Изборът на Димитър Пенев е поредната проява на управленско безсилие на БФС. Лансирането и търпението към предишния т.нар. селекционер Христо Стоичков бе проява на същото. В двата случая обаче има и някакви тънки сметки.

Защото, когато българин е начело на "А" тима и то човек, с когото се познаваш отблизо, той винаги може да удари рамо на някой талант или псевдоталант, който трябва да бъде продаден в чужбина или да смени клуба си зад граница. Пък дали националният ни отбор има нужда от този играч в даден мач, не е толкова важно. Тази аритметика обаче доведе до сериозни щети за самата футболна централа, защото, когато отборът отсъства от финалите на световните и европейски първенства, касата на БФС остава дрънкаща на кухо, а и трансферите са мижави.

Въпреки горчивия опит в това отношение след скандалното назначение и още по-скандалното оставане за втори квалификационен цикъл на Стоичков (който той също забатачи), ръководството на футболния ни съюз не успя да намери респектираща фигура, която да поеме "трикольорите". Селекционерът трябваше да е чужденец с различен от балканския произход и манталитет, с качества, биография и авторитет. Човек, който да носи отговорност и да не позволява никой да  му се бърка в работата по време на ясно определен мандат.

Нищо такова не се получи. Уж търсеха, но ако са го правили, нищо не намериха. Ама нямало пари за голямо име. Ами като няма, вземате заем, направете търговски риск като управници. Извадете и от богаташките си джобове, нали милеете за родния футбол? Тази държава ще тръгне нагоре, когато имащите ще се стремят и да дават, не само да взимат. 

И сега се разиграва същият спектакъл като със Стоичков - ако Димитър Пенев се провали, ние ще се скрием зад гърба му, той ще обере пешкира. Както при Къмътъ, и при Пената се разчита на огромната му популярност в очите на масовия запалянко. Той е Стратега, извел България до 4-о място в света, той е откривателят на таланти, той е футболният треньор на 20 век у нас и т.н. титли и клишета.

Друг е въпросът колко действително е работещ изборът му. Защото ако приемем, че все пак го e бивало някога  в занаята, нека попитаме: какво е постигнал Димитър Пенев в последните 10 години? Отговорът е: на практика нищо. Пък и вече сме членове на Евросъюза, където  шопският сленг и хумор не са достатъчна квалификация. Вярно, че без талант и интуиция във футбола си за никъде, но в треньорската професия на високо ниво се искат и още доста, ама доста неща.