Гърция се възстановява и данните го показват ясно. Но жителите на южната ни съседка, като Димитра Д., не го вярват, разказва Bloomberg в своя кореспонденция.
Димитра, инженер на 53 години, най-вероятно ще изгуби семейния дом, след като банката заплашва да отнеме жилището ѝ за €140 000, вписано като обезпечение за заем от €50 000, която тя не може да изплати. След години на битки с банката, тя казва, че вече няма волята да се бори за имота.
"Предпочитам да го загубя, дори и да знам, че това няма смисъл. Не ме интересува вече. Ще живея под наем в 50 кв. м, но ще съм спокойна", казва Димитра.
Данните сочат подобрение: основният борсов индекс подскочи с 26 процента през 2019 г. и е напът да запише най-доброто първото полугодие от две десетилетия. Миналата година държавата отчете най-силния си икономически растеж от 2007 г. Лихвите по 10-годишния дълг е 3,3 процента, частица от 37-те процента, които страната трябваше да плаща по време на кризата.
И все пак, много гърци не успяват да се отърват от планините дълг след тежкото десетилетие, в която икономика се сви с четвърт. Безработицата все още е 18,5 процента.
От началото на кризата през 2010 г. над 87 500 малки и средни предприятия спряха дейност, а личните разполагаеми доходи се свиха с 14,5 процента, по данни на националната статистика. Около 4 милиона данъкоплатци, или 37 процента от населението, дължат на хазната €104,4 милиарда.
В крайна сметка гърците са уморени от дългата битка с банките и вече губят желание да защитават активите си в съда, което може да отнеме години и много средства. "Проблемът не е толкова финансов, колкото психологически - цялата процедура ги уморява", казва Димитрис Анастасопулос, адвокат, който работи по дела и опитва да спре завземането на единствените жилища на гърците от банките. Кредитполучателите се чувстват и изтормозени, след като колекторските агенции им звънят всеки ден. "Имал съм случаи, в които клиенти получават сърдечни пристъпи или удари заради постоянния натиск", казва той.
Изземането на домовете става все по-често, след като и самите банки са под натиск да намалят лошите заеми. Към момента те са €81,8 милиарда, или почти половината от икономиката на Гърция. И именно те са сред най-големите пречки пред по-бързата експанзия.
В година на избори, правителството на премиера Алексис Ципрас търси начин да защити единствените жилища. В края на март парламентът гласува законопроект в тази посока след дълги спорове с кредиторите.Според него, собствениците на жилища могат да получат помощ, ако отговарят на определени критерии. Държавата ще субсидира част от реструктурирания заем, гласи още текстът.
Законът покрива лоши заеми от около €25 милиарда. Очаква се около 160 000 задлъжнели с €10 милиарда лица да се възползват.
