Давор Шукер е най-голямата легенда на хърватския футбол, а сега вече го и управлява. Тръгнал от един гол срещу „Прищина” с екипа на „Осиек“ в първенството на бивша Югославия, стигна до „Реал” (Мадрид) и Шампионската лига, както и до „Златната топка” за голмайстор №1 на Мондиал’98.

Освен ръководител на футбола у дома Шукер вече е и член на Изпълкома на УЕФА. С други думи - един от най-големите на континента, въпреки че е само на 47 години.

Великият голмайстор прие екипа на „Труд” в своя офис в Загреб, за да даде едно от доста редките си напоследък интервюта. Централата е на 11-ия етаж на една от най-високите сгради в Загреб. „Видях го на Пето авеню в Ню Йорк - разкри Шукер. - Всички трябва да са на едно ниво - от портиера до президента.”

- Господин Шукер, Примера дивисион с Давор Шукер, Христо Стоичков и Георге Хаджи срещу Примера дивисион с Кристиано Роналдо и Лео Меси? Коя ви се струва по-интересна и оспорвана?

- Футболистите от нашия район бяхме с много качества и талант. През годините футболът много се промени. Днес с толкова много телевизионни права, с толкова много игри на плейстейшън, с толкова много забавления около стадионите всичко е различно. Ние играехме добре на улицата, играехме добре в училище. Поради тази причина бяхме по-талантливи от сегашните, защото бяхме влюбени във футбола.

- Защо вече нашият регион не произвежда играчи като вас?

- Идват, идват. Не е лесно. Причината е икономическа. Много държави не инвестират във футбола, правителствата не разпределят правилно парите. Представете си и ние да имахме инфраструктура като Германия, Англия, Франция, Италия, Испания? В нашите глави се мисли само как клубът да оцелее. Да създаде футболист, който на 16, 17 или 18 години да го продаде.

- Играхте по едно време с Христо Стоичков в Испания. Какво помните от мачовете срещу него?

- О, толкова много са тези мачове. Особено между „Севиля” и „Барселона”. Христо е един от най-добрите футболисти в историята. Той имаше уникални умения на нападател, особено да вкарва голове. Беше темпераментен, експлодираше. Кое е най-важното нещо във футбола? Да вкараш гол. Той вкарваше много. За България, за „Барса”. Това го направи един от най-великите.

- А помните ли Трифон Иванов?

- Разбира се. След дербитата винаги си говорехме с него. Мачовете между моя „Севиля” и неговия „Бетис” са велики дербита на Андалусия. Но е хубаво да имаш приятели на терена и извън него.

- Как повлия представянето на България на Мондиал '94 за представянето на Хърватия на Мондиал '98?

- Всяко световно първенство има своята изненада. България беше през 1994 г., Хърватия през 1998-а, а Турция през 2002-ра. Това е нормално. Една малка държава може да се противопостави на голяма. Така се раждат легенди. България имаше исторически отбор. Моят приятел Боби Михайлов бе един от най-добрите вратари в света. Сега работим заедно в УЕФА и ФИФА.

- Стискахте ли палци за България в Щатите?

- Разбира се. Ние сме от един регион. Ако България играе срещу Коста Рика, естествено, че ще подкрепям България. Ние сме приятели, съотборници. Помня, че след голямата победа на четвъртфинала над Германия всички играчи бяха в басейна. Никога няма да го забравя. Тези кадри обиколиха света. Незабравимо е.

- България не успя на полуфинала с Италия. А Хърватия не успя срещу Франция четири години по-късно. Какво не ни достигна?

- В нашия мач един футболист вкара единствените си два гола в живота – Лилиян Тюрам. Друг не е вкарвал. Когато съм го гледал във Франция, в „Ювентус”, винаги съм си казвал: „Господи, този никога не може да вкара. Но го направи точно два пъти на полуфинала срещу нас.“ Така е във футбола, в живота.

- Следите ли българския футбол? Очаквате ли някога пак да имаме златно поколение?

