опит по италианските терени, а и поне още 5-6 момчета с потенциал състезаващи се също в чужбина.

И колкото и голям фактор да са чужденци като Сотириу, Каули, Матей, Кайседо, Кордоба, Уелтън съответно за Лудогорец, ЦСКА и Левски...

Изглежда, че представителният ни тим не е толкова слаб, колкото показват резултатите.

Предстоят традиционни европейски квалификации. И ми се струва, че с нужната мобилизация на всички нива свързани с представителния ни отбор, не следва да се радваме на точка срещу Грузия. А без значение какъв е жребия да търсим класиране, колкото и илюзорно да звучи на мнозина. В противен случай изглежда, че между "лъвовете" и водещите ни клубни състави няма дупка, а пропаст като класа.

И ако в действителност е налице подобна пропаст, явно става въпрос за прецедент в историята на футбола ни.