Докато съществена част от обществото ни се занимава с всичко случващо се в аматьорския ЦСКА, „синя" България определено има повод за гордост. За първи път от много време, феновете на клуба изпитват искрена наслада от представянето на своите любимци. Дори без пари и шампионски амбиции, „Бебатата на Стойчо" спечелиха симпатиите на масите и ни накараха да отправим поглед в близкото бъдеще.
Ерата на Станимир Стоилов отмина отдавна, но концепцията му за развиване на млади таланти сякаш отново намери почва на „Герена". „Сините" ръководители са на крачка от реализирането на „План 2016", който би могъл да сбъдне мечтите на поколения левскари- един шампионски състав, почти изцяло съставен от собствени юноши.
Основите вече са поставени. Вече няколко кръга, младоците в Левски са основна движеща сила. Благодарение на тях, грандът постигна и първите си две победи в „А" група, а това несъмнено зареди отбора с така нужното му самочувствие. Няма как да не отбележим безспорния прогрес в играта на Божидар Краев. За разлика от изминалия сезон, новата гордост на Враца вече е далеч по-спокоен в представянето си . Отиграва топката с повече мисъл, а от движението му по терена си личи класа. Двата гола срещу Монатана пък бяха наградата за безпрецедентната му вярност към клуба, след като през лятото отказа да премине в редиците на именит италиански клуб. Единственият проблем с Божидар е липсата на конкуренция, която рязко може да дръпне формата му надолу.
И докато Краев вече спечели мястото си сред титулярите, то индикации за същото дава и Борислав Цонев. Близнака заразява със своето себераздаване по терена. Гони до последно, а това се харесва много на взискателните „сини" привърженици. В негово лице Левски най-сетне разполага с футболист, който умее да стреля от близко и далечно разстояние. Позицията му на терена все още не е изяснена, но се представя еднакво добре и като дясно крило, и като типичен плеймейкър. Борислав обаче сериозно трябва да помисли върху своето поведение, тъй като с лекота си изкарва картони, които в даден момент ще окажат негативно влияние.
Покрай изброените двама, няма как да не кажем няколко думи и за батко им Атанас Курдов. Наско направи дългоочаквания дебют със „синята" фланелка, оставяйки повече от добри впечатления. Бившият играч на Байер (Леверкузен) е на възраст, която все още му позволява да развива футболните си качества. Срещу Монтана, а и в предсезонната подготовка като цяло, Курдов демонстрира сериозен футболен глад. Колкото и да ви прозвучи несравнимо, стилът му на игра напомня малко на Димитър Бербатов. Обича да се връща в по-задни позиции и да отваря пространства за съотборниците си по крилата. Типичен пример за това бе и асистенцията му за втория гол на Божидар Краев ситуация, която нямаше как да се случи при инертните Домовчийски или Лукаш Гикиевич. Проблемът на Курдов е, че пропуска изключително много. Необходим му е гол за самочувствието, след което може би всичко ще дойде на мястото си.
Анализираното трио в атака може би поставя основите на онзи Левски, който през следващата година ще бъде истински фактор в първенството. С наличието и на младоци като Деян Иванов, Радослав Цонев, Мики Орачев и др., клубът може да афишира високи амбиции, а защо и да не се надява на нещо повече. Тук идва и голямата роля на Стойчо Стоев и Гонзо, които ще трябва да дърпат здраво юздите на своите млади звезди. Да ги предпазят от главозамайване и да ги обиграят по достатъчно акуратен начин за следващият сезон, когато тази т.нар „тийн банда" да се превърне в отбор от мъжкари. Футболисти, които със „сърце и душа" да дадат своя принос за възраждането на Левски.