- Вярвам, че ще стане. В Хърватия ние започваме да инвестираме в младите - до 15, до 16, до 17 и така до 21 години. Също в женския футбол. Хубаво е да се получават пари благодарение на националния отбор, но да се инвестират в младостта. Тук е ключът. Ако не инвестираш в децата си, не можеш да очакваш добро представяне на Мондиал 2022 в Катар, например. Хърватия е единствената държава, която имаше отбори на четири световни и европейски първенства през годината. Такъв е приоритетът на работата ни. Инфраструктурата ни е лоша. В моята страна и в целия наш район.

- Какво дете беше Давор Шукер?

- По цял ден с топката. Играех всичко. Баскетбол, пинг-понг, волейбол, хандбал. Всичко, което беше с топка. Само че по онова време нямахме толкова много топки. Играехме футбол с най-различни. Децата притежават модерни телефони, фейсбук, инстаграм. Светът е различен. Като бях малък, какво да правя в петък следобед? Да играя футбол. В събота? Цял ден футбол. В неделя? Цял ден футбол. В понеделник отивах на училище.

- Кои футболисти ви бяха идоли?

- Гледах големите мачове по телевизията и се впечатлявах от Карл-Хайнц Румениге. И от Диего Армандо Марадона. Когато играехме на улицата, всеки се идентифицираше с името на чужд футболист. Бях и Румениге, и Марадона.

- И винаги вкарвахте голове?

- За вратаря най-важното е да спаси гола. За играча с номер 9 - той трябва да вкара. Представете си, ако Роналдо не вкара в следващите 20 мача? Или Меси? Няма да са същите. Новината е, ако не вкарват. Най-хубавите години в живота ми бяха, когато играехме за младежките национални отбори. Когато вкарах първия хеттрик, първия гол. Беше в югославската лига срещу „Прищина”. Този гол е по-важен от всички, които имам след това. Това беше началото.

- Играхте заедно с Марадона в „Севиля”. Какъв човек е той?

- Трябва да разберете едно нещо. Всеки човек искаше да го види, да го докосне. Ще дам пример. Пътувахме за мач с „Овиедо”. Всеки на летището, в самолета, в автобуса, на стадиона искаше да докосне Диего Армандо Марадона. Искаше автограф и снимка. За мен той е най-добрият футболист в света с изключение на историята с допинга.

- Кой №9 в днешния футбол прилича на Давор Шукер?

- Карим Бензема. Играе в „Реал” и носи номер 9. Но вижте Левандовски. Вижте манталитета му. Футболът се сменя на всеки 10 години. Вижте топката. Сравнете тази от днес с тази отпреди 10 години. Разликата е голяма. По-тежка е, по-трудно се вкарват голове. Сега я риташ и без проблем стигаш 100 км/ч. Различно е качеството на обувките. Всички тези неща помагат. Сега Левандовски вкарва 5 гола за 9 минути. По наше време за тези 9 минути щеше да е 10 пъти на земята. Щеше да е отнесъл 3-4 ритника.

- Лошо ли е за футбола, че Роналдо и Меси спечелиха последните осем златни топки?

- Те са от друг свят. Никой не може да ги гони. По мое време, по времето на Христо, на Хаджи се вкарваха по 25 гола на сезона. Сега станаха 50. Това обаче зависи и от условията. Погледнете тревата. По наше време не по целия терен имаше трева. Сега има има много хора, които се грижат всеки ден само за нея.

- Могат ли двамата да играят в един отбор?

- Ако президентът на „Манчестър Сити” или ПСЖ се амбицира достатъчно, може да ги купи.

- Кой е най-добрият нападател в историята?

- Как да сравним Пеле с Меси? Стойността им е еднаква, но времето не е. Пеле бе голям дрибльор, Меси - също. Не можем да кажем кой е най-добрият за всички времена.

- Ако имате възможност да вземете футболист като ваш партньор в атаката, кого бихте посочили?

- Ще взема моя приятел Предраг Миятович. Играхме заедно в младежкия национален отбор на Югославия. Спечелихме световната титла в Чили, после Шампионската лига с „Реал”. До днес сме приятели. Заедно гледахме финала на Шампионската лига в Берлин тази година. Събираме се семейно. Приятели сме. Ако Педжа се нуждае от каквото и да е на света, аз ще направя всичко, за да му го дам. Аз съм много богат човек. Имам много приятели. Това е най-важното богатство в света.

- Разкажете за вашия финал на Шампионската лига срещу „Ювентус” през 1998-а?

