След тежкия съботен сблъсък с Холандия добре подготвената програма ни пращаше след 4 дни в Люксембург. Големите усилия на тежкия терен в София подсказваха, че може да има натрупана умора в основните ни играчи.

Това в първите минути не се забелязваше, но с течение на срещата все повече и повече се виждаше, че умората си е казала думата и нашият състав не беше свеж и жив, както всички искаме да го виждаме.

Разположението на отбора беше малко по-офанзивно от предните двубои. Божинов беше втори изнесен нападател до Бербатов за сметка на един чист полузащитник. Липсваше чисто дефанзивен халф, като Янков и Стилян Петров заемаха ролята на тримата средни играчи, които имахме досега.

Иначе четирима защитници в линия плюс Лазаров вляво и Телкийски вдясно, като външни халфове-крила бяха запазените позиции от предните мачове. Още от първия до последния съдийски сигнал българските играчи притискаха активно още от собствената му половина Люксембург.

Факт е, че за целия мач нашите са отнели и прекъснали 16 атаки в чуждата половина и още 17 на 5-10 метра около центъра. Това показва, че българите бяха се ориентирали правилно и с активна преса по целия терен тотално отказаха противника за активни действия.

Домакините се групираха добре, като бяха доста близо един до друг и с голяма взаимопомощ се бориха, за да запазят минимална загубата си. Всички техни играчи стриктно участваха в защитната фаза. Опитите им за нападение бяха абсолютно символични и затова нашата защита почти бездействаше.

Един удар с глава в последната минута на първото полувреме и два от фаул през второто бяха активът на Люксембург за цял мач. Отбраната ни си свърши дефанзивната задача с лекота. В разиграването защитниците ни участваха във всяка атака с множество успоредни къси и средни подавания.

Вагнер беше изключително активен на левия фланг и се отличи с четири-пет много добри пробива до аутлинията и пет-шест страхотни дълги центрирания, които бяха най-хубавото нещо в мача. Лусио безспорно във втори пореден мач е №1 в нашия отбор. Ст. Ангелов също опита да бъде активен. Топузаков и Тунчев отиваха само при статични положения в предни позиции.

Големите проблеми на "лъвовете" бяха липсата на бързина и импровизация в средните и предните играчи. Отзад подаванията бяха само по широчина на по-бързи обороти и когато топката с постепенното ни нападение минеше в предни позиции, всичко ставаше бавно и липсваше изненада. "Трикольорите" бяха изключително монотонни и никой не смееше да се нагърби да дриблира и да финтира. Така домакините се улесняваха и лесно се прегрупираха след тежките ни маневри. Това се отнася за всичките ни офанзивни играчи. Може би само влезлите Христо Йовов и Янкович бяха малко по-активни.

Скоростта се очертава като голямата ни слабост на играта, което е болката на българския футбол въобще. Жалко, че и от силните ни играчи навън само Мартин Петров е наистина бърз и скоростен. Бавните ни действия в нападение не ни дадоха възможност да достигаме лесно до стрелкови позиции.

Малкото удари са показателни, като от 45-ата до 80-ата минута нямахме нито един шут по посока на противниковата врата, а от общо 9-те изстрела 6 са в аут. Положенията ни за гол също са много малко за противник от такъв калибър. Добре, че от време на време се сещахме, че можем да използваме и по-дълги пасове или центрирания, които най-много ни носеха успех.

Такива противници могат най-много да спъват силните отбори и добре, че ние си взехме своето. В другите мачове с по-слабите тимове трябва да сме много по-бързи и съсредоточени, защото са по-силни от Люксембург. Минималната победа на България остава в историята, но мисля, че никой няма да си спомня този мач доста скоро.

Играта ни не беше на добро ниво, защото определено бяхме уморени, тежки и бавни. Важното е, че все пак стигнахме до трите точки и вървим по план в класирането.