Попитайте колегите спортни журналисти коя е най-отегчителната анкета и ще видите, че мнозинството без да се замисля особено ще посочи тази за "футболист на годината". Почти убедени сме...

В последните 2-3 години наближи ли моментът да се определи "най-добрият" за годината, настава смут, примесен с неприязън, а на моменти и сарказъм. Донякъде разбираемо, изборът е лимитиран, а за капак и пропагандата, понякога евтина и пошла, допълнително тласка в посока гласуването да е компромисно. С други думи малко като в политиката - спираш се на по-малкото зло.

Тази година ние, журналистите, обаче можем да направим така, че въпросното събитие да предизвика повече положителни емоции. Събитие, което да бъде продължение на датата 26 април 2016 - моментът, в който Стилиян Петров обяви намерението си да се завърне в голямата игра.

Няма да връщаме с патос лентата, припомняйки всички неприятни обстоятелства, съпътствали Стенли и семейството му. Просто защото, както в живота, така и във футбола, е важен крайният резултат - а той за кой ли път, за щастие, бе на страната на Капитана.

Да, Стилиян заслужава да е №1, дори без официален мач. Извоюва си наградата в онзи миг, в който излезе с екипа на Астън Вила да се готви наравно с останалите играчи. С онази характерна за него усмивка. Да, още тогава Стенли спечели...

Най-вече онази част от хората, които имат нужда от вяра - в човешкия дух, в добрия пример, в мечтите. Да го дадеш е много по-трудно и същевременно далеч по-ценно от всяка титла, гол, трофей и т.н.

Всъщност достатъчно добре го е описал неповторимия Сезар Луис Меноти.

"Футболът? Това е жизнерадостен празник, в който хората трябва да участват и който спомага за жизнения им тонус. Играта се основава на вдъхновението, поставено в служба на интелигентността. Само тогава футболът е културен феномен", казва той. 

А сега, нека гласуваме за Стенли - заради мечтите, примера, футбола...