В днешния брой на "Архивите са живи" ще говорим за легендата на германския футбол и Байерн (Мюнхен) Франц Бекенбауер - Кайзера. Поводът е, че точно на днешния 11 септември най-елегантният немски футболист, така също успешен треньор и ръководител, има рожден ден. Наистина 64 години не са кръгъл юбилей и все пак, когато и колкото и да се говори за Бекенбауер, все ще е малко.

Франц се ражда в Мюнхен в семейство на пощальон и домакиня. Като всяко дете малкият Бекенбауер играе с децата на улицата. Още тогава се откроява с перфектната си осанка. Започва да тренира в СК Мюнхен 1906. Като ученик е забелязан от скаут на Мюнхен 1860. Емисарят толкова е впечатлен от Франц, че тутакси му предлага да го заведе при "лъвовете".

И всичко изглежда едва ли не договорено между малкия ученик и наблюдателя, когато в един момент теренът на мача между СК Мюнхен 1906 и Мюнхен 1860 се превръща за кратко в бойна арена.  При един спор Бекенбауер защитава яростно своя тим срещу бъдещите си началници и скаутът отива и му перва един шамар зад врата.

Това е достатъчно достойният Франц да откаже офертата на Мюнхен 1860 и, разбира се, да отиде да се пробва в детския отбор на... големия градски враг Байерн. На 6 юни 1964 година Бекенбауер дебютира за първия отбор на "баварците" за победата с 4:0 срещу Санкт Паули в Хамбург. Тук изниква още един любопитен момент. Бъдещият Кайзер излиза на терена като... ляво крило. И в 84-ата минута бележи третия гол за Байерн.. Не случайно бъдещият защитник се откроява с голмайсторски нюх след като на тези млади години той играе като откровен нападател.

През следващия сезон, когато е на 20 години, вече е върнат в средата на терена. На 26 септември 1965 година записва първата си селекция за ФРГ в Стокхолм в Бундестима на Хелмут Шон. Младият тогава халф прави невероятен мач в световна квалификация, спечелена срещу Швеция с 2:1, и има огромна заслуга националният отбор да се класира за световното първенство в Англия през 1966 година. На 4 юни 1966-а Байерн побеждава Майдерихер с 4:2, като Бекенбауер отбелязва последния гол и така печели първата си купа на Германия.

Ще последват още три през 1967,1069 и 1971 година. На 30 юли 1966 година той става едно от откритията на мондиала в Англия. По време на полуфинала срещу СССР, в който ФРГ побеждава с 2:1, Бекенбауер отново вкарва гол. Но германците губят финала от Англия след продължения с 2:4 на "Уембли". За първи път Бекенбауер играе на поста либеро, на който всички го знаят, на финала за КНК на 31 май 1967 година в Нюрнберг за победата на Байерн срещу Рейнджърс с 1:0 след продължения. На 7 юни 1969 година печели първата си шампионска титла с Байерн. Следват други три през 1972, 1973 и 1974 година. Паметен мач е полуфиналът от мондиала през 1970 година срещу Италия, в който германците губят с 3:4. В продълженията тогава Франц играе с превързано дясно рамо
заради счупена ключица.

На 18 юни 1972 година в Брюксел ФРГ смазва на финала за европейско първенство СССР с 3:0. Когато печели първата от двете си отличия "Златна топка" през 1972 - второто е през 1976-а, Бекенбауер задминава с по две точки съотборниците си във ФРГ Герд Мюлер и Гюнтер Нетцер. През 1974, 1975 и 1976 Бекенбауер е част от големия отбор на Байерн, който взима три пъти поред Купата на европейските шампиони. През 1974 година става световен шампион като играч, а през 1990-а като треньор. Досега Франц и Марио Загало са единствените, които са ставали световни шампиони и като играчи, и като треньори.

Това обаче не пречи през 1988 година, когато е наставник на националния тим на Германия и губи в последната минута в Мюнхен на полуфинала на европейско първенство срещу Холандия, цялата преса и общественото мнение да настръхнат срещу Беки. На 22 септември 1990 година Бекенбауер в качеството на световен шампион като треньор е поканен от президента на Марсилия Бернар Тапи да работи като мениджър във вдигащия се все по-нагоре клуб от пристанищния френски град. Своенравният Тапи обаче уволнява Жерар Жили и праща Бекенбауер на пистата като треньор. Явно последните акорди на Франц като наставник са именно в Марсилия. Защото в един момент и той е заменен от знаменития белгиец Реймон Гьоталс в началото на 1991 година.

През 1993 година същият Гьоталс донася първата и единствена засега Купа в Шампионска лига на френски отбор - в случая на Марсилия. Междувременно Бекенбауер се връща на 24 октомври 1991 година в Германия и по-точно в Байерн, където започва също великата си кариера на спортен администратор. Тогава е назначен за вицепрезидент, за да стигне, разбира се, и до президентския пост. Всъщност все пак Бекенбауер само веднъж след това се връща на терена като треньор. Това става на 27 април 1996, когато Ото Рехагел е уволнен, и той е назначен за кратко за наставник. Тогава именно взима Купата на УЕФА в два финала срещу Бордо. По същото време в тима на "баварците" играе Емил Костадинов, който в единия от мачовете вкарва гол с глава за 3:1.

Трябва да се допълни, че като футболист Бекенбауер не играе само за Байерн. През 1977 година Франц облича екипа на американския Космос (Ню Йорк) и остава там до 1980 година. На 21 септември същата година изиграва последния си мач за тима от Ню Йорк, в който на финала за Сокър Боул е победен Форт Лодърдейл на Герд Мюлер с 3:0.

Впоследствие през 1983-а Франц пак ще се завърне в Космос. Между 1980 и 1982 година Кайзера изиграва две години за тогавашния най-голям съперник на Байерн - Хамбургер. Той става шампион на Германия за 1982 година именно с тима от северния Хамбург.
За финал нека изтъкнем, че днешният рожденик Франц Бекенбауер и цялата германска футболна федерация са големи приятели на българския футбол. Кайзера бе удостоен и за доктор хонорис кауза в аулата на НСА.