Стилян Петров даде обширно интервю пред "Топспорт", след като бойкотът му в националния отбор свърши. След европейската квалификация с Люксембург на 11 октомври той обяви, че се оттегля от тима. Стенли уточни, че ще се завърне само при едно положение - ако Христо Стоичков повече не е национален селекционер. Бунтът на полузащитника продължи точно 5 месеца. Краят на войната между него и Камата приключи на тайна среща в австрийската столица Виена. Там двамата "подписаха договор" за примирие.

- Стенли, защо промени решението си?

- Вероятно ще прозвучи прекалено банално, ако кажа, че се връщам в името на България.

- Ами честно казано, така ще прозвучи...

- Но е самата истина. Или по-скоро - част от нея.

- Каква е тогава цялата истина?

- Тя си остава за мен. И за националния селекционер Христо Стоичков.

- Кога всъщност реши да се върнеш?

- Вижте, ако трябва да съм откровен, по време на коледните и новогодишните празници близки, приятели и роднини ми пожелаваха да се върна в отбора. Тогава бях категоричен, че това няма да стане. Но след толкова много приказки и убеждения негативизмът в мен започна да се пречупва. Майка ми, баща ми и моята съпруга най-тежко преживяха оттеглянето ми от националния. Първоначално те постоянно ми говореха да променя решението си. Казах им да забравят тази тема. И тя бе табу дълго време в моя дом - от средата на октомври, когато обявих, че напускам, до началото на януари. Започнах да осъзнавам, че ще е по-добре може би да се върна. Но нищо повече. Не съм предприемал никакви ходове.

- Докато един ден не ти се обади Христо Стоичков. Или всъщност ти първи му звънна?

- Дали той ми се е обадил или аз - няма значение.

- Защо да няма? Интересно е да разберем кой първи е разчупил леда?

- Не, не, не искам да изпадам в такива откровения. Но е факт, че през февруари се чухме по телефона. Разговаряхме на няколко пъти. Тогава се бях ядосал от едни писания по мой адрес в пресата. Исках да уточним някои неща със Стоичков. Но тъй като тия работи не стават по телефона, решихме да се видим и да поговорим. Ицо бе готов да хване първия самолет и да дойде при мен в Бирмингам. Но всички щяха да научат, а ние не желаехме да се вдига шум. Така вариантът за среща в Англия отпадна. Изобщо не сме обмисляли да се срещнем в България по обясними причини. Решихме да се видим във Виена.

- Защо точно Виена, а не примерно Париж или Брюксел?

- Ами Виена е по средата между България и Англия и затова!

- Искаш да кажеш, че ти си тръгнал за Австрия, без никой да знае?

- Знаеха само майка ми, баща ми, брат ми и съпругата ми Поли.

- Не може да не си искал разрешение от твоя мениджър в Астън Вила Мартин О,Нийл?

- Той също не знаеше. Имахме един ден почивка, аз се възползвах от нея и потеглих за Австрия.

- Колко време говорихте със Стоичков?

- Много. Над 5 часа.

- Какво си казахте?

- Всичко. Както се казва - извадихме си картите и ги поставихме на масата. Разговорът бе тежък, но бяхме изключително откровени. Почувствах се така, все едно съм се изповядал
в някоя църква. Мисля, че и Стоичков се е почувствал по същия начин. Направихме доста компромиси. В крайна сметка си стиснахме ръцете и се разбрахме като мъже. Смея да твърдя, че това е най-полезният разговор, който съм провеждал в моята футболна кариера.

- Мнозина ще те обвинят, че не си удържал на думата си?

- Погледнато отстрани, вероятно ще бъда неразбран от доста хора, защото не казах много истини, когато се оттеглих. Няма да кажа и сега. Т.е. истинските причини за моето оттегляне и завръщане ще останат недостъпни за феновете. Но мисля, че за тях по-важното е, че се връщам.

- Би било редно обаче да се аргументираш пред запалянковците?

- Аз съм се аргументирал пред Стоичков.

- Спомняш ли си онлайн-интервюто ти пред Топспорт.бг в края на октомври, когато ти зададоха въпрос: "Ако трябва да избереш между двете, какво би направил - да играеш за националния под ръководството на Стоичков или въобще да не играеш повече футбол?"

- Да, спомням си много добре?

