Момчето-чудо най-после ще дойде в България и ще поеме посока стадион "Георги Аспарухов". Става въпрос за Дарко Тасевски. За него казват, че е голям футболист. От следващия сезон българските любители на футбола и по-специално на "сините" ще имат възможност да се убедят дали Тасевски има качествата, за които е рекламиран. Пред "Топспорт" футболистът разказва за себе си.

- Дарко, идваш ли в петък най-после в София?

- Живот и здраве, трябва да стане.

- Явно много ти се играе за "сините"?

- Прав си. Отказах се от четири заплати в Металург(Запорожие) заради Левски. Пристигам в българския отбор като възможно най-независим, т.е. като свободен агент.

- Трудно ли беше да се откопчиш от Металург?

- Ами не беше лесно. Накрая си тръгнах. Трябваше да се подготвям сам известно време.

- Във форма ли си?

- Човек като е професионалист, винаги ще намери дори някой парк близо до къщата си, за да тренира. Разбира се, друго е игровата обстановка. Но определено не ми липсва физическата подготовка.

- Ако Левски пак стане шампион и се класира отново в Шампионската лига, може да изпиташ голямата тръпка на това велико състезание?

- Това е една от причините да искам да дойда в Левски. Такова предизвикателство кой не иска да го опита!?

- Играл ли си срещу бъдещи твои съотборници?

- Да, в приятелския мач, в който вашият национален отбор победи Македония с 1:0, имаше играчи на "сините".

- Ти с кой номер обичаш да играеш?

- Аз играя с номер 10.

- Знаеш ли обаче, че десетката в Левски е за най-атрактивния в състава - Христо Йовов?

- (Смее се.) Ами няма проблеми.

- Защо не вземеш идея от чилиеца Иван Саморано и не си добавиш нужната цифра? При него беше 1+8. А при теб може да е 1+9. Става ли?

- Виж какво, в крайна сметка номерът не е от значение. Важното е да покажа игра на ниво.

- Ако Станимир Стоилов ти възложи различен от твоя пост на игра?

- Аз по принцип играя атакуващ халф. Но съм се подвизавал във всички постове на полузащитната линия.

- Как се разви кариерата ти досега?

- Когато бях на 16 години, Гьоко Хаджиевски ме взе в мъжкия тим на Вардар. Той ми подаде ръка в онзи момент и повярва в мен, за което много съм му благодарен. После треньор ми стана Страти Златев. Играх с Жарко Серафимовски. После бях за известно време преотстъпен на Циментарица,  с чийто тим взех купата на Македония. След това се върнах във Вардар. Последните два сезона играх в Металург (Запорожие).

- Как беше футболът там?

- С по-твърди единоборства, отколкото в Македония и България. Залагат много на физиката. Искрено се надявам, че в България се толерира техничният футбол, чийто привърженик съм аз.

- Как Шахтьор (Донецк) успя да разбие футболния монопол на Динамо(Киев)?

- Ами в днешно време това става с много пари. Наляха в този клуб много финанси и се получи. Там играят и много добри бразилци. По принцип бразилци има по света много. Най-различни - невероятни и анонимни. Техните може да не са магьосници, но не са случайни.

- Витае ли духът на Валери Лобановски в Украйна?

- Как не. Той е като икона. Сега всички се кланят на опита на Олег Блохин.

- Смятат ли, че действащият им идол Шевченко направи грешка, като се премести от Милан в Челси?

- Андрий и на Луната да иде, те ще си го боготворят. За тях най-важното е, че е украинец. Днешните успехи и надежди на Украйна са свързани с него.

- Очакваха ли украинците, че ще вземат европейското първенство за 2012 година заедно с Полша?

- Надяваха се много, но бяха ужасно скептични. Не вярваха. Мислеха си, че е абсурд да се преборят с Италия, както и да ги предпочетат пред Унгария и Хърватия. Полудяха от щастие, когато разбраха, че ще са домакини.

- Вярно ли е, че английски отбор е проявявал интерес към теб?

- Беше по-рано. Сега, след като съм в Левски, вече е минало.

- Все пак, кой е бил клубът?

- Мидълзбро.  

- Какво знаеш за българското първенство?

- Наясно съм за вечното дерби между Левски и ЦСКА. Също така, че Локомотив(Сф) и Литекс са другите два силни отбора.

- Трудно ли е да си национал на Македония?

- Като във всеки национален тим има конкуренция и трябва да поддържаш добро ниво, за да си запазиш мястото.

- Приятел ли си с Горан Пандев?

- Да. Бих искал и аз след време като него да играя в голям европейски отбор.

- Кои са любимите ти футболисти и големи европейски клубове?

- От нашите си харесвах Дарко Панчев. От чуждите Зинедин Зидан. От отборите - Реал(Мадрид) и Манчестър Юнайтед. Искам да кажа още нещо за Кобрата Панчев. Няма да забравя как вкара последната дузпа на мача Цървена звезда и Марсилия в Бари и подпечата КЕШ за "звездашите". Бяхме много горди с него. Сещам се и за един мач на националния ни тим срещу Англия. Как Артим Шакири вкара гол направо от корнер. Беше уникално. 

- Като стана въпрос за англичаните - как си обясняваш факта, че срещу тях изнасяте сполучливи мачове?

- Ами има си вече някаква традиция. Много обичаме английския футбол и винаги искаме срещу тях да играем много добре. За нас е чест да бъдем на топниво с любимците ни.

- Какво очакваш от престоя си в България?

- Да радвам публиката на Левски, която знам, че е многобройна и харесва красивия футбол.