На пръв поглед пъзелът най-сетне се нареди. Пъзелът на сравнението между четвъртите в света и сегашните национали. Липсващото парченце се нарича Димитър Пенев. Той отново е селекционер. И пак на талантливо поколение.

Като онова през 90-те години. На настоящите звезди им липсва пустият късмет, споходил Пеневата чета в ония уникални години, когато Франция падна в нозете ни насред Париж, а после Америка и целият свят ни се поклони. Да, златното поколение бе златно, защото притежаваше истински футболни качества. Но го имаше и шансът. А на Бербо, Стенли, Марто и компания Фортуна им обръщаше гръб.

Спомнете си европейското в Португалия, когато Дания с нищо не ни надигра, но ни победи с 2:0. Същата бе картинката и в последния ни двубой с Италия. Мачът си бе отвсякъде "хикс". И то в най-лошия случай, защото успехът по ни прилягаше. Но в крайна сметка загубихме от "адзурите".

След това Бербо и останалите не случиха на треньор. На кадърен селекционер. Двуличникът Христо Стоичков използва Родината, за да трупа стаж и да избяга в любимата си Испания. Камата се изгаври с България, добутвайки я няколко пъти на ръба на пропастта с аматьорските си експерименти и с невъзможността да командва парада.

Накрая бутна националите в ямата - 0:0 с Албания в София. После нагло си би камшика и отпраши към Виго. Махна се. Махнаха се и шансовете ни за европейското първенство. И дойде ред на Пената да вади отбора от калта. Същият този тим сега ще гони предпоследния влак. Тренът на спасението на едно поколение. Защото звездите на Бербатов, Стилиян и Мартин все още не са изгрели на голям форум - на европейско или световно първенство. Пропилеят ли и тази възможност, ще им остане още един шанс.

Последният влак за мондиала в ЮАР през 2010 година. Ако и тогава не се качат на влака, ще слязат завинаги от сцената и няма да попаднат на първите страници в историята на националния отбор. Настоящото поколение има едно единствено участие на силен шампион - Евро 2004, където инкасираха 3 загуби в 3 мача.

И с това "успехите" се изчерпват. За да се върнат добрите времена, БФС върна Димитър Пенев, чиято задача е да изиграе ролята на ковач. Ковачът на новите големи победи. И тук възниква няколко въпроса - дали чукът на Пената не е изхабен, дали Стратега не лежи на стари лаври и дали прословутият му късмет отново ще бъде негов верен спътник?

Отговорът ще стане ясен само след няколко дни - в събота. 8 септември се явява ключова дата и за Стратега, и за настоящия национален отбор. Успеем ли да прескочим холандския трап, бъдете сигурни - класирането ни за европейското ще бъде почти в кърпа вързано. Но провалим ли се - митът за Пената ще рухне, а мечтата за ново златно поколение ще се изпари в миманса. Къщата ще се срине и ще трябва да се строи отново.

Лично мен ме притесняват няколко неща. Първо, поведението на Димитър Пенев и на футболистите. Стратега се вживя в ролята на комичен актьор, който пуска познатите си лафове. Но за разлика от 90-те този път само говори, а не действа. Имам предвид контролата с Уелс, когато се удавихме сами край морето в Бургас.

Националите демонстрират учудващо високо самочувствие и то преди акостирането на "Амстердам Арена", където им предстои гладиаторска битка срещу зажаднелите за футболна кръв холандски зверове. На всичко отгоре чудовището е ранено поради липсата на няколко основни играчи. А щом е ранено, значи ще бъде двойно по-опасно.

Притеснява ме и формата на повечето основни футболисти или по-точно на "чужденците". Димитър Бербатов е в амок след проваления трансфер в Манчестър Юнайтед. Стилиян взе да се заседява на пейката в Астън Вила. Чавдар Янков играе на приливи и отливи в Хановер. Пелето е пълен антипод на Краля на футбола, след като премина в Енерги. Единствено Марто е на сто процента готов. Но дали само той е достатъчен? Вярно, Мартин ни измъкна в Румъния, със Словения и с Холандия в София.

Ала този път сблъсъкът ще е повече от жесток, защото предстои големият мач на истината. Наивно е да чакаме чудеса от Мартин Кушев или Ивелин Попов. Моите уважения към момчетата, но в подобни двубои погледът на надеждата е отправен към изпечените бойци, към асовете на тима. И най-вече към капитана на кораба. Към Димитър Пенев.

Злите езици разправят, че в момента Чичо Митко може по-добре да
реди чашите, бутилките и мезетата на масата отколкото да подреди един футболен състав. Тъй че е настъпил моментът Стратега да запуши лошите усти, а националите да се отпушат. Само че има една значителна подробност, изправяща Пената и избраниците му до стената.

При провал в Амстердам възможност за поправителен няма да има. Бъдещето на този тим зависи от предстоящия мач. Остават 90 минути до предпоследния влак за националите и също толкова време до последния трен за Стратега. Е, ако Димитър Пенев го изпусне, никой няма да го обвинява.

Той пое отбора в движение, откривайки го забит в последна глуха от Христо Стоичков. Лошото е, че на самите футболисти им се налага да излекуват раната, нанесена от Камата. Защото ако бяха били албанците, в събота нямаше да гонят като луди влака на спасението.