Бившият президент на Левски Томас Лафчис призна, че е умерен оптимист за близкото бъдеще на любимия си тим.

"Чух, че се търсят спешно 1,7 милиона лева и сигурно ще ги намерят. Който търси, намира - коментира бившият вратар пред "България Днес". - Но друго е по-тревожното. Продължават да се харчат повече пари, отколкото има в бюджета на клуба. Продължават да се взимат футболисти от чужбина, на които се плащат заплати от порядъка десет-петнайсет хиляди лева. Не разбирам защо и как става това, но явно собственикът мисли, че може да осигури тези средства."

Според Лафчис гръмките приказки за развитието на детско-юношеската школа на "Герена" са само пушилка, а на практика нищо не става.

"Сега времената в Левски са трудни, а в такава ситуация трябва да се разчита на школата. Да се взимат футболисти именно оттам, които сам си подготвил. Първо вече си инвестирал в тях, при това с години, и си длъжен да си осребриш вложенията. Второ, тези момчета ще имат по-ниски финансови претенции и не на последно място ще играят на върха на възможностите си за любимия си отбор", твърди първия "син" бос след демократичните промени.

Когато през 1998 година Лафчис продаде мажоритарния си дял в ПФК Левски, клубът не е имал задължения, твърди той.

"Продадох клуба без никакви задължения, без кредити, без неуредени финансови дела с бивши футболисти, треньори, мениджъри или пък към държавни институции. Но първо правило на тогавашното ръководство, в което бяхме аз и Андрей Желязков като директор, бе да харчим толкова пари, колкото имаме. Бюджетът ни през 90-те години на миналия век бе един милион тогавашни германски марки. Не сме си позволявали да надхвърляме този лимит и не сме си помисляли да взимаме футболисти с нереални искания за заплати и премии. Дори скоро след продажбата, клубът спечели 4,5 милиона марки от продажбата на Георги Иванов-Гонзо. Така инвестицията на наследниците ми се върна. Да не говорим и влизането в групите на Шампионската лига, което също донесе доста сериозни постъпления в касата. Но явно средствата не се управляват правилно", коментира още Лафчис.

Според него новият начин на ръководене на клуба с действащ управителен съвет може и да се окаже правилен, но времето ще покаже дали моделът е правилен. Иначе най-добре в момента правят в Литекс, като развиват школата си и разчитат на собствени футболисти.

"Хубаво, щом в Левски са решили да управлява колективен орган. Повече хора, като търсят начини за финансиране и решаване на проблемите, е добре. Но има друга страна на медала - колективната отговорност може да стане и колективна безогтоворност и ако стане беля, всеки да прехвърля вината към другия. За мен най-добре постъпват в момента в Литекс. Знаят си колко им е бюджетът и не го надхвърлят, не се изхвърлят със скъпоплатени чужденци, а разчитат на собствени кадри. Да, може да има една, две или три години, в които да не се борят за титлата, но след това ще имат силен и обигран тим с млади футболисти".

"Има други отбори, чиито собственици сега са щедри и харчат милиони, но тези отбори са обречени, защото, когато благодетелят се оттегли, отиват обратно в небитието".

"Левски в момента няма шансове за титлата, а и влизането в тройката въобще е малко вероятно. Затова правилното решение е да се заложи на юноши, вместо пак да се търсят играчи с недоказани качества и съмнителна полза за отбора", завършва Томас Лафчис.