- Не бяхме фаворити. „Реал” чакаше много години седмата купа. А срещу нас бе „Ювентус” - черно и бяло, италианци. Защитават се, играят катеначо. Точно тогава нямахме добри мачове в Примера, бяхме четвърти. Трябваше да отидем за този финал в Амстердам. Казах на съотборниците ми, че ще победим с 1:0. Исках да дам увереност, а познах резултата. Щастлив съм, че Педжа вкара гола.

- След „Реал” отидохте в Англия, после в Германия...

- Ще препоръчам на всички деца да имат мечти. Аз мечтаех да играя в големи клубове. Да играя в „Реал”, да играя заедно с Диего Марадона. Деца, мечтайте! Понякога мечтите се сбъдват. Инвестирайте много работа в живота си. Това е единственият начин да си успешен. След Испания голямата ми мечта бе да отида в Германия. Хърватските футболисти много желаят да играят в Бундеслигата. През 1991 г. аз подписах със „Севиля”. Отидох в Андалусия, много беше топло. 35 градуса бе навън. Съвсем различно от това, което е у дома. Днес мога да говоря испански, английски и немски. След Испания първо отидох в Англия и накрая в „Мюнхен 1860”. Много хубав клуб, където се сприятелих с Даниел Боримиров.

- С „Арсенал” пропуснахте дузпа срещу „Галатасарай” във финала за Купата на УЕФА и я загубихте. Колко пъти не сте вкарали от бялата точка?

- Не е изпускал дузпа този, който не е бил. Аз нося отговорност. Нито един на света не е вкарал всички дузпи. Трябва да си готов за пропуска. В този мач влязох като резерва в последните няколко минути. Пропуснахме дузпи аз и Патрик Виейра. Щеше да е великолепно да съм носител на Шампионската лига, а после и на купата на УЕФА. Но пропуснах. Имахме толкова много шансове за гол. Тиери Анри, Мартин Кион... и накрая 0:0. В края на деня „Галатасарай” искаше повече да спечели. Ако винаги печелеха по-богатите и по-силните, футболът щеше да е скучен.

- Как бихте се определили като футболен ръководител?

- Като футболист натрупах опит. Сега мога да се справя в политиката, в офиса. Аз съм млад, само на 47 години. Трябва да се уча.

- Вярно ли е, че искате да направите трансфер и да вземете Михаил Касабов от БФС?

- Да, да, така е. Щастлив съм, че имаме толкова добро приятелство с него. Това е футболът.

- Имаме ли истински проблем с хулиганите в нашия регион?

- Огромен. През 1998 г. Хърватия имаше най-великите фенове на света. Всички пееха, радваха се, подкрепяха. Нямаше боеве. 20 години по-късно само за проблеми говорим. За боеве между фенове на „Динамо”, на „Хайдук”, на „Риека”. Плащаме най-големите глоби в света. Защо? Защо е расизмът?

- И как отговаряте?

- Не знам. Инвестираме във футбола. Представяме се добре. Може би догодина ще имаме два отбора в Шампионската лига и един повече в Лига Европа. Феновете трябва да бъдат фенове, а не да са икономически структури. Какво правят в Испания? Запалянковците купуват билети. Идват на стадиона. Аплодират отбора си безрезервно. В нашите страни феновете го превръщат в бизнес.



Давор Шукер е роден на 1 януари 1968 г. и днес е президент на Хърватския футболен съюз.
- В кариерата си Шукер е вкарал 248 гол в 517 мача за „Осиек”, „Динамо” (Загреб), „Севиля”, „Реал”, „Арсенал”, „Уест Хем”, „Мюнхен 1860”, младежкия национален тим на Югославия, за националния тим на Югославия и националния тим на Хърватия.
- Шампион е на Испания с „Реал” през 1997-а, когато печели и Суперкупата на страната.
- Европейски шампион с „Реал” от 1998 г., когато взема и Междуконтиненталната купа.
- Световен шампион за младежи с Югославия от 1987 г.
- Трети в света с Хърватия и носител на „Златната обувка” от Мондиал '98.
- Футболист №1 на Хърватия за 1992, 1994, 1995, 1996, 1997 и 1998 г.
- Спортист №1 на Хърватия за 1998 г.
- Един от 100-те най-велики футболисти на ХХ век.