В кохортата на спряганите за националния тим треньори се появи и името на известния италиански специалист Алберто Дзакерони. Сдобиваме с личния мобилен номер на "аленаторе" благодарение на наш колега в Рим. За всеки случай са дадени още два - на негови приятели. Тръгваме по царския път. След два-три свободни сигнала в слушалката се чува солиден глас, който казва обичайното за Ботуша "Пронто"... От там нататък следва първият за българска медия разговор на "Топспорт" с Алберто Дзакерони.

- Добър ден, г-н Дзакерони ли е?
- Да, кой се обажда?


- Търсим ви от българския вестник "Топспорт".
- Приятно ми е, че звъните от София. Ще се радвам да ви бъда полезен като събеседник.


- Най-важното, което вълнува българската футболна общественост, е дали са ви се обаждали от БФС да ви канят за треньор на националния отбор на България?
- (с неуверен тон и лека пауза в гласа) Не, не. С никого не съм се чувал.


- Добре, тогава да ви попитам по друг начин. Знаете ли, че Стойкович ви е препоръчал за треньор на нашия национален тим?
- (изненадан) Как така Стоичков?! Той нали в момента е в Испания и води Селта... Знам дори, че беше треньор на националния ви тим. Беше изключителен футболист, пожелавам му успех на треньорския пост.


- Чакайте малко, вие започнахте да говорите за Стоичков. Става въпрос за Драган Стойкович, който е президент на Цървена звезда. Пикси е казал на шефа на БФС Боби Михайлов буквално "Дзакерони е ваш"?
- Такива диалози в такива детайли не съм чувал изобщо.


- Добре, тогава вярно ли е, че от Цървена звезда са ви търсили за треньор?
- Обаждаха ми се, но засега няма нищо съществено. Най-вероятно е да си остана в Италия.


- Проблемът със Звезда бил, че от Торино, където бяхте освободен през февруари, са поискали голяма неустойка?
- Не, това не е проблем. Просто за всяко предложение трябва да се обмислят нещата.


- Тогава вярно ли е, че президентът на нашия футболен съюз Борислав Михайлов е разговарял с вас и ви е предложил месечна заплата от 50 000 евро?
- (усмихва се) Аз самият с такива финансови подробности не съм запознат и не ги знам. Пак казвам - не съм се чувал с никого от България.


- Тогава да ви попитам директно - ако ви предложат да станете треньор "А" отбора на България, бихте ли приели?
- За националния ви трябва да си помисля като за всяко сериозно предложение.


- Все пак Борислав Михайлов не го ли познавате?
- Разбира се. Той беше отличен вратар на националния ви тим, с голяма заслуга за четвъртото ви място на световното първенство в САЩ през 1994 година. На полуфинала България - Италия пак се представи много добре, въпреки загубата ви с 1:2. Помня го и в младите му години, когато нашите две страни откриха Мондиала в Мексико през 1986 година. На вашата врата беше той, а на нашата - Джовани Гали. Пак играхте страхотно и мачът завърши 1:1. Голям плюс за вашата федерация е начело да бъде футболен човек като него. Тенденцията явно ще бъде такава, след като начело на УЕФА е футболната легенда Мишел Платини.


- Знаете ли, че синът му - Николай, който също е вратар, е на проби във Фиорентина?
- Чух нещо такова. Пожелавам успех на момчето.


- За Валери Божинов сигурно може да говорите много?
- Да, така е. Валери е изключително талантливо момче. Уважавам го и затова, че е израснал в италианския футбол.


- Дали не му провървя в последните години заради факта, че говореше повече отколкото трябва?
- Не. Това не е проблем. Той е придобил нашия манталитет. Ние винаги сме от нещо недоволни и го изразяваме бурно с жестове и с думи. Проблемът му е, че все улучваше или грешен момент, или неподходящ отбор. Когато дойде за първи път във Фиорентина, моментът се оказа грешен, защото беше твърде млад. Играеше му се, а не бе от основната част от тима. Когато отиде в Ювентус, попадна в неподходящия отбор. Грандът беше в непривичното положение на изгнаник в Серия Б. Фикс-идеята бе тимът да се върне в Серия А и отново никой не обръщаше внимание на момчета като Божинов. Искрено се надявам, че при повторното си завръщане във Флоренция
Валери ще намери себе си.


- Говорите за него много бащински?
- Към младите момчета винаги съм се отнасял така. А и той ми харесва като играч.


- Значи ако си дойдем пак на темата и станете треньор на националния тим, Валери може да разчита на титулярно място?
- Да не говорим предварително за нещо, което не е станало. Валери, като всеки талант, има по-труден характер и пътят към него е да се работи повече на психологическа основа.


- Извинявайте, но пак ще продължа да ви питам за нещо свързано с националния ни тим. Вашата любима схема е 3-4-3. В такъв случай, ако вие сте наставник, напред освен Бербатов и Мартин Петров кой виждате като трети нападател? Или може да е Божинов от втора линия?
- Вие пак продължавате да ми задавате въпроси, на които нямам отговор... Конкретно за Бербатов - в момента няма треньор в света, който не би искал да му е в състава. Аз лично много бих се радвал, ако този супериграч заиграе в Италия. Но мисля, че трудно ще се отдели от Острова.


- Кой е бил ваш идол като треньор - Хеленио Херера, Нерео Роко или някой друг?
- Не мога да кажа конкретно име. Двамата, за които говорите, са космически величини в треньорската професия. По-скоро съм се опитал да взема от единия тактическото виждане, а от другия - характера.


- Шампионската титла за 100-годишнината на Милан ли е най-големият ви връх?
- По-скоро съм се чувствал горд, че съм бил треньор на такива клубни колоси като Милан, Интер и Лацио. Емоцията от спечеленото "скудето" с Милан през 1999 година, когато клубът навърши един век, обаче ще ме държи цял живот.


- С кой футболист ви е било най-приятно да работите?
- Определено с Паоло Малдини. В различните отбори съм имал винаги големи професионалисти и шампиони. Не случайно доведох от Удинезе Оливер Бирхоф при "росонерите". Но Паоло е и невероятен човек, както и клубен символ. Самото му появяване на най-обикновена тренировка прави работата ми двойно по-лесна. С присъствието си той надъхва съиграчите си. Невероятен е.


- Вие също явно излъчвате положителна енергия. Какво е това формирование Чесенатико Ричионе фен клуб?
- (смее се бурно). Ама вие и това сте разбрали!? Това са хора от моя регион, които са сформирали мой фен клуб. Винаги, когато се видя с тях, се отдаваме на сладки приказки под синьото италианско небе някъде на открито.
Гордея се, че съм успял с поведението си да имам толкова мои лични симпатизанти.


- Искате ли да имате симпатизанти и в България?
- С удоволствие. Но засега не мога да ги спечеля като треньор на вашия национален отбор. Все пак човек не знае...