Минаха 3-4 дни и страстите около мача между Левски и ЦСКА започват да утихват. "Сините" си страдат, "червените" заслужено триумфират. Но макар да бе споменато в повечето медии, някак покрай отзвука незабелязано сякаш мина фактът, че Лотар Матеус го нямаше на стадион "Георги Аспарухов". А когато националният селекционер не си прави труда да гледа най-големия мач на България, има нещо много притеснително...

Нека тези думи бъдат разбрани правилно. Матеус заслужава известен кредит на доверие, не бива като всичко друго, да го сринем за няколко мача и да обявим, че е некадърник. Може и така да се окаже, но нека получи своя шанс.

Само че нека поне да си спазва договора. Нали в него уж щеше да бъде записано, че Матеус трябва да живее в по-голяма част от времето у нас. Търсеха му удобно жилище в центъра на София, за да може безпрепятсвено да гледа срещите на водещите ни отбори.

Той самият обяви, че няма да разчита на чужди впечатления, а иска лично да се увери в качествата на всеки един български играч. Всичко това обаче някак бързо се промени. Лотар Матеус не си направи труда да дойде и да гледа голямото дерби на родния футбол - Левски - ЦСКА. Щом не гледа това, сега какво ще наблюдава - Видима срещу Сливен ли, без да искаме да обиждаме тези отбори?

Извинението, което се прокрадва в медийното пространство, че групата от добри български играчи е ясна и няма какво толкова да търси Матеус, е просто безкрайно несериозно. А родните играчи щял да ги гледа Илия Груев.

Той е ерудиран, прекрасен млад специалист. Но дори неговият избор бе много странен. Не, защото бе нает точно Груев. Той може би е най-правилният избор в момента, но начинът не бе сериозен. Да каже Матеус изискванията си на БФС за нов помощник, да не разгледа сериозно кандидатурите, да се запознае с новия си избранник директно в Анталия преди контролата с Естония... Несериозно.

Той по-скоро трябваше огледа всички специалисти у нас, да се запознае с тях, да се срещне лично с 4-5 души и да си избере. Или да направи както правят много други селекционери - просто да вземе наставника на младежите, за да има по-голяма приемственост. Вместо това, знайни и незнайни кандидати внасяха своите документи, кой ги приемаше, кой ги разглеждаше, как точно бе избран, не стана ясно. Все едно е конкурс за красота.

След всичко казано крайно време е Футболният съюз, най-вече в лицето на президента Борислав Михайлов, да се намеси и да скръцне със зъби на Матеус. Вярно е, че бе голяма звезда като футболист, огромна фигура, велик състезател. В крайна сметка обаче в момента той е селекционер на България и си има шефове, добри или лоши.

Матеус е длъжен да стои тук, да гледа мачове всяка седмица. Щом големият Фабио Капело може да го направи в Англия, може да го стори и Матеус. Защото нали уж е тук, за да промени точно мисленето и начинът на работа. Къде е промяната сега? В отношението и работата май не е много голяма, в резултатите на този етап също. Пожелаваме най-искрено успех на Матеус, защото това ще е най-добрият начин и целият ни футбол да надигне глава. С гледане на тенис в Дубай с поредната избранница обаче нищо няма да се промени.