Времето на Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед отдавна изтече! Харесва ли ви или не - това е горчивата истина. Юнайтед имаше най-добрия мениджър в своята история, но той се сбогува с клуба и футбола още преди две години... Няма треньор, който да го замести, защото САФ е незаменим. Няма да дойде спасителят, който всички очакват, че ще може да печели титла всяка година. Всеки следващ, който се появи на "Олд Трафорд" ще е под огромно напрежение, но не просто, защото Юнайтед е един от най-великите клубове в света, а защото всеки фен на отбора иска отново да зърне страстта на Фъргюсън, нервното му крачене около терена, неспиращото въртене на дъвката из устата, вечно сочещ своя часовник и приканващ играчите да се раздават до последната секунда, защото всичко може да бъде решено именно в добавеното време. Точно така се появи ерата "Фъргюсън" - магията, която "червените дяволи" сътворяваха в последната минута мач след мач, изкуството да решават двубоите в своя полза секунди преди последния съдийски сигнал. За съжаление, тази песен е пята и изпята и това вече е част от историята... Ако има нещо, което трябва да сме научили от Съра, то е, че независимо от ситуацията в клуба, феновете винаги трябва да са неизменно зад своя треньор - и в добро, и в лошо.
Дейвид Мойс се появи като първи наследник на Фърги. Дали беше подходящ избор, никога няма да имаме възможност да разберем, защото не му беше дадено нужното време, за да се докаже. Той отнесе гнева на феновете и ръководството, останали с впечатлението, че всичко ще си бъде същото, независимо, че рулят на Юнайтед е сменен.
Кампанията на Мойс не беше толкова разочароваща статистически, дори за мачовете, които той имаше начело на клуба, показа по-добри резултати от сегашния си заместник. Правилно или не, бившият мениджър на Евертън е бита карта. Остави след себе си горчив привкус за всички, които обичат Юнайтед и надежда, че някой по-добър ще дойде на неговото място.
От друга страна, Луис ван Гаал е доказал се треньор с многобройни успехи на световната сцена, но въпреки това доверието към него с всеки изминал ден започва да намалява. Защо това е така? Холандецът превърна отбора в група бабички, които не просто не тичат по терена, те се влачат. Играят, лишени от всякакъв хъс за победа. Агресивният и бърз футбол, които сме свикнали да виждаме от Юнайтед, бе заменен с приспивна песничка, специално за всички вас, които страдате от инсомния. В отбора на Ван Гаал има толкова много проблеми, че не е ясно от кой точно да се започне. Дали това, че пръсна 300 млн. за играчи, които очевидно не знае как да използва или това, че раздаде футболисти като Ван Перси, Чичарито, Янузай? Или че продължава да налага Рууни в титулярния състав. Капитанът на "червените" е далеч от блестящото си представяне през годините и записва, може би, най-слабия си сезон в Манчестър. В момента единственото, с което може да се похвали Юнайтед е, че притежава най-добрата защита в Англия, несъмнено ключова подробност за запазването на мястото в Топ 4. Головата немощ на клуба обаче, носи изключителен негативизъм не само между феновете, а и у играчите. Липсата на достатъчно опитен нападател допринася за недоволството от страна на запалянковците.
На Юнайтед му липсва някой, който емоционално да вдигне отбора. Някой като Юрген Клоп, който да възроди феникса от пепелта. Някой, който да върне самочувствието и желанието в играчите. Очевидно Ван Гаал не е този човек. Въпреки това, "червените дяволи" запазват своите предни позиции и късмет определено не им липсва . Но ще си го търпим Ван Гаал до 2017-а, защото единственото по-лошо от това любимият ти клуб да не е на високото ниво, на което си свикнал да го виждаш, е постоянната смяна на треньори, която води до изтощение и носи единствено и само паника в съблекалнята.
Миналото няма как да стане настояще и Юнайтед никога повече няма да е отборът на Сър Алекс Фъргюсън. Независимо кой ще дойде начело, никога няма да донесе същите победи, същата страст, пламък, същата любов...
Събудете се, фенове на Юнайтед! Ерата на Фъргюсън отдавна приключи и каквото и да очаква клуба от Манчестър занапред, то никога няма да е това, на което сме свикнали през последните 27 години...
