Със скандалния си разбор пред телевизионните камери след мача в Амстердам Бербо "изби рибата", като обвини съиграчите си в защита и вратаря Иванков, че не си вършели работата.

Ответната реакция на президента на БФС Боби Михайлов бе светкавична: "Митко е недоволен от защитниците, а аз от него"... Всъщност Митко не изразява ли гневът от неудовлетвореността на собственото си поколение. А пък представителят на "златната генерация" Борислав Михайлов, който сега е начело на футболната ни централа, не "изпуши" ли затова, че националният тим, който трябва да е витрина на българския футбол, в момента е замърсен. Но нека започнем отначало...

Забелязали ли сте какво се получава във фигурното пързаляне? Когато на леда излезе най-силната двойка, следващата, колкото и да е добра, винаги остава по някакъв начин в сянката на предишната. Във футбола е същото. До европейската квалификация в Амстердам в продължение на десет години се шушукаше, че поколението на Бербо, Марто и Стилян не може да надскочи ръста на това на Ицо, Емо, Любо, Краси, Данчо, Туньо, Боби и Наско.

Може би Митко изрази безпомощния гняв на своята генерация. Първата разлика е, че при вторите се споменават най-често имената на тримата, а при "златното" поколение" винаги вървят накуп минимум осем имена.

Докато Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров узряваха в националния тим, постоянно живееха със сравненията за "четвъртите в САЩ'94" и за победите над велики сили като Франция, Германия и Аржентина. Така летвата бе повдигната
изключително високо.

Другият проблем бе ранното им излизане от българския футбол. От една страна добре. Но родният запалянко не можа пълноценно да припознае момчетата като свои. Те тръгнаха прекалено рано в чужбина. Това разбира се не бе тяхна вина. Просто ЦСКА както и другите наши клубове бяха вече подвластни на политиката след 10 ноември, когато някой наш талант изгрее, да бъде продаден бързо и да му се вземат добри пари.

Същото преди се случи със Стоичков, Любослав Пенев и Емо Костадинов. Но донякъде. Защото преди да заминат, навъртяха пет-шест сезона на "Армията", където успяха да направят емоционална смес с българската публика. На всичко отгоре клубовете, в които отидоха, бяха Барселона, Порто, Валенсия. Дори периода на Атлетико (Мадрид) на Любо бе шампионски, за разлика от този на Марто. А Спортинг (Лисабон) на Краси Балъков може да не е сред най-големите в Европа, но определено заедно с Бенфика и Порто са трите колоса на Португалия. Лечков мина през Хамбургер, Марсилия и Бешикташ. Първите два клуба са носители на КЕШ, а турският е третият гранд в Истанбул след Галатасарай и Фенербахче.

Дотук с извинението за сянката на "златното поколение" върху сегашното. Защото същата онази генерация, която извоюва в последния момент на "Парк де Пренс" своя звезден миг секунди преди шута на Емо във вратата на Бернар Лама в 90-ата минута, бе по български отписана. Отново изплуваха прашните вечни мигове
с Иван Колев, Крум Янев, Аспарухов, Якимов, Бонев, Котков, Шаламанов, Жеков, Дерменджиев, Денев, Панов... Какъв е изводът. Че трябва да се воюва докрай, за да се докажеш. Дори в такъв момент като в Париж, когато всичко изглеждаше безвъзвратно изгубено. И после като птицата Феникс...

Истината е, че Стоичков заслужи "Златната топка" не заради екипа с Барселона, а с герба на България. Първото нещо за което тримата нови тенори на българския футбол трябва да се гордеят, че са надминали старите е, че се събраха да играят в най-силното първенство в света. Да, тримата са в Тотнъм - носител на Купа на УЕФА и на КНК, Ман Сити - на КНК и Астън Вила на КЕШ. Не е никак малко да си част от историята на тези три отбора. Да не говорим за доайена Тинката Кишишев, който е рекордьор по престой в Англия, и за Светльо Тодоров, който също се вписа в суровия британски футбол. Бербатов може би се чувства тежко, че трансферът във великия Манчестър Юнайтед му се изплъзна под носа. Но все пак той е от една година на "Уайт Харт Лейн".

В крайна сметка след като това хубаво момче обича изобразителното изкуство, трябва да знае, че е и Рим не е бил построен за един ден.
Звездата на Ицо в националния изгря истински, когато той бе на цели 28 години. Преди това имаше един-единствен приличен мач с Румъния като гост. Нашата "деветка" ще бъде на тази възраст през 2009 година. Така, че има време. И за Марто, и Стенли също. Да не говорим за млади и нахъсани "пердета" като Ивелин Попов, който след като се е подвизавал в Холандия, не трепна на "Амстердам Арена".

