17 ноември и Димитър Пенев ще си останат печеливша комбинация. Само гдето 14 години по-късно с победата над Румъния (1:0) имахме повод да празнуваме не класиране, а спасената чест на националния отбор в две посоки.

Най напред, като нанесохме единствената досега загуба на северните ни съседи в квалификациите. И второ, затворихме устите на румънците в една безсмислена медийна война, която се водеше повече от година и половина. Хвана ни обаче голям яд, че два мача с "някаква" Албания и четири изгубени точки в двубоите с шиптърите ни препречиха пътя към финалите на европейското първенство в Австрия и Швейцария.

Останахме недоволни и от факта, че нашите момчета много късно намериха себе си. Защо Бербатов и компания трябваше да се почувстват засегнати от словесните нападки на Муту (който не дойде в София точно по този повод) и съотборниците му, за да покажат колективен дух и (макар с известна доза шанс) да надиграят възпитаниците на Пицурка. Не случайно преди двубоя техният селекционер заяви: "Българите имат по-добри играчи като индивидуалности, но ние сме по стойностни като колектив". Какво промени Димитър Пенев в тази важна за самочувствието ни среща? 

Нека започнем с вратаря Иванков. След "гола от Халите", който пусна в Амстердам, той изглеждаше низвергнат. Тъй като мачът с Румъния нямаше значение, се предполагаше, че Стратега ще даде шанс на Ивайло Петров-Пифа да дебютира в "А" отбора. Но при Пената уж логика не съществува, а всъщност няма нищо случайно. За пореден път специалистът защити избора си, след като кандидатът за вратарския пост на Бешикташ буквално ни спаси до полувремето след удари на Киву и Никулица.

Другият "спорен" играч Живко Миланов се справи в своята зона и дори се намеси на няколко пъти решително в центъра на отбраната, където Тунчев и Томашич бяха повече от колебливи. Даже жълтия картон, който Жиката получи, бе повече заради желанието да играе както винаги с много енергия. За левия бек Занев може да се каже, че започва да се утвърждава и не трепери като новак. Не чисти паникьосано топката, а се опитва да я отиграе по правилен начин и да намери съиграч, който се е открил в удобна позиция.

Бонусът за играчът на Селта бе, че често се включваше в атаки по фланга. И ако за крайните ни бранители може да се кажат добри думи, то в централната ни двойка Тунчев - Томашич и този път нямаше синхрон.

Определено по-уверен бе Сашо, който на няколко пъти пресече пред пеналта двойни подавания на съперниците, от които щяха да излязат чисти голови положения. Проблемът в тази зона на "А" отбора е, че се извъртяха прекалено много и различни състезатели, които нямаха време да се сработят. Томашич и Тунчев натрупаха доста мачове заедно, но всеки път доказват, че все едно излизат за първи път заедно на терена. В следващите световни квалификации трябва да се заложи на постоянна двойка централни защитници и да не се променят с първия повей на вятъра. Разбира се всеки от тях трябва да има по един (не повече) заместник заради контузия, слаба форма или изтърпяване на наказание. А и по този начин ще има конкуренция за този оказал се невралгичен дует в представителния ни тим.

Хубавата новина бе в представянето на опорните халфове. Дълго време си заравяхме главата в пясъка като щрауси за качествата на Стилян Петров. Едва ли не бе неудобно да се спомене, че на Стенли ще му отива ролята на изявен опорен халф. А изведнъж се оказа, че след непостоянното си представяне в последно време, играчът на Астън Вила пасна като дялан камък в тази позиция. Явно нюхът на Пенев не изневери и по отношение на Благо Георгиев, който бе партньор на Стенли в този мач. Любопитно е, че бившият играч на Славия за първи път в националния получи задача да бъде разбивач.

Благо не е първият, не е и последният футболист в света, който на по-зряла футболна възраст започва да играе по-успешно в задни позиции, след като преди това се е подвизавал напред. Мартин Петров не изневери на силната си игра по левия фланг и бе перфектният асистент за единствения и победен за нас гол в мача. По дясното крило Христо Йовов бе променлив и не случайно бе заменен от клубния си съотборник Димитър Телкийски. Фактът, че най-зрелищният играч на Левски не е подписал още договор със "сините" се отразява и на представянето му в "А" тима.

Най-радващо бе поведението на голмайстора Велизар Димитров. И спокойно можем да упрекнем Стоичков не само за фаталното реми с Албания в София. Сега изникна въпрос защо Камата не разчиташе на Вили още тогава, а сякаш нарочно не му пращаше повиквателни. Пената разбира се поправи грешката, но както се казва "след дъжд качулка".

Дано следващият селекционер, който и да е той, да е наясно, че съставът трябва да започва с най-добрия играч на ЦСКА и най-успешен халф в България в момента Велизар Димитров. Двамата с Митко Бербатов показаха идеален синхрон. Веднага си припомнихме неудобния дует между Бербо и Гонзо на мача с Швеция в София (отново дело на Стоичков), когато двамата отявлени централни нападатели се "блъскаха" в предни позиции.

Докато сега по фин начин Вили и Бербо се дублираха. И не случайно перничанинът успя да изскочи отлично в 6-ата минута и с глава да попари опитния румънски вратар Богдан Лобонт. За сетен път футболистът на "армейците" показа, че силната му страна е да действа от задна позиция, като втори нападател. За Бербатов може да се каже, че е излязъл от "черната дупка", която го гони почти три месеца. Таранът игра с настроение, от което доста от румънските играчи опитаха с меките си части прясно разкаляния терен на националния стадион.

В крайна сметка Стратега налучка състава на националния тим, но определено доста късно, за да ни класира за Евро'08. А дали Пената ще остане старши-треньор и след 30 ноември, когато му свършва мандата, има думата президентът на БФС Борислав Михайлов. За боса на футболната централа остава дилемата дали бъдещият селекционер да бъде отново Димитър Пенев, да бъде чужденец и има ли изобщо нужда от поредна смяна с четвърти треньор за една година....

БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ РУМЪНИЯ
Схема 4-4-1-1

27.ИВАНКОВ
16.МИЛАНОВ
3.ТУНЧЕВ
4.ТОМАШИЧ
14.ЗАНЕВ
19.СТ. ПЕТРОВ
15.БЛ. ГЕОРГИЕВ
18.ЙОВОВ
17.М. ПЕТРОВ
7.В. ДИМИТРОВ
9.БЕРБАТОВ