Футболът винаги гледа към Забранения плод

Да се говори за допинг във футбола не е лесна и доказуема работа. Да се ровиш в света на тишината е доста трудно. Но има скандални случаи през годините които са станали известни на широката футболна общественост. Което показва, че футболът постоянно гледа към Забранения плод, наречен "допинг". Рядко обаче се стига до санкции. Ето по-известните допинг истории, за които се говори от близо половин век насам

50-те години
По време на предварителната фаза на мондиала през 1954 година Унгария, която е световна сила, побеждава ФРГ с 8:3. На финала в Берн (Швейц), където всички говорят за германското чудо, немците печелят световната купа тъкмо срещу отбора, който преди това ги е размазал. "Маджарите" повеждат с 2:0, но ФРГ в крайна сметка бие с 3:2. След време се говори, че германците са победили благодарение на силни стимулиращи средства.

Малко преди да избухне унгарската антикомунистическа революция в Будапеща през 1956 година, най-великият клубен отбор в света за онова време - Хонвед прави невероятно турне из Европа и в Южна Америка. По същото време в родината си не се завръщат Пушкаш и Кочиш които, отиват съответно в Реал(Мадрид) и Барселона. Това е видимата част на бурните събития тогава.

Другата е, че за да издържат на това голямо турне из целия свят, играчите са взимали с шепи от забранения стимулант амфетамин. Целта е да бъдат в кондиция за всички срещи. Но това остава в света на догадките и слуховете...

60-те години
По време на тоталната студена война страните под влияние на СССР практикуват къде открито, къде - не, широка употреба на стимулиращи средства. Така например историкът Гизелхер Шпицер описва отлично този феномен в ГДР, където според него играчите на Динамо (Берлин) взимат допинг по свое желание.

70- години
Южна Америка е известна с практикуването на така нареченото "хормонално възстановяване". Спортът намалява броя на хормоните и лекари предписват медикаменти, с които да се възстановят нормалния им брой в тялото. През 1976 година пред списание "Щерн" не кой да е, а самият Кайзер Франц Бекенбауер си признава, че за да бъде на топ ниво, си е инжектирал от своята собствена кръв.

80-те години
И до днес свидетели на полуфинала за световно първенство през 1982 година в Севиля на "Санчес Писхуан" между Франция и ФРГ, завършил с победа с дузпи за немците, припомнят как вратарят Харалд-Антон (или просто Тони) Шумахер праща в безсъзнание и после в болница бранителя на "петлите" Патрик Батистон.

Впоследствие в своята книга "Начален сигнал" стражът признава как по заповед на ръководителите на отбора всички играчи е трябвало да поемат ефедрин, от което ставаш изключително агресивен. В един пасаж от книгата той разказва как, след като хвърлил хапчета в една саксия с цветя, след време там поникнали бурени с примес на желязо.

Пак по същото време французинът от бразилски произход Жозе Туре разказва в своята книга "Продълженията в ада" как докато е играл за Нант след всяка лекарска визита е бил част от операцията "витаминозни инжекции".

1994
По време на световното първенство в Щатите след мача Аржентина-Нигерия Диего Марадона е уличен във взимане на забранения стимулант ефедрин и е изгонен от оставащите срещи на "гаучосите". Тъкмо следващият мач е между България и Аржентина, който ние печелим с 2:0, за да се класираме на осминафиналите по пътя към историческото четвърто място.

1998
Точно когато французите се готвят на лагера в Тин за световното първенство на своя земя, където ще вдигнат купата, пристигат ненадейно допинг комисари. След тази проверка почти цялото ръководство на лекарския и административен щаб на "петлите" е подменено.

Вратарят на Марсилия Паскал Олмета се оплаква във вестник "Юманите" на 9 октомври същата година, че е заставян от ръководители на клуба да си бие кортизонови инжекции.
Междувременно двама футболисти от Перуджа са хванати с нандролон още във втория кръг на италианското първенство.

"Футболът трябва да излезе от аптеките" изригва треньорът на Рома чехът Зденек Земан. Неговите изказвания довеждат до разследване на прокурора Рафаеле Гуаринело и оттам отеква шумният процес, свързан с футболисти на Ювентус.