Както предното поколение хвана последния златен влак на световно първенство, защо и това да не го стори не на европейски финали, а на Мондиала в ЮАР през 2010 година. Все пак от сметките се вижда, че бариерата не е хлопнала окончателно пред нашите за Австрия и Швейцария. Но преди всичко каквито и търкания и скандали да има, нека ги оставят в съблекалнята. Дори Стоичков, чиито свойски думи са "цървул" и "тюфлек", не си е позволявал да изнася неща от кухнята. Както казват старите хора - "покрито мляко котките не го лочат".

Видно е, че нервите на Бербатов не издържат. А дали на останалите момчета нервите не им се разклащат от това, че той не е разклащал мрежите на съперника, когато трябва? Футболът е колективна игра и сам не можеш да излезеш на терена срещу единайсет. Затова въпреки очевидните неразбории и вечните групички, в името на националния тим на България всички трябва да заровят томахавките. Да помислят на първо време как да направят и чудото да се класират за Евро'08. А после, ако не стане, да се стегнат за световните квалификации, които могат да ги заведат в ЮАР.

И разбира се да се раздадат докрай и ако не станат четвърти в света, поне да играят мъжки като тях. Иначе сами на себе ще трябва да се сърдят, че техните биографии в националния тим са стигнали до едно красиво класиране на европейското в Португалия. И там са започвали отлично и трите мача и после са губели или с много, или безславно. Между впрочем в Холандия показаха игра "а ла Евро'2004". Чудесни първи 20-30 минути и после тотален срив. Явно тези талантливи момчета трябва да променят нещо в характерите. Просто Бербо и сие трябва да победят... себе си.

Да вземем пример с най-трудния характер от предишното поколение. Преди време Христо Стоичков носи цветя на Христо Бонев. Сега, понеже иде реч конкретно за Бербо, не е нужно да подарява рози на съиграчите си. Има два пътя. Ако иска, може да каже "играйте без мен" и да се оттегли от представителния състав като се съсредоточи в Тотнъм с мисъл за Ман Юнайтед или друг велик клуб. Няма да е първият голям, който си тръгва от национален отбор на дадена страна.

В последно време го сториха Скоулс и Тоти. Другият вариант е да се извини за бодлите без рози, които наръси във фоайето пред съблекалнята на "Амстердам Арена". Така ще покаже, че е наистина зрял и широко скроен какъвто бе досега. И че звездоманията не го е обхванала. Ще се покаже и като лидер, който наистина заслужава да носи капитанската лента и да обединява, а не да разединява.
Но ако случаят с изцепката на Бербатов е постскандалът на мача, има си и предистория.

Президентът на БФС показа две страни. Той бе прав като след мача напомни на Митко Бербатов, че е недоволен от него и трябва да погледне себе си, преди да се нахвърля на другите. Но Боби Михайлов направи един неволен гаф точно преди заминаването на отбора за Амстердам. Става въпрос за изказването му, че с Мъри Стоилов щял да бъде по-спокоен отколкото с Димитър Пенев. На другия ден той осъзна словесната си грешка и каза, че не е бил правилно разбран. Но "казана дума, хвърлен камък".

Получи се конфузна ситуация спрямо Пената, който на всичко отгоре му е бил треньор в същия този национален тим в най-хубавите години за самия Боби. А и точно след отминалата "уефория" в двата мача с Тампере е някак доста неподходящо да се припомня името на Станимир Стоилов.

В крайна сметка на Мъри му стискаше да води представителния тим само за мачовете с "гиганта" Беларус. Просто Мъри си мислеше, че Тампере и Рознеборг са поредният вариант като с Киево и пътят до Шампионската лига пак ще е до колене. Тази линия може би му изглеждаше "по-сигурна" от почти очакваното заколение на "Амстердам Арена". Нали е по-лесно да останеш в съзнанието на хората с чистите победи срещу Беларус.

А Пената рискува имидж, защото българският запалянко заради загубата от "лалетата" или евентуалното отпадане от европейското може да поизмести от паметта си спомена за "четвъртите в света". След това ще се появят много капацитети, които ще коментират като лешояди какво се е случило.

И къде скрито, къде явно ще се предлагат да водят бащина дружина в лицето на националния тим. Пък дори и с разнебитен колектив Бербатов срещу другите. Но до края на годината Стратега като самороден психолог и тези крамоли ще изчисти. Така, че "плячката" национален тим пак ще стане вкусна...