Младежкият отбор до 21 години е пълен длъжник на всеотдайния си треньор Александър Станков. В съвременния комерсиален футбол едва ли има друг наставник, който така болезнено да изживява неуспехите. И ако предишната грандиозна несполука бе на финала на една експедиция срещу Белгия в София, и нямаше никакъв шанс да се реагира, то сега имаме възможност да направим нещо. Със сигурност след загубата от черногорци тръгваме по сложния маршрут, в който да вземем точки от отбори като Англия, Португалия и Ейре. А ако искаме да се класираме, реваншът в Подгорица трябва да бъде успешен за нас, за да неутрализираме загубата в София.

Първата грешка бе подценяването на първия ни съперник. Това, че страната се казва Черна гора, съвсем не означава, че момчетата на Душан Власайлевич са излезли от гората.

Още повече, че това бе първият им международен мач и те дълго ще го помнят, защото стартираха с победа за историята. Не случайно след края на срещата се радваха, все едно са взели световната купа. Видяхме невероятния им опорен халф Иван Фатич от Киево с какво сърце играе. Същият подплатен ентусиазъм показаха и голмайсторите в този мач - нападателите Стеван Йоветич от Партизан (Белград) и Симон Вукчевич от руския Сатурн.

Защо нашите изглеждаха така зле? След контролата с Амкар Сашо Станков един по един, не като баща, а като по-голям батко, привикваше част от момчетата и съпричастно им обясняваше какво трябва да правят. Многократно ги предупреждаваше какви опасни клопки крие един такъв мач. Сашо го правеше, без да вика, без да крещи, но с много мотивация. Наистина трудно се играе на супер тежък терен и без публика. Особено, когато си млад и искаш да чуеш от трибуните стройното "Българи юнаци".

Но това не е извинение. Само в първите двайсетина минути на срещата защитната линия Бандаловски, Александров, Стойчев и Скерлев изпълниха задачите си. После и те като целия отбор изпаднаха в нещо средно между апатия и подценяване на съперника. Сашо Станков не можеше да влезе на терена да играе вместо всички.

Издъниха го главни фигури като Валери Божинов и Ивелин Попов. Явно липсата на мачове се отразява и на двамата. Единият цяла пролет не оцени шанса, че е в най-големия клуб на Италия - Ювентус, и задълбочи статута си на "пейка", който му предложи бившия вече треньор Дидие Дешан. Другият "палавник" Ивелин не можа да се разбере с шефовете на Литекс и бе пратен да тренира с младите "оранжеви" и нямаше по-сериозни срещи с първия тим на ловчанлии. Резултатът за Попов се видя. През първото полувреме играеше като десен външен халф. На моменти отиваше в лявата зона, като си сменяше мястото с Николай Димитров.

През втората част остана трайно на лявото крило, но  играта му не потръгна. Амбицията за добро представяне на Валери стигна до шута му в гредата. През останалото време бе тромав и неподвижен. Без да го казва, сигурно се чувства унижен, че не бе при мъжете в състава за двубоите с Беларус. Явно е забравил желязното правило на западния футбол, сред който е израснал, че винаги и на всяко ниво трябва да се доказваш.

Още повече, че той бе длъжен на младежкия тим и заради факта, че миналата година едно от главните обвинения към Стоичков бе, че не го е оставил на Сашо Станков за двубоя с Белгия в София. Срещу Черна гора не демонстрира нищо особено и се отдалечи (поне засега) още повече от мъжкия състав. Дано невероятен талант като Божинов най-после намери пристан във Фиорентина, Дженоа или където и да е другаде. Да заиграе редовно и да си върне формата. Защото е нужен не само на младежите или мъжете, а изобщо на България. И ако тук говорим за неизпълнени тактически елементи, какво да се каже за безумието, което направи Гаджев, като си изпроси втори жълт и съответно червен картон в 70-ата минута. Така, след като вече бе станало 0:2, нашият тим съвсем рухна. Някакъв нерв в играта показа голмайсторът в мача Орлин Орлинов. Другият, който не игра лошо, бе Валери Домовчийски. Освен че удари греда, се опитваше често да затормозява вратаря Янушевич. Но проблемът при него бе, че дойде направо от лагера на мъжете, с които бе в Минск и не можа пълноценно да се аклиматизира.

Колата се катурна в началото на новия поход. Измежду многото пътища трябва да се избере печелившия. Станков ще го направи, но и неговите длъжници трябва да сторят същото.