В петък националният отбор на България изигра официален мач с друг национален отбор - този на Канада. Малцина бяха истински развълнувани от този факт. Същия ден наш голям футболен клуб отпразнува грандиозно своя 100-годишен юбилей. Долу-горе по същото време играха и националите ни по волейбол, които от години предлагат основното лятно шоу за любителите на спорта. И някак съвсем между другото в някакво малко австрийско градче пред я има 150 човека, я не, играха футболните ни национали, които по дефиниция са основното ястие в спортното меню.
Отношението на БФС към собствения си подопечен тим става все no-скандално с всяка изминала година. Да съпоставим фактите. По времето, когато Стоичков бе треньор, България изигра една дузина рейтинго-ви контроли. Отборът тогава измина разстоянието от Япония до Хюстън, а съперниците бяха от редовните финалисти на световни първенства. При Станимир Стоилов точно преди световното в Южна Африка България игра с високо летящия тим на Белгия в Брюксел, а след това се разходиха и до самата държава домакин. Може и да не участвахме на Мондиа-ла, но играчите ни се запознаха отблизо с обстановката!
Да отидем по-наблизо. Когато Любо Пенев пое отбора от самото дъно, точно по това бреме на годината България изигра контрола в Амстердам и успехът над Холандия бе в основата на голямата промяна в националния отбор. Именно след този мач отношението на медиите коренно се промени, а това пък до голяма степен създаде настроение сред публиката, която започна да се връща на стадиона за началото на кампанията. И нещата тръгнаха стремглаво в правилната посока. Видно е, че приятелските] мачове съвсем не са били без значение.
Явно обаче сега в БФС, а вината персонално е на самия президент, вече са убедени, че най-лошото е преминало и националният отбор може отново да бъде пуснат по течението. Липсата на нито един сериозен мач до началото на следващите квалификации е невиждана безхаберност, а обясненията за създалата се итуация граничат с престъпна небрежност. Виждате, ли нямало! как националите на България да бъдат задържани 6 периода между 23 май и 6-7 юни, защото клубовете щели да реагират много остро. Значи националите на поне 30-40 държави в света могат да бъдат: задържани до 7 юни, без да са сред участниците на световното първенство, а нашите не може. Румъния, която стигна до бараж, ще играе няколко мача в този период. И забележете с кой играят румънците на 1 юни - с Албания. И никой не казва, че този мач е безсмислен. И такива мачове имат Дания, Ейре, Турция, Норвегия, на практика почти всички некласирани за Бразилия. И само нашите велики национали не могат да бъдат задържани.
А шокиращото е, че националите на други страни, подвизаващи се в нашето първенство, ще играят за своите представителни тимове. Лукин за Румъния, Хамза за Тунис, вероятно има и други. И българските отбори дори не могат да си помислят да ги спрат, независимо че това ще се отрази на подготовката. Явно няма сила обаче, която да спре Лукин да играе за родината си, докато нашите момчета и най-вече техните началници смятат това за излишно. Така просто не става. Има нещо сбъркано в подобна постановка.
И какво правим оттук нататък. Чакаме нещата да се решат от само себе си, с други думи, да влезем в новата епоха на приятелски мачове. След две години ще има календар за националните отбори, но с условието всеки да играе с тези от неговата черга. И ако рейтингът му порасне, да се пренесе no-нагоре. Отново някой друг ще реши собствения ни проблем. Датите и съперниците ще ни ги спускат отгоре и ролята на БФС хептен ще се стопи. И със сигурност ще има последици
Ако някой не е забелязал, 8 крайното класиране на групата от последните квалификации България е на четвърто място. Отборът ни игра добре, но не се класира, а това означава, че все още е далеч от перманентната класа на наистина силните и големи нации. А 8 групата за европейско първенство за противници имаме точно два такива тима -Италия и Хърватска. Както добре се знае, те са на световното, следователно са много по-добри от България. И тази засега огромна дистанция няма да бъде скъсена с контролки срещу Канада. При това с немотивирани, отегчени национали, които заминаха за Австрия само да отбият номера. А някои дори и не заминаха.
Този месец или 20 дена щяха да бъдат много важни за Любо Пенев, който знае как да използва всяка ед-секунда с играчите. И бе бламиран от приятеля си Боби Михайлов, който явно сметна, че е свършил цялата си работа с подписването на нов контракт със Супер Любо. Да, ама той не е Супер-мен!
И още нещо дори по-важно от интересите на Любо Пенев, които са интереси и на България. БФС не сметна за нужно да осигури eg но футболно зрелище за собствената си публика. Същата публика, която пълни стадиона, когато има защо. Бълга рия не е играла голям мач извън ква лификациите от 12 години насам Тогава в София пристигна Германия. Българите са футболни хора, истински ценители на най-доброто от тази велика игра. Никой не трябва да ги подценява, футболната ни култура е трупана с много години. Българите не питат кога е тъч, и кога е корнер и каква е разликата между жълтия и червения картон, както го правят много от феновете на отбори, които дори са на световното. Те ще си купят скъп билет и ще отидат на спектакъла, ако той си заслужава. А това става, когато на терена излизат най-добрите футболисти в света към момента. И това не е било проблем преди Боби Михайлов да стане президент. Някак парадоксална е комбинацията между неговото наистина високо място в световната футболна йерархия, сравнено с мършавото положение на подопеч-ния му национален отбор. И тук обяснението „не искат или няма пари" за подобно зрелище, не издържа. С какви пари по дяволите, една народна фондация докара Лацио в София и направи празник, а какво остава за Боби и ко с техните контакти й връзки. Явно обаче не им пука.
