Преди мача с Швейцария смяната на Лотар Матеус изглеждаше едва ли не поставена на дневен ред. Бил незаинтересуван от нашия националния отбор, защото е потънал до гуша в тънката част и имал оферти от германски отбори.

След 90 минути срещу Швейцария Матеус показа, че тънката част може и да му мъти главата, но съвсем не дотолкова, че да не знае какво прави на треньорската скамейка. А оферти защо да няма към него. В крайна сметка все пак става въпрос за Лотар Матеус. Никой не е женен за даден пост. Рано или късно и той ще поеме нанякъде.

Засега обаче бившият капитан на световния шампион от 1990 година показа, че като всеки германец предпочита да не говори много, а да действа. Неслучайно виделият какво ли не Отмар Хитцфелд каза, че България е смачкала Швейцария в първите 30 минути. А това вече е нещо ново, що се отнася до нашия национален отбор, който преди идването на Матеус бе символ на инертност и разпасаност.

За съжаление, точно в този мач си пролича липсата на Бербатов, който да нанесе така важния завършващ голов удар. Отборът изглеждаше стегнат във всички линии. Като се започне от Ники Михайлов, който спаси три чисти гола  и се мине през нахаканите национали от ЦСКА - Иван Бандаловски, Костадин Стоянов и Спас Делев, та се стигне до постоянната величина, каквато отдавна е Стилян Петров, а вече е станал такава и Ивелин Попов.

В открит мач, какъвто бе по вкуса и на българите, и на швейцарците и откритите пространства трябваше да бъде някъде там нападателят на Манчестър Юнайтед. Но футболът е велика игра, защото е превъзмогвал липсата на далеч по-велики футболисти. Пролетното настроение и агресивния немски стил, въведен от Матеус показва, че по-скоро рано, отколкото късно ще се намери и голаджия, който да оползотворява създадените положения. Така че на този етап не сменяйте Матеус. Започнал е изграждането на един приятен стил и има още  работа да свърши, която ще даде своите резултати.

Сега да обърнем поглед към възможностите за класиране. С равенството срещу Швейцария намаляха много, но не изчезнаха съвсем. Броячът в главите ни вече действа. Иска ни се да го натъкмим на наша страна. За пример редовно се връщаме към тотално отписаната кампания за световното в САЩ през 1994 година, когато пак, както сега, нещата не бяха в наши ръце. Тогава французите направиха и невъзможното. Вместо да спечелят точка от последните си два мача с Израел и с нас, ги загубиха с 2:3 и с 1:2.

Защо да не се получи и сега ситуация някой измежду Черна гора или Швейцария да бъдат в ролята на "балъци" и да изгубят някъде. Имаме само 4 точки сега. Да приемем, че може да победим Черна гора и Швейцария като гост, да стигнем до реми с Англия у дома и разбира се, да вземем три точки в последния мач с Уелс. В такъв случай би трябвало да завършим с 14 точки.

Черна гора има вече 10 точки. Как ли може докрая храбрите черногорци да вземат само три или в краен случай четири точки? Ако искаме да гоним дивото трябва да ги победим в Подгорица. Останалите три мача на Вучинич и компания са такива, че никой не би се учудил ако Черна гора не вземе изобщо точка. Гостуване на "кривия" отбор на Уелс, домакинство с Англия  и отиват да играят като гости с Швейцария. А защо от тези три мача Вучинич и компания да не направят три равни мача и да завършат с 13 точки след нас?

Има вариант дори и да направим реми с Черна гора и после у дома с Англия да се класираме. Тогава задължително трябва да вземем победа в Швейцария и да бием резонно в София Уелс. Ще имаме 12 точки. А Черна гора с ремито срещу нас ще има 11 точки. Тогава трябва пак да плонжираме във версията отборът на Черна гора да не вземе от следващите три мача никаква точка и да остане с тези единадесет.

Е, в двата варианта ние с 14 или с 12 точки може да приемем, че и Черна гора може да бъде и тя или с 14 или с 12. Тогава при всички случаи трябва да ги бием с повече от 1:0 в Черна гора, за да имаме повече попадения на чужд терен в директните двубои.

Швейцария не би трябвало да ги слагаме в сметките ако приемем, че още в следващия кръг Англия ще ги победи и ние също на техен терен. Тогава обаче трябва да се молим в последния кръг Швейцария като домакин на Черна гора да го раздаде феърплей и да победи на всяка цена.

Сценариите за България може и да изглеждат невъзможни за изпълнение, но докато има и теоретична възможност трябва да пресмятаме. Както казва един приятел, възможностите ни вече не са реални, а документални, тоест на хартия. Но ги има...