Нито един от верните „сини" фенове не очакваше това, което се случи на Левски през сезон 2013/2014. Мигове на върховен срам, които направиха за посмешище всички свързани с клуба от „Герена". 14 шампионатни загуби и 4 поредни поражения от ЦСКА, все неща, които ще оставят черно петно в 100-годишнината на най-популярния български отбор.

Горещото лято на 2013-та  започна с уникален провал срещу казахстанския Иртиш, за да продължи през последното място в „А" група и събличането на Ивайло Петев. Есента донесе много нови игрови мъки и под ръководството на Тони Здравков, който с 300 зора успя да класира левскарите в първата седмица. Там нещата не бяха по-различни, а освен серия от тежки поражения от ЦСКА, Левски се прости и с участие в европейските клубни турнири за първи път 1991-ва година. Целият този трагичен цикъл бе завършен от Елин Топузаков, който поне малко възвърна усмивката на привържениците, давайки шанс за изява на много таланти от собствената школа.

Изводът за тази кампания е само един-Левски се провали тотално. Направи го по най-неадекватния и смешен начин, поради което този отбор може достойно да бъде обявен за най-слабия в цялата „синя" история.

Този коментар обаче не цели да показва аматьорщината и всеобщата кризата налегнала „Герена", а все пак да посочи и малкото хубави неща, които се случиха в Левски през последните няколко месеца.

За добро или зло, клубът започна да налага собствени юноши, което е повече от похвално. Футболна България вече научи имената на Стивън Петков, Мики Орачев и Владислав Мисяк, които достойно защитаваха „синята" идея. Братята Цоневи пък се превърнаха в основни състезатели, като Радослав дори успя и да се разпише в една от последните тежки загуби от ЦСКА.

Ясно е, че юношите все още са далеч от необходимото ниво за да „носят" Левски на гръб, но доверието към тях не трябва да бъде снемано. Няма да има никакъв смисъл, ако това лято някой от тях  бъде даден под наем на Добруджа или Ботев (Враца), защото това ще доведе само до спад в игровата им форма и ще внесе в съзнанията им усещането за провал и липса на перспективно бъдеще. Огромно значение за развитието им ще има и новият старши-треньор на Левски, който ще трябва да прецени как да използва наследството му оставено от Елин Топузаков.

Следващата, част от този анализ е посветена на Валери Божинов. Приет с недоверие и солидна доза подигравки, нападателят запуши устите на всички критици, представяйки се на ниво по време на мачовете от първата седмица. За всеки бе ясно, че  Валери дойде на „Герена" без никаква игрова подготовка. Желанието му за игра обаче бе уникално, с което много бързо спечели симпатиите на „синята" публика. Пет гола в последните четири срещи е достатъчно доказателство за това, че Божи 86 вече може да се смята за същинския лидер в атаката на Левски. Бившият играч на Ман Сити намали медийните си изяви до минимум, а посещенията на нощни заведения са оставени на втори план. Личи си и неговата всеотдайност към Левски, след като първо той дари около 5000 хиляди лева за „синия" юбилей. Редица доводи, които го правят много важен за клуба от „Герена". Новият спортен-директор Георги Иванов вече заяви, че на играча ще бъде предложен нов договор, като вече всичко е в главата на Божинов, към когото има сериозен интерес от турския Бурсаспор.

Положителна развръзка имаше и със сагата „Ларсен Туре". Своенравният французин най-накрая бе изгонен, с което се сложи край и на баснословната му заплата, която изобщо не бе оправдана по време на авантюрата му със „синята" фланелка. Пътя му последва и ментето Кевин Бру, който нямаше аналог с безумните си изяви по терена. Рафаел Бастос пък не доказа мотивация и също бе изгонен, отлични решения на „синьото" ръководство, които освен бюджета за заплати, намалиха напрежението и в съблекалнята на клуба.

Всичко разбира се ще бъде чудесно, ако Левски успее да се раздели с Чмовш, Нунеш и Кристовао Рамос, които също нямат място дори и на резервната скамейка. С тях трябва да си тръгне и главният скаут Дончо Донев, който е лично отговорен за появата на тези абсурдни футболисти.

Последният светъл лъч в „синия" тунел е завръщането на Георги Иванов. Гонзо за пореден път показа прословутото си мъжкарство, решавайки да се захване с разпасаната левскарска команда. Иванов ще трябва да гради един изцяло нов клуб, защото голяма част от настоящите играчи са с пораженческо мислене и скромни футболни качества, което е пагубно за клуб като Левски. Спортният-директор ще трябва да намери и качествен старши-треньор, като при отказ и на Ивйало Петев, нещата ще станат доста, доста деликатни.

След като дъното вече е достигнато, на Левски не му остава нищо друго освен да поеме пътя нагоре. Първа стъпка към възхода ще бъде направена този петък, когато всички обичащи тима ще напълнят националния стадион, за да отбележат вековната годишнина на клуба. Акт на съпричастие и любов, който ще вдъхне нужната увереност на всички свързани с Левски, за начало на кардинални промени, които ще върнат отбора там, където е неговото място- сред водещите фактори в българския футбол.