Въпросите около националния тим са защо Ивайло Петев си тръгна и защо точно Петър Хубчев го смени? Далеч сме от мисълта, че Петев го е направил само за пари. В БФС дори си му беше идеално и като заплащане, от него никой не търсеше резултати, а няма и на каква база да му се търсят резултати. Никой от работодателите му не му е поставил конкретни цели, защото това би било само за пред хората.
А хората са наясно, че в следващите години националният отбор няма как да постигне някакви резултати освен максимум трето място в квалификационна група. А и Ивайло Петев не бе селекционер на България, него запалянковците не го приемаха като треньор на националните отбори по смисъла на този пост.
В очите на обикновените хора той бе онзи, съблеченият на "Герена", който се мъчи да прави нещо в националния отбор, като първо угоди на официалните си началници, после на неофициалните и накрая на себе си. Той периодично подмладяваше и заздравяваше. А едното нямаше как да върби с другото. При един провал слагаше на масата подмяната на поколенията като изход, а след това - ще викам тези, които са в най-добра форма, независимо от това къде са родени, къде играят и как се казват. Оставете всичко това, Петев през цялото време бе тотално объркан, той не знаеше боли ли го, сърби ли го.
Ти му викаш "качвай се", той ти казва "не ми се слиза". Така или иначе селекционерът не намери общ език нито със съблекалнята, нито с клетите запалянковци, които се бяха свили до две шепи народ. Накрая на трибуните останаха само тези, които си убиват времето, като ходят в София на мачовете на Лудогорец, за да люпят семки на въздух, и ходят на волейбол в "Арена Армеец", за да се почувстват малко патриоти. Националният футболен отбор при Ивайло Петев не бе симпатичен и не успя да върне и пет процента от оттеглилата се публика. А самият селекционер в много малко моменти показа, че тази игра му е ясна, и се опита да направи от селектираните футболисти някакъв приличен отбор.