Да си го кажем направо - постъпката на Ивайло Петев е характерна за всеки средностатистически тарикат. Не е коректна спрямо работодателите. Не кореспондира с изказвания и обещания.

Не се прави така, не и преди гостуване в Париж на Франция - арена и съперник, които би трябвало да са сериозна тръпка за всеки един футболен селекционер, особено пък за такива като Петев.

Медалът обаче има две страни, затова недейте да съдите прибързано Ивайло. За себе си той е прав. Нима всеки ден Динамо (Загреб) кани български треньор? Не, дори напротив - родните специалисти не се котират в Европа, за което и те имат немалка вина, разбира се. Голяма част от тях нямат желание да правят така, че да станат по-привлекателни за чуждия пазар. Не учат езици, нямат амбиция да се усъвършенстват и т.н. Но да се върнем на темата.

За медала ставаше въпрос. Логично е да си тръгнеш от там, където не си желан. Истината е, че при Петев случаят е точно такъв. Само дори изказванията на Венци Стефанов са достатъчни, за да сме сигурни в подобно твърдение. За да сме още по-директни, ясно е, че той е компромисен вариант, просто защото вече никой не иска да се хваща на това хоро.

По-тъжната истина е, че на никого вече не му пука. Кой ли не мина през това сито и резултатът все е нулев - Пламен Марков, Христо Стоичков, Мъри Стоилов, Любо Пенев и още, и още... Промяната така и не дойде. Провал след провал, оправдание до оправдание, клише до клише. Забравихме що е Европейско, що е Мондиал.

Затова няма защо да жалим за Петев, да идва следващият бушон...