Дойде ред на последните две световни квалификации на националния ни тим от Група 8 за Мондиал 2010 - срещу Кипър в Ларнака утре и с Грузия в сряда на стадион "Васил Левски". Тъкмо заради последния ни съперник в групата в рубриката "Архивите са живи" ще се върнем 15 години назад, за да припомним две срещи в София и в Тбилиси на онова славно наше поколение точно след Мондиала в Щатите, където станахме четвърти.

В следващия цикъл се класирахме за първи път на финали на европейско първенство, като направихме силни мачове в нашата квалификационна група, която тогава беше под номер седем. Бяхме в една група с Уелс, Албания, Молдова, Грузия и станалия тогава наш клиент Германия.

Годината бе 1994-а. След невероятното американско лято нашият национален отбор бе набрал инерция и играеше с лекота. Първата ни евроквалификация бе срещу отбора на Грузия. На вратата пази Димитър Попов, защото Борислав Михайлов е контузен.

За гостите, които имат строен състав, играят Тимур Кецбая, Шота Арвеладзе и Георги Кинкладзе. Последният по-късно за малко не заиграва с червено-черния екип на Локомотив (Сф) на стадиона в квартал "Надежда". Причината е повече от лековата.

Треньор на "железничарите" по времето, когато халфът пристига в София, е Христо Бонев. В момента, когато Кинкладзе буквално е пред портите на стадиона в квартал "Илиянци", Зума отсича в типичния си стил: "Туй момче не ми харесва". Така "туй момче", което не харесва на Христо Бонев, в един момент се озовава в английския Манчестър Сити.

Вярно, отборът тогава не е купен от тайландския милионер Таксин Шинаватра, но все пак си е класен тим, за който са играли легенди като Франсис Лий и Алън Бол. А в един момент при градския враг акостира и кумирът на феновете на Юнайтед Денис Лоу.

Да се върнем обаче към първия ни мач с Грузия. Както споменахме, грузинците дават солиден отпор на нашите и първото полувреме завършва 0:0. През втората част Мъдреца от Мировяне Димитър Пенев прави своята магия и на мястото на Даниел Боримиров вкарва Емил Костадинов. Това дава резултат.

Още не влязъл, и след пас на Лечков Емо бележи за 1:0 с прехвърлящ удар над вратаря Давадзе. Само шест минути по-късно следва нов мек пас на Лечков и Костадинов за втори път пронизва мрежата на грузинския вратар. Така мачът е решен. В 66-ата минута на мястото на Наско Сираков на терена се появява Любослав Пенев.

Това е знаменателна смяна, защото Любо влиза в игра след осеммесечно отсъствие поради болест.

Следва мачът в София с Молдова, който взимаме с лекота - 4:1. После гостуваме в Кардиф, където Трифон Иванов вкарва знаменит гол от Халите за победата с 3:0 над домакините от Уелс.

Другите попадения са на Христо Стоичков и Емо Костадинов. Напролет на "Васил Левски" бием "драконите" с 3:1. Голяма атракция в техния състав е спряганият за доведен брат на актрисата Джоди Фостър - татуираният навсякъде Вини Джоунс. Впоследствие самият той става известен като артист във филми като "Две димящи дула", "Гаднярът" и "Гепи".

Победният ни ход обаче не спира дотук. Надвиваме Молдова и като гости с 3:0. Така идва ред и на великия ни мач в дъжда на 7 юни 1995-а на препълнения до откат стадион "Васил Левски" срещу Германия. Немците повеждат с 2:0 и след епична развръзка побеждаваме с 3:2.

После правим реми в Тирана 1:1 с албанците и ги побеждаваме с 3:0 в София. За да гостуваме в Тбилиси на стадион "Борис Пайчадзе". Там губим с 1:2. Мачът не започва добре за нас, като още в първата минута Шота Арвеладзе ни бележи гол за 1:0. В 7-ата минута Костадинов удря греда.

После в 48-ата минута Кинкладзе от дузпа увеличава на 2:0. За да се стигне до 88-ата минута, когато Стоичков намалява на 1:2. Но независимо от тази загуба същата вечер се класираме предсрочно за европейското, защото със сигурност ще сме един от най-добрите втори отбори в групите. Този знаменателен факт прави гостуването ни на Германия протоколно.

В Берлин повеждаме с 1:0 с попадение на Стоичков, но после получаваме глупав гол след недоразумение между Дъртилов и вратаря Попов. В крайна сметка Бундестимът ни побеждава с 3:1.

На самото европейско в Англия вземаме първата си победа на континентални финали - с 1:0 над Румъния с във втория кръг. Преди това сме направили 1:1 с Испания на старта. В третия си двубой губим с 1:3 от Франция. След първия мач националите ни почват да роптаят, че са в един мрачен замък близо до Скарбъро, където на входа са изваяни гарвани,а морето бушува направо в стаите.

Така футболистите си издействат да бъдат преместени в Нюкасъл. Но това са подробности. За историята остават резултатите.