Капитанът на националния отбор на България Ивелин Попов, даде ексклузивно интервю за "24 часа", в което говори за целите си, предстоящите мачове с националния отбор и сънародниците си в руската Премие лига.

Ивелине, как си със здравето? Получи кон­тузия срещу Спартак (М), ще бъдеш ли на ли­ния за контролата на на­ционалния отбор в Ма­кедония в сряда?
- Благодаря, добре съм. Нищо сериозно -възпаление на адуктора, което почти отшумя. Явявам се на сбора в на­ционалния отбор. Надя­вам се, че ще играя. Пра­вих процедури 4 дни в Краснодар и се надявам, че няма да имам пробле­ми.

Името Ивелин Попов ще остане завинаги в историята на Кубан -първо с гол за 1:0 над Лижи класира за пър­ви път клуба в Европа, а после вкара и първите два гола в евротурнирите. Как се чувстваш?
- Това само може да ме радва. Искам да вметна и едно друго българско име, което е останало в историята на Кубан - Ивайло Петков. Той е на почит в клуба, всички много го уважа­ват и обичат. И аз се ра­двам, че продължавам тази хубава традиция и възходяща линия на българите в Кубан и като цяло в Русия.

Носят ли те на ръце в Краснодар, феновете ви вероятно са в страхотна еуфория?
- Като играеш и се раз­даваш дори когато игра­та не ти върви, но се бо­риш със сърце и харак­тер, феновете винаги го оценяват. Те искат да виждат победители по душа. Хората са доволни от мен и аз съм щастлив.

Наскоро радостни фенове те "сгащиха" за снимки и автографи в ре­сторант в Краснодар, че­сто ли ти се случва?
- Разбира се, че се случ­ва. Постоянно. Краснодар е голям град, Ку­бан е доста популярен. Но такива неща се случ­ват навсякъде, не трябва да се самоизтъквам, че са ми се случили. Да, то­ва е просто едно от хуба­вите неща заради футбо­ла.

Получи ли много по­здрави заради историче­ските голове?

- Поздравиха ме страшно много хора. Фе­новете са наблюдавали мача с Мъдъруел в Шотландия на голяма видеостена в центъра на Краснодар. И е царяла голяма еуфория. Много са доволни и всички го усещаме. Но ние сме от­личен колектив с амби­циозно ръководство, ам­бициозни футболисти. След успех шефовете те поздравяват, но и ти каз­ват да продължаваш та­ка. Защото не можеш да се задоволяваш само с една победа. Трябва да се стремиш винаги да си сред първите.

Имате ли сили да преодолеете познатия ти Фейенорд и да вле­зете в групите на Лига Европа?
- Това за мен е най-го­лямата ми цел през сезо­на на клубно ниво. Целта е реално постижима.

Размина се с прести­жен трансфер в Астън Вила, но пък вече си историческа фигура за Кубан. Има ли неосъ­ществен трансфер през годините, за който съжа­ляваш, макар понякога всяко зло да е за добро?
- Още докато бях в Литекс, имаше шанс за сериозни трансфери. Докато бях в Газиантеп - също. Сериозни имена от Русия, Турция, Англия, Украйна. Неко­ректно е да споменавам имена. Всички в Красно­дар ме обичат, уважават ме и аз трябва да им се отблагодарявам. Засега го правя добре. Не съжа­лявам за нищо, вярвам, че тепърва ще ми се случват още много хуба­ви неща във футбола.

На лагера с нацио­налния отбор ще си заед­но с Георги Миланов. Другата неделя ще играеш срещу него в Ру­сия. Специален ден ли ще е 18 август за двете момчета, пораснали за футбола в Ловеч? Ве­роятно очакваш Георги да дебютира за ЦСКА срещу вас?
- Да, очаквам го и ще се радвам. Ние се чуваме постоянно по телефона, но искам да вметна нещо - откакто играя в чужбина, когато съм се изпра­вял срещу българин, ня­мам загуба. (Смее се.) Надявам се на 18 август също да е така. ЦСКА безспорно е солиден от­бор със силни футболи­сти, действащият шам­пион на Русия е. Но Ку­бан не отстъпва..

Бъзикали ли сте се вече за мига, в който ка­питанът на България и футболист №1 на Бълга­рия ще застанете един срещу друг?
- Още не съм го бъзикал достатъчно. Искам да му пожелая да бъде здрав, да направи дебю­та си срещу нас и после да се докаже в руската Висша лига.

Какви съвети си дал на Миланов - сега или до­като е бил по-малък?
- Още докато бяха в Литекс с брат му, бяха под моето крило. Даже с Илия деляхме ед­на стая по лагерите. Го­ворим си. Когато искат, давам съвети. Когато не искат, само подсказвам. Георги е достатъчно узрял, за да знае какво прави.