- А знаеш ли какво отговори: "Вероятно бих избрал второто...". Коментарът ти днес?

- Уф... (замисля се.) Човек се променя и смятам, че в това няма нищо лошо. Да, тогава така мислех, така разсъждавах. Но настъпват моменти, когато не е нужно да бъдеш праволинеен, а да направиш компромис. Както казах - аз и Ицо направихме доста компромиси на срещата ни във Виена.

- Излиза, че победител от вашата война е Христо Стоичков?

- Защо?

- Защото в крайна сметка спечели той - ти сложи край на бойкота и пак си на негово разположение?

- Не, категорично - не! Спечели България, а аз ще бъда на разположение на националния отбор, а не само на Стоичков.

- Във вашия разговор Ицо обеща ли да не се държи като двуличник спрямо теб и спрямо останалите национали?

- Мисля, че е излишно да ми задаваш такива въпроси, защото няма да отговоря.

- Забравих да те попитам дали поднесе букет с цветя на Христо Стоичков, както направи той след бойкота си в националния, когато Христо Бонев бе селекционер?

- Не. Цветя не съм му поднасял...

- Как реагираха съотборниците ти от националния?

- Бяхме се разбрали с Христо Стоичков той да обяви новината. Аз не казах за взетото решение на никого от националния. Включително и на най-близките ми приятели Димитър Бербатов и Мартин Петров. Те не знаеха до последния момент. Бербатов ми звънна късно
в петък вечер. Пита ме дали е вярно. Когато му потвърдих, доста се зарадва.

- Ти спомена, че си започнал да се разколебаваш още през януари. Тогава няма начин да не си споменал на Митко, че обмисляш завръщане.

- Едно е да обмисляш, а съвсем друго да решиш окончателно. Бербата и Марто не знаеха до последно за това, което си казахме със Стоичков във Виена.

- Ще те върна отново към твоите изявления след бойкота ти през октомври?

- Няма смисъл. Вече коментирахме тази тема - какво съм бил казал тогава и вече как разсъждавам днес.

- Ако нямаше толкова дълга пауза в европейските квалификации, дали пак щеше да се оттеглиш от националния?

- Да, щях да се оттегля. Даже и да имахме мач през ноември.

- Говори се, че доста хора от БФС са ти оказали натиск да се върнеш?

- Натиск не е точната дума. Аз ви споменах какво беше след Нова година.

- Кой от футболния съюз бе най-настоятелен?

- Логично е това да бъде Христо Стоичков. Той е националният селекционер.

- Знаеш ли, че в момента в сайта Топспорт.бг е пълно с коментари по горещата тема?

- Предполагам. След малко ще вляза, за да видя.

- Някои те подкрепят, но има...

- (прекъсва). Да, нормално е да има и такива, които да са против. Даже вероятно ме ругаят
здравата.

- Как реагира Мартин О'Нийл, когато му съобщи, че се завръщаш?

- Зарадва се и ми каза: "Помниш ли какво ти споменах още през октомври - един ден ще се върнеш. И това ще е още през пролетта". Между другото, ако трябва да бъда откровен, доста от моите приятели ми говореха същото. Бербатов, с когото постоянно се чуваме, все ме бъзикаше: "Стягай се, че през март тия албанци трябва да им вкараме три-четири гола!"

- Кой ще е с капитанската лента в мача срещу Албания на 28 март?

- Или аз, или Димитър Бербатов. Това няма никакво значение.

- В крайна сметка твоят истински бойкот е продължил от средата на октомври до началото на януари, след което си започнал да се разкайваш?

- Да, но твърдото решение да се върна го взех едва след срещата ни със Стоичков.

- Няма как да не те попитам още нещо за тази прословута виенска среща - на нея имаше ли вариант да не се разберете с Христо Стоичков?

- Не. Преди да се кача на самолета за Виена, си мислех, че може и да не споразумеем. Но с всяка изминала минута по време на разговора вярвах, че накрая ще уточним всичко и аз пак ще играя за България.

- Известно ли ти е, че във Виена са подписани множество международни договори от всякакво естество. Сега към тях вече е прибавен още един - този за примирието между теб и Стоичков.

- (Смее се). Ами няма нищо лошо в това. Примирието е факт. Договорът за ненападение е подписан!