В мача с Италия се получи дока­зателството, че националният отбор е Боби и ко. Абсурдно е на вратата на България да бъде пос­тавен синът на президента, при положение че в наличност имаме най-добрия футболист на страна­та за 2014 година.

Подобно реше­ние е, меко казано, скандално. Още по-нелепи са обясненията. Кой в тази държава може да по­вярва на безумното обяснение на Петев, че Николай Михайлов е титуляр, защото така иска ня­какъв си Любомир Шейтанов, чия­то основна цел в живота е да съх­рани мястото си на помощник-треньор в националния отбор при всеки следващ треньор. Човек, който единствено брани собствения си хонорар. И е нор­мално да избере Николай Михай­лов, който е син на работодате­ля му. По веригата Борислав Михай­лов уж не иска синът му да играе и моли треньорите въобще да не го пускат. Треньорът, в случая Ивай­ло Петев, си измива ръцете с по­мощника. И накрая България полу­чава вратар, който отдавна е из­лязъл от най-добрите си дни, за сметка на страж, който е в разц­вета на кариерата си и само пре­ди два месеца бе избран за №1 в българския футбол за миналата година. Николай Михайлов е много талантлив вратар. Без съмнения има качества, които да му поз­волят да се изявява на най-високо ниво. Лошото е, че кариерата му върви в последователност Ливърпул, Твенте, Верона, Мерсин... Надолу, надолу, надолу... И е на 27 години без два месеца. Ня­кога го сравняваха с Де Хеа, но къ­де е сега единият, а къде други­ят. Ники си има свой път и засе­га по обективни дадености той се разминава с титулярното място в националния отбор, къ­дето им по-добър от него. Чо­век, който пази във всеки един мач на своя клуб и това премина­ва последователно през Шериф Тираспол и Лудогорец. Това са ед­ни повече от 250 титулярни ма­ча. И върви само във възходяща линия. Не е честно и няма никак­во основание Влади Стоянов да е резерва. Сериозни мотиви за по­добно решение не съществуват. И вероятно самият той се за­мисля дали, ако продължава тази гавра, си заслужава да приема по­виквателна.

Самият Ники е жестоко още­тен от създалата се ситуация. Не си заслужава да поема толко­ва много негативи. Какво може да спечели от мачовете в нацио­налния - нищо! Всяка грешка му се гледа под лупа, а омразата към баща му се прехвърля автома­тично към него. Той не може да бъде първи вратар в момента и трябва или да приеме пейката, или да поиска да не му пращат покана. Трети вариант не съще­ствува. Другото е връзкарска ра­бота, което е обида към талан­та и на баща му, и на дядо му, и на неговия собствен.

Между впрочем Боби Михайлов също е имал периоди, в които е бил извън националния отбор. И ни­кой тогава не се е застъпвал за него! За съжаление казусът с Михай­лови не е единственият. Още по-безумна е ситуацията с Валери Божинов. Там вече президентът е невинен, топката е в полето на треньорите. Несериозно е да вземеш футболист в национал­ния само защото ти е досаждал по телефона с безкрайни молби да играе срещу Италия и да си уреди трансфер в Серия А. Ясно е, че треньорът определя игра­чите, но все пак в избора трябва да има и някаква здрава логика. А като толкова е бил необходим с добрите си познания по италиа­нски език, защо влезе като резер­ва чак в края!? И изобщо необхо­дими ли са тези чалгаджийски изпълнения на националния от­бор на България. Не олеква ли ця­лата кауза!?