Виждаш ли го след години сред големите звезди на футбола?
- Има всички данни и качества. Само трябва да работи. И защо не?

Кой е най-добрият футболист, с когото ти или срещу когото си играл досега?
- Ван Перси, срещу ко­гото играх за България с Холандия.

С Кубан имате 16 поредни мача без загуба за първенство - вие ли сте сензацията в Русия?
- Не само с Кубан - и за клубния, и за нацио­налния отбор от месец март насам нямам загу­ба. Много се гордея с то­ва постижение и се надя­вам да остане така до края на годината. И на клубно, и на национално ниво.

Колко сезона още клубните ти цели ще са свързани с Кубан?
- Имам дългосрочен договор, който мога да изпълня с голямо удо­волствие. Но футболът е непредсказуема игра и във всеки момент всич­ко е възможно.

Едва ли ще изнена­даш някого с признание, че имаш няколко мача, по-важни от тези с Ку­бан - битките за светов­но с националния отбор. Това ли е най-голямата амбиция на Ивелин По­пов?

- Разбира се. Все пак съм българин. Нацио­налният отбор е най-ви­сокото стъпало в карие­рата на футболиста. Все­ки иска да се раздава за страната си, защото рад­ва феновете в своята ро­дина. Да се класираме, е трудна, но реално пости­жима цел. Ако я постиг­нем, ще зарадваме доста изтормозения българ­ски народ през годините - изтормозен и от фут­бол, и от живот.

Ще вземем ли над 3 точки от мачовете с Ита­лия и Малта?
- Мисля, че е напълно реално да вземем и 6 точ­ки. Сега много хора ще кажат, че съм луд, че го­воря налудничави неща. Но аз познавам съотбор­ниците си, познавам треньора и знам, че е възможно.

Впоследствие пред­стои мач в Армения, който няма да е никак лесен, едва ли ще е по-лек от тези с Дания и Чехия. Говорил ли си с до­скорошния си съотбор­ник Йозбилис за този сблъсък?
- Искам да кажа, че за мен мачът с Армения ще бъде много по-тежък от всеки друг мач, който сме изиграли досега. А може би и от всеки от другите, които ни пред­стоят. Защото имам ин­формация, че арменците са доста надъхани, нахъсани след победата ни над тях в София и искат да вземат реванш. Но пък ние сме България, ние сме много корав от­бор и много лошо хапем.

Освен да хапеш, ти явно и лютиш на съпер­ниците - кой ти измисли прякора Перчик, или българската люта чуш­ка, в Русия?

- Измислиха ми го фе­новете. Бил съм много остър и много лют. Аз го приемам с усмивка и ми харесва. Не знам дали им харесва на съперниците.

Харесва ли ти живо­тът в Русия? Наскоро Георги Пеев с усмивка заяви, че единственото, което все още не може да разбере, е как местните пият по литър водка. Ти какво разбираш и какво не? Виждал ли си покрай теб рекордьори и в това поприще?
- Животът в Русия до­ста ми харесва. Хората са доста напред във вся­ка сфера. Имат уникал­ни постижения в най-различни поприща". Колкото до шеговитата реп­лика за литъра водка-не ме учудва. Но това не значи, че трябва да ги за­клеймяваме хората, в случая става дума за една позитивна закачка с ед­на от известните черти в руския живот. Но аз съм виждал и в България да пият по литър и по повече от литър. Сравнения не трябва да правим. А съ­ревнованията ни трябва да са на друго ниво.

Споменавайки Геор­ги Пеев, как ще комен­тираш изненадващото им отстраняване със За­хари Сираков от първия отбор на Амкар, те все пак са две от български­те емблеми в руския футбол?
- Доколкото знам, са отстранени от първия отбор без някаква осно­вателна причина и за мен решението е много глу­паво. Вярвам, че там ще се намесят други хора, на друго ниво и нещата ще завършат с щастлив край за моите сънарод­ници. Те заслужават то­ва. Все пак Захари е дал 10 години от живота си на този клуб, Гошо - се­дем. Не заслужават та­кова отношение, на го­дини са, оставили са си силите на терена за Ам­кар и феновете им. Случващото се е грозно. Но вярвам, че бързо ще бъде поправено, защото двамата заслужават всичко да бъде наред.

Разказа ли ти нещо за България Джибрил Сисе, който беше тук ка­то диджей и да порита благотворително, а вед­нага след това ти стана съотборник в Кубан?

- Само ми каза, че има много хубави жени, България много му харесва и ще дойде пак.