Легендарният нападател на ЦСКА Спас Джевизов, който в момента е главен скаут на детско-юношеската школа на ФК ЦСКА 1948, даде интервю пред клубната телевизия на "червените". Той коментира развитието на младите футболисти и налагането им в първия отбор.
Ето какво каза той:
"Личното ми мнение, е че моделът с втори и трети отбор работи в ЦСКА. Аз съм за. По принцип това е една добра възможност за децата да поиграят една или две години в мъжкия футбол, да им се даде още един шанс и тези, които заслужават, да вървят нагоре. Трябва да се поддържат такива отбори, защото в миналото бяха задължили, по мое време, юношеските гарнитури до 19 години да играят преди мъжките отбори.
Голямо удоволствие е да играеш пред публика. Ето сега им се дава добра възможност да вървят нагоре. Аз съм за поддръжката на тези два отбора, макар те да носят големи разходи и не всеки може да си го позволи. Би трябвало да ги подготвя за мъжкия футбол. Играят в една по-голяма конкуренция. Ако нямаш втори отбор, елитната юношеска група е възможност за някои клубове да развиват школите си. При всички положения по-добрият вариант е втори и трети отбор, отколкото елитната.
За мен е голямо удоволствие да наблюдавам деца да играят в мъжкия ни отбор. Подкрепям повече българи, отколкото чужденци. Ако има чужденци, те да са на по-високо ниво от българите ни. Нашите деца показаха, че могат да играят добър футбол. Млади са, грешат, но това е предимството на младостта. С удоволствие играят, защитават цветовете. Трябва да им се прощават грешките, защото ще дойдат моментите, в които ще са пълноценни футболисти.
Ще дам един пример, Теди (б.р. - Теодор Иванов), просто е роден да стане добър футболист. На такива деца трябва да се дава път в живота, защото те могат. Има всичко, което е необходимо за един футболист един ден да струва пари. Имам симпатии към Марто Бойчев, не мога да го крия. Това дете прави чудеса. Когато дойде от Левски, започна колебливо в първия момент, но за много късо време започна да напредва и да си показва рогцата. Станал ми е любимец във футбола. Един ден ще се гордеем с това дете. Трябва да изчакаме, защото 16-годишен в първия отбор, има такива примери, но големите клубове го правят като реклама, но той може да си изпълнява ролята, защото има качества.
Много ме радва, че този отбор е един от малкото, в който играят почти 9 човека българи, а петима са от школата. Това е най-радостното. Кой друг отбор може да си го позволи? Даже най-слабите отбори в болшинството си играят с чужденци, които нямат качествата и възможностите да допринасят за развитието на нашия футбол.
Всеки отбор трябва да има някакви цели. Миналата година нашите цели бяха много високи, резултатите бяха отлични. Това ни накара да повярваме, че можем много повече от това, на които ни обричаха някои. Трудно се приема един път качил се горе да слезеш надолу. Аз лично като човек, който работи в детско-юношеския футбол, много искам отборът горе да се мери с най-добрите, но това е един шанс евентуално, ако се класираме за баража за Европа, защо пък не. Когато дойдат тези мачове, човек трябва да се замисли за възможностите на отбора, докъде стигат, докъде опират, естествено, съобразени с европейския противник.
Най-хубавата ми година беше миналата, когато не пропусках мач на втория тим, играеше добър футбол с добри деца, някои от тях бяха в моята школа преди години, побеждавахме всички, станахме първи. Сега нещата малко се промениха, наблюдавах за няколко дена втория и третия отбор, малко съм разочарован, но мач с мач не си прилича.
Трябва да радваме хората и да подобрим играта. Целите оправдават средствата или средствата оправдават целите, както и да го кажем, истината е първият отбор да си заслужи мястото. Бих предпочел отборът да се бори в първата шестица и за други неща. Има и падения, и изкачвания във футбола. Много отбори изпадат в криза, после се изкачват. Нашият не прави изключение".
