"Ще се вдигнем за квалификациите", "Събираме се и продължаваме напред", "Нищо фатално не е станало"...

Това са част от заучените оправдания на "лъвовете" ни от националния отбор по футбол, часове след строевата подготовка, проведена им от Императора и компания в Истанбул.

Ало-о-о, вие луди ли сте бе?!

Какво вдигане след 0:4? Какво събиране? Я да ви дадат по един речник, че да научите някакви нови фразички, като за след бой!

Защото не е загуба това, а жив бой!

"Срам" бе, "срам" е думата! Само Петев се сети за нея в интервютата след мача. Ама той пък нали е доста по-наясно с какво точно е натоварен този термин...

Разходката до южната съседка явно се отрази неблагоприятно и почти "слънцеударно" на част от "лъвчетата", подскачащи като кротки котенца, в края на едностранния спаринг-сблъсък на "Ердоган".

Къде е разликата? Че за нас "контрола" традиционно и почти задължително означава "слънце и море", а не футболен мач. Хора, играете за България! Носите националната фланелка, по дяволите! Каква контрола, какви 5 лева?! Сори, но унижението си остава!

Не говорим да излезете за кръв на стадиона, провокирайки Балканите с едва ли не мащабен етнически конфликт. Става дума за нещо друго. За един термин, който Жоро Майкъла похаби завинаги в родното футболно пространство - манталитет. Манталитет ако не на победители, то поне на непобедени.

Манталитет? Хайде вадете пак речника, "лъвове"...

Не го намирате на "М"? Ами защото го нямате! Не, не "ние българите", а вие точно го нямате!

Лесно е на летището, на заминаване преди срещата, докато преговаряте с по-атрактивните колежки от жанра (журналистическия) къде сте били снощи и за кого е бил последният поздрав от ди джея. С новите цайси, за по 500 лева, с телефоно-таблето-лаптопо-фоните, на зелено училище в Турция.

Трудното е на връщане, сред микрофони, любопитни, граничещи с наглото физиономии и неприятни въпроси...

"Какво се ръчкат пък тия, журналята? Пак ще злобеят. Ама ако бяхме победили друга песен щяха да пеят", витаят из гелосаните лъвски глави на летище "София".

Ами бийте другия път, пък ще ви се извиним!

А дано поне сте научили нещо на зеленото училище, че от обеци на ушите станахте като Ролф Бухолц*...

PS: Тия по-долу помните ли ги?

(* - човекът с най-много пиърсинги в света)