България изигра добър двубой с Швейцария вчера. Вярно, не достигна нещичко и не спечелихме, но на този етап, с този отбор, и равенството не е толкова фатален развой. Да, той е окончателен относно шансовете ни за класиране, но поставя едно ново начало.

За какво иде реч всъщност? Около този двубой се вдигна мини-истерия. "Последен бой", "Боят настана", "Последен шанс"... Горе-долу в този дух бяха всички заглавия в деня на двубоя. Все едно кой знае какво щеше да стане при победа, или пък при загуба.

Ние за пореден път изтървахме питомното с домакинството на Черна гора, а сега ще гоним дивото в Подгорица, а и след това срещу Швейцария. Много трудно може да стане това. Така че една победа не променяше толкова коренно ситуацията в родния футбол. Това е простичката истина.

Дори да бяхме били, какво толкова щеше да стане? Щяхме да си оправим коренно футбола ли? Щяха с магическа пръчка да се оправят проблемите в БФС, с терените, с треньорите, с всичко пошло у нас. Така че трябва да се погледне малко по-глобално на цялата ситуация в родния футбол.

Този мач не е краят на нищо. Ние типично по български изпуснахме всичко в началото и после се хванахме за последната сламка. И преди този мач шансовете ни бяха малки, много малки. А и вече толкова форуми изпуснахме, че трябва да спрем да говорим за задължителни класирания, да работим на парче.

Този мач трябва да се възприеме като едно добро начало на всичко. Млад отбор, млади момчета, които показаха огромно желание, хъс и сърце. Нали уж българският фен това иска? Редовно се чува "Вие се раздавайте, пък резултатът не е от такова значение". Ето, сега моментът е такъв. Резултатът не е добър, но играта бе силна и момчетата показаха огромно желание.

Единственото лошо е, че на този етап това е максимума. Той не стига да бием отбори като Швейцария или ако го направим, ще бъде моментен проблясък. Това не трябва да се възпириема като упрек към Матеус. напротив. От доста време насам за пръв път тимът имаше облик, имаше огромна тактическа дисциплина, играчите се подсигуряваха и си помагаха. Като отбор.

В някои играчи видяхме и класа. Станислав Манолев, Николай Михайлов и Ивелин Попов са най-яркият лъч от бъдещето на българския футбол. Играчи със самочувствие и класа. Близо до тяхното ниво са няколко играчи от родния шампионат - Костадин Стоянов, Спас Делев и Петър Занев. Със сигурност ще се намерят още 4-5 подобни състезатели - като Гаджев, Бодуров, Апостол Попов. И естествено, стожерът на този национален отбор, истинският капитан Стилиян Петров.

Този отбор има бъдеще. Има светлина в тунела, както се казва. Но на този етап не достига малко класа. Но откъде ли да я вземем при този шампионат? Така че нека се научим да се радваме на малкото. Мачът с Швейцария показа какъв е пътят - млади играчи, на които да се дава шанс и те с желание да се налагат. Няма как, така рано или късно ще стане.

Дотогава обаче дайте малко да смекчим тона, да не летим в облаците и да не изпадаме в униние, че не сме били средноевропейски отбор. Тази Швейцария, с този велик Хицфелд на пейката, би актуалния европейски и световен шампион Испания само преди няколко месеца. А ние се препъваме в знайни и незнайни сили като Албания, Черна гора, Кипър и още, и още...