Националите на Хубчев между ниския таван и високите мечти

Националният отбор пропусна шанса да спечели своята група в Лигата на нациите и въпреки това оценката за представянето му през тази есен е преобладаващо позитивна. Като се дистанцираме от крайностите на глуповатата еуфория и прекомерния песимизъм, трябва да отчетем, че с оглед на потенциала, с който разполага, Петър Хубчев със сигурност постигна своята цел минимум в първия етап от цикъла 2018-2020.

България не успя да се изкачи във втора дивизия на новия турнир, но по-важното на този етап е, че прескочи от четвърта в трета урна в жребия за евроквалификациите. Това само по себе си е свидетелство за прогрес на един отбор, който доскоро бе едва ли не напълно отписан. Освен това Хубчев направи най-добрата възможна подготовка за натоварения график, който очаква отбора през 2019 г. - 10 двубоя за 8 месеца при група от 6 отбора. За първи път националите проведоха 6 мача в рамките на малко повече от два месеца в три серии от по два мача в рамките на 3 дни и въпреки че безспорно могат да се изброят редица забележки, резултатите са задоволителни.

Източник: LAP.bg

Най-малкото трябва да се отбележи, че след повече от 10 години най-после футболната есен за представителния състав на България не е преобладаващо облачна и дъждовна. За последно "трикольорите" регистрираха положителен баланс в тази част на годината (септември-ноември) през 2007 г. Да, в случая говорим за друг формат, в който не срещаме фаворитите на Европа, а съперници от "нашата черга". И именно срещу опоненти от своето ниво националите допуснаха само една загуба от 6 срещи, като спечелиха 3 от тях. Да, не можаха да бият Кипър в Никозия, нито пък Словения в София. Не записаха и нито една победа с повече от гол разлика. Въпреки това, рекапитулацията е по-скоро с плюс и дава добра отправна точка за това, което предстои през следващата година.

Ако трябва да сме честни, Хубчев изстиска почти максимума от кадровия потенциал, с който разполага. Селекционерът изпробва и широк кръг от играчи - 25-ма взеха участие в 6-те срещи, още около дузина бяха викани за един или друг лагер, без да се появят на терена. Наставникът на мъжкия тим използва оптимално новия турнир за обиграване на отбора в състезателен режим вместо в контролни мачове, в които мотивацията обикновено е близо до нулата. В тази ситуация се видя, че българският дух не е просто клише от миналото - футболистите ни наистина демонстрираха непримиримост до последните минути в повечето случаи. Особено показателен е мачът в Никозия, в който националите търсеха победата до самия край, а именно тази победа можеше да им донесе и първото място.

Източник: LAP.bg

Но в интерес на истината, не само късмет ни липсваше в Кипър. Липсваше ни и класа. За съжаление, тази класа ще ни липсва и през 2019 г. Този национален отбор печели симпатии със своята борбеност и себераздаване, което го отличава от някои доскорошни апатични и бездушни формации с екипа на България. Желанието, амбицията и отдадеността все пак имат своя предел, въпреки че понякога таванът наистина може да бъде много по-висок от това, което предполагат индивидуалните качества на играчите. Лидерите, истинските звезди липсват - най-известното име в този тим е Ивелин Попов. Футболистът на Спартак (Москва) заслужава адмирации за постижението си - 80 мача с националната фланелка, с което влезе в Топ 10 на играчите с най-много участия за България. В общи линии, всички преди него в тази листа са много по-големи имена с много по-сериозни успехи.

А и сам капитанът сам каза, че ни липсва играч от ранга на Бербатов, а не се очертава и скоро да се появи такъв на хоризонта. Поне не и още през 2019-а. Това, което със сигурност трябва да подобрят Хубчев и играчите му в квалификациите, е начинът, по който стартират мачовете. Изключая бомбата на Краев в Любляна, във всички останали случаи бяхме свидетели на колеблив и неуверен старт. Това беше нормално за този етап, но е добре да се преодолее, когато дойде ред на квалификациите за Евро 2020.

Източник: LAP.bg

А в тях първо трябва да видим жребия, за да говорим какви биха били шансовете ни. Със сигурност група с Франция, Германия и Румъния би била най-кошмарният вариант, който ще ни остави минимални шансове за едно от първите две места, въпреки че ще доведе в София две от световните суперсили. Но пък при усмивка на съдбата в компанията на Полша, Уелс и Естония мисията става напълно възможна и изпълнима. Да, може да се дискутира кои биха били най-желаните съперници, но така или иначе ще получим това, което ни отреди късметът.

Въпросът в тази зимна пауза за националния отбор е дали той достигна тавана на възможностите си във футболната есен на 2018 г. или само загатна за потенциала, който може да развие в евроквалификациите. Ако това е върхът, въпреки преобладаващо положителната оценка, то е малко вероятно догодина да се радваме на кой знае какъв успех. Ако това е таванът на България, той продължава да си бъде нисък. Високите мечти изискват доста по-сериозен скок.

Георги Василев пред ТОПСПОРТ: Силният дух е най-големият позитив на националите ни, както беше и през 1994 година

"Националният отбор показва завиден дух и колективизъм"