След равенството на България с Албания първата реакция на повечето коментатори беше, че Стоичков е сбъркал състава. Това наистина стана очевидно (макар че при малко шанс нашият тим спокойно можеше да спечели със същото качество на представяне). Грешките в състава обаче включват не само избора на 11-те, с които Стоичков започна, но и смените, които селекционерът извърши.

Промените, които Камата направи през второто полувреме, още по-добре показаха, че в 22-ата играчи, които бяха повикани за квалификацията с Албания, имаше много по-голям потенциал, отколкото отборът демонстрира в срещата. 

Основният проблем в мача бе слабата организация на играта, за която има няколко причини. Първата е треньорско неумение да създаде такава организация. Втората и третата причини са неразривно свързани с първата и са: слабата и безидейна игра в невралгичната централна зона на терена и персоналният избор на състезатели за отделните постове. Когато всички тези неща са събрани накуп, е трудно да търсим някаква конкретна вина в играчите. Главният отговорен, тоест виновник е треньорът. Или по-точно треньорите, защото до Стоичков стои и Димитър Димитров. 

Ясно се видя, че като цяло първото полувреме бе проспано от нашите и че през втората част българският отбор игра по-агресивно, като създаде и повече положения. Разликата между двете полувремена обаче идва не само от направените смени и някои тактически корекции, но и от променената мотивация. Чак когато първите 45 минути минаха, футболистите ни като че ли осъзнаха с пълна сила, че головете и победата не са сигурни. Включването след почивката на Мечо Телкийски също изостри нападателните действия на представителния ни тим.

С оглед на цялото развитие на мача и играта на тима ни, се видя, че Пеев нямаше място в титулярния състав. Същото важи и за Янкович. Направените две смени на почивката бяха добри като време, но не и като персонален и тактически избор. Грешка бе оставането на терена на Пеев и още по-голяма грешка бе, че вместо него бе изваден Йовов.

Докато, въпреки различните мнения, Светослав Тодоров се включи по-добре от Янкович. Влезлият по-късно в игра Божинов (на мястото на Пеев, който все пак бе изваден в 65-ата минута) доведе до натрупването на трима нападатели в центъра на атаката ни (Валери, Бербатов и Тодоров). Така че хаосът на финалния щурм бе съвсем резонен и от тази гледна точка. А Божинов бе напълно незабележим.

С оглед на видяното в този мач могат да се направят няколко ясни извода относно грешните решения в персонален аспект. Очаквано беше, че Албания ще се брани масирано. Затова трябваше да се разчита предимно на нестандартни технични играчи в офанзивен план. Такива са Бербатов, Йовов и Телкийски.

Въпреки че Бижутера (най-силният играч на шампиона Левски) не се отличи особено в като цяло безличното първо полувреме, смяната му на почивката бе груба грешка. Доброто включване на Телкийски показа, че Мечо има място вътре в центъра на халфовата линия (там е по-силен отколкото на десния фланг, където го използват в клубния му отбор).

Така че в полузащитата до Стилиян Петров - ако не в началото на мача, то на полувремето -  трябваше да се появи Телкийски. Мечо не трябваше да заема мястото на Йовов, а да смени Чавдар Янков, докато Бижутера да мине отдясно. А отляво имаше място за бързия и агресивен Здравко Лазаров (който бе оставен извън групата). В такава конфигурация щеше да има и повече свобода за действие за Бербатов, който бе изолиран в сгъстената защита на гостите.

С оглед на много дефанзивната игра на Албания, сега слабостите в нашата защита само бяха загатнати. Но се видя, че Вагнер не е убедителен, че още не е избистрена стабилна двойка централни бранители и т.н.     

Ако излезем от бележките за конкретния мач, трябва да се кажат някои очевидни и не нови констатации, които обаче досега не променят нищо.

Оставането на Христо Стоичков на поста национален селекционер сред ужасния провал в квалификациите за световно първенство (и като игра, и резултати) беше предизвестена грешка от страна на БФС. В същото време за тази "амнистия" на Камата не беше дадено никакво обяснение от гледна точка на нормалната логика. Така една-две генерации талантливи играчи са на път да се провалят във втора поредна квалификация.

А че имаме футболисти с качества, се вижда и от доказването на някои от тях зад граница и от сериозните успехи на Левски в Европа през есента на 2005 и през 2006 г. Не трябва да забравяме, че с не малко от сегашните футболисти националният отбор изглеждаше много, много по-добре под ръководството на Пламен Марков (а може би и с вещата помощ на Балъков като играещ асистент-треньор).

Стоичков без никаква треньорска практика и с известните му "личностни специфики" получи огромния шанс да стане национален селекционер. Той се радваше, пък и продължава да се радва на небивал (с оглед на резултатите) медиен комфорт като цяло. Радваше се и продължава да се радва и на подкрепата на БФС.

Бяха впрегнати и допълнителни ресурси. Димитър Димитров-Херо бе назначен за "консултант" на Камата. Сигурно е бил упражнен и сериозен задкулисен натиск извън явния - Стилиян Петров да се завърне в националния отбор. И въпреки всичко, нещата не се получават. Впрочем, скандалът Стоичков-Стилиян, дори и сега да се представя от двамата за туширан, не бе случаен. И не може да не е оставил негативни следи върху настоящето и бъдещето на тима. Същото важи за последната анкета за избор на футболист на годината. И още ред други неща, които не са толкова видими.

Разбира се, не можем да подминем и твърденията на Здравко Здравков и Илиян Стоянов, че мениджърски интереси диктуват определянето на състава. Божинов в един момент направи същия намек. По този въпрос думата тежи най-много на действащите лица - играчи, треньори, ръководители - и те трябва да говорят най-вече. Факт е обаче, че както бяха изпробвани десетки футболисти през последните няколко години, в същото време извън националния отбор необяснимо защо все оставаха Велизар Димитров и Данчо Тодоров.

Факт е, че въпреки първоначалните изявления, че повече за България няма да играят чужденци, сега е точно обратното (което не значи автоматически, че е грешка). Факт е, че се викат и се разчита и на футболисти, които не играят или почти не играят за клубовете си в чужбина (сега такъв е случаят с Божинов, Светльо Тодоров, Пеев), а момчета от по-скромните български отбори не могат и да мечтаят за официален мач с националната фланелка (въпреки многото очевидно нерешени кадрови проблеми в отбраната например).

Също така факт е, че надали някои футболисти щяха да се продадат в чуждестранни отбори, ако не бяха в националния тим. Факт е и че за почти всички български играчи и за всички български клубове националният отбор е най-добрата витрина за международен експорт или реекспорт. Но не е ли ясно, че когато този отбор губи, цената на тази стока пада или стоката съвсем не върви?! И ако и тези квалификации се окажат провал, дали виновен няма да излезе само Христо Стоичков?... Ако стане така - със сигурност няма да е честно. Но всеки сам преценява рисковете, които поема. И се оправя с тях според възможностите си. А сметките в България е ясно, че друг ги плаща.