Чудеса във футбола, а и в живота, като цяло стават рядко. Не дочакахме и ние такова във вторничната вечер на „Васил Левски". Националите играха без особена вяра и напълно резонно паднаха от Чехия, въпреки че гостите де факто нямаше за какво да се напрягат.

Ясно е, че след поредния неуспешен квалификационен цикъл за България идва и времето за оценки, най-вече на работата на селекционера Любо Пенев.

Да, факт е, че в крайна сметка завършихме пред-предпоследни, факт е и че не се представихме на ниво в последните си два двубоя, но все пак е факт и че Националният стадион бе почти пълен за мача срещу чехите. Това, само по себе си, въобще не е маловажно и чудесно илюстрира настроението и отношението на феновете към този отбор.

Оценките няма как да бъдат само положителни или само отрицателни, но изводът може да бъде само един - Любо трябва да остане на поста си и продължи да работи. Било и срещу някой лев повече.

Ако не друго, то той най-после успя да вкара малко повече самоувереност у играчите. А че последните не са кой знае какъв актив, е ясно на всички.

Да, самият селекционер също направи грешки. Мистерия остава защо продължи да залага на Станислав Манолев, който на клубно ниво няма и 3 мача за последната половин година. Е, липсата на игрова практика си каза думата и Манолев направи два страхотни пропуска срещу Армения, които де факто си ни свалиха от второто място.

Друг е и въпросът, защо Емил Гъргоров трябваше да играе като нападател и в последните ни два мача. Присъствието на Венци Христов също буди недоумение, но пък и мачът с Чехия реално нямаше какво да решава.

Истината е, че „лъвовете" проиграха шансовете си за класиране много по-рано. Това бе пределно ясно и на самият Пенев, който след почти всеки мач напомняше, че „все пак има и вратар, трябва да целим ъглите".

Няма да е пресилено да се каже, че България на два пъти изпусна да вземе нещо повече от Италия. В първия мач на „В. Левски", „адзурите" на практика все още си бяха във ваканция и малко по-сериозен отбор от нашия нямаше да им прости. В Палермо пък можехме да вземем и точка, но отново липсата на истински реализатор ни провали.

Най-добре пък изобщо да не отваряме дума за домакинството срещу Дания и безумните действия на Иван Бандаловски, който след онзи прословут червен картон така и не получи нова повиквателна.

За съжаление, истината е, че България в момента просто не разполага с футболна класа. Отборът ни си е откровено посредствен, което впрочем важи и за останалите тимове в нашата група, без този на Италия. В тази слаба конкуренция имахме шанса да направим нещо повече, но в крайна сметка сме си там, където горе-долу заслужаваме. Реално погледнато, записахме 3 победи (2 от които над Малта) и не спечелихме нито веднъж срещу Италия, Дания и Чехия.

В този контекст, просто не е реално да обвиняваме някой друг за съдбата си, включително рефери и противници.

За извод обаче отново трябва да погледнем пълните трибуни на „Васил Левски" срещу чехите. Както казва клишето, феновете са най-добрите съдници.  А те изразиха своята безусловна подкрепа към Любо. Да, Пенев не е безгрешен, но поне с отношението на отбора му към националната фланелка си заслужи минимум още един опит.