2001
Португалецът Фернандо Коуто и испанецът Хосеп Гуардиола са хванати с нандролон. Такава е и съдбата на холандските национали Едгар Давидс и Франк де Бур. В крайна сметка наказанието за всички е доста леко. Отнасят само няколко месеца лишаване от право да играят.

По същото време лекарят на холандския национален отбор Хууб Племпер е отстранен. Същата година се оказва, че друг национал на "лалетата" Яап Стам, също е уличен за нандролон.

2002
През февруари две важни персони от Ювентус - директорът Антонио Джираудо и клубният лекар Рикардо Агрикола, се озовават на подсъдимата скамейка, след като са обвинени, че са давали опасни медикаменти на футболистите. Над 150 свидетели са извикани да дават показания. Сред тях е и бившият играч на Ювентус Зинедин Зидан който по това време играе вече за Реал (Мадрид).

Зизу открито си признава, че е взимал креатин в Ювентус, като този продукт не е забранен в Италия. Като свидетел е повикан и лекарят на националния тим на Франция д-р Жан Марсел Фере. Той казва, че френски играчи, които се състезават в Италия от 1995-а до 1998-а, редовно са поемали креатин.

Оказва се, че в Ювентус са използвали 281 вида лекарства, които са били забранени. Смята се, че с тези медикаменти може да се захрани малка или средна по големина поликлиника.
По време на световното първенство през 2002 година са извършени 256 допинг проби и всички са се оказали отрицателни.

2003
В началото на 90-те години тръгва допинг аферата под названието "Вдовиците в Калчото". През въпросната 2003 годинпа прокурорът Рафаеле Гуаринело изкарва на показ изключително мрачни факти от онова време. Според него въпросните лекарства, които са взимали съответните играчи, са довели до рак на дебелото черво, на черния дроб, на щитовидната жлеза, до левкемия, склероза.

Бивши футболисти заболяват от тези коварни болести между два и десет пъти повече от останалата част от населението в Италия.

УЕФА обявява, че ще увеличи 21 процента антидопинговия контрол при състезанията по футбол за жени, както и при юношите до 19 години.

Английския национал Рио Фърдинанд "забравя" да се яви на допинг контрол.
Бившите звезди на Марсилия Тони Каскарино и Крис Уодъл заявяват, че в периода 1994-1996 в отбора са инжектирани неустановени продукти. Тогавашният бос Бернар Тапи твърдо отрича.

2004
Отново италианският шампионат изобилства с хванати във взимане на допинг играчи. Става въпрос и за популярни фигури като Мохамед Калон (Интер) и Мануеле Блази (Парма). В Англия Адриано Муту - тогава играч на Челси, е хванат със здрава доза кокаин.

По време на форум в Брюксел треньорът на Арсенал Арсен Венгер декларира, че в Англия има отбори, чиито играчи доброволно се подлагат на инжектиране на допинг. На някои от тях червените кръвни телца са вповече. Те са лъгани преди това, че им бият инжекции с витамини.

В края на 2004 година на най-високо ниво се смята, че във футбола не се употребява кръвният допинг ЕПО - еритропойетин. Това изказване от страна на ФИФА е във връзка с осъждането на лекаря на Ювентус Рикардо Агрикола на година и десет месеца затвор за спортна измама. Оказва се, че играчите на Ювентус Антонио Конте и Алесио Такинарди са взимали точно еритропойетин.

2005
Португалският защитник на Мидълзбро Абел Шавиер е наказан да не играе 18 месеца заради положителна допинг проба. Установява се, че е взимал метандиенон.
Италианската телевизия дава директно нашия актуален герой Фабио Канаваро, тогава играч на Парма, да си прави венозна инжекция в навечерието на финала за Купата на УЕФА между Парма и Марсилия (3:0) през 1999-а.

Този медикамент тонизира сърцето и се казва неотон. Оказва се, че този продукт не е в листата на забранените стимуланти.

2006
След обвинения на Жан-Жак Едели, който е бивш играч на Марсилия, в "Екип", че в клуба се практикува редовното даване на допинг, бившият клубен президент Тапи атакува вестника и съди Едели за клевета.

ФИФА издава брошура под името "Битка срещу допинга във футбола" по време на своя 56-и конгрес. Дават се сведения, че са извършени 216 допинг проби на играчи от 32-ата класирали се отбора на световното първенство през същата година. От тези проби всички са били отрицателни.