"Делии има чак до Токио, а от Токио - до Милуоки" - това гласи една от най-популярните шеги на привържениците на Цървена звезда, които дразнят феновете на Партизан, че делиите, както са популярни навиячите на "червено-белите", са известни по цял свят, тъй като именно в Япония "червено-белите" спечелиха Междуконтиненталната купа през 1991 г.

Много пъти съм се смял и гледал скептично на максимализма на западните ни съседи, които винаги искат да са "най" във всяко едно отношение, затова реших да видя прословутата атмосфера на стадион "Маракана" и шоуто, което ще направят феновете на Звезда именно срещу отбор от ранга на Байерн (Мюнхен).

Моментът за гостуването на баварците на Балканите бе идеален, за да сверим
нашите часовници със състоянието на най-титулувания сръбски отбор, на който гостуваше един от европейските грандове. Българските участници се препънаха на прага на груповата фаза за купата на УЕФА, а Звезда се добра до там, отстранявайки полския Гроклин с две победи с по 1:0.

Играта на сърбите обаче бе доста критикувана, въпреки че през последните години те инвестираха доста в качествени попълнения. Въпреки това, домакините очакваха достойно представяне срещу баварците, като не бяха малко и оптимистите, които залагаха на победа.

Първата изненада, с която се сблъсках при пристигането ми, бе външният изглед на стадион "Мала Маракана". Въпреки внушителния си капацитет от 54 000 седящи места, зданието изобщо не бие на очи отвън, като единственото нещо, което различава целия комплекс от околните сгради, са рефлекторите, които показват, че там има спортно съоръжение. Оказа се, че трибуните и самото игрище са изцяло вкопани в земята, като това е нарочно търсен ефект, за да не се развали
изгледът на околните сгради към Белград.

Въпреки че пристигнах в офисите на Звезда около час преди предварително обявеното време, в клуба ме чакаше нова приятна изненада - бях посрещнат повече от топло от служителите, а нужните документи и акредитацията ми бяха подготвени и представени без никакво забавяне. Оттук нататък нетипичният за Балканите професионализъм ме стъписваше през целия ми престой в Белград, като домакините се бяха погрижили за удобството на журналистите.

Стадионът, с който разполагат пък, е на светлинни години от съоръженията в нашата страна, а условията и местата в журналистическата ложа надминават в пъти тези, на който и да е стадион у нас. Вероятно повечето от вас ще си помислят това, което и аз - хората влагат пари, тъй като знаят, че си е тяхно. Съвсем обаче не е така. Цървена звезда, както и всички професионални клубове в Сърбия (с изключение на Смедерево) е публично търговско дружество, приватизацията на клуба е немислимо далеч в бъдещето, а стадионът, както и всички други съоръжения в западната ни съседка, е държавна собственост.

Въпреки това обаче "Маракана" е в изумително добро състояние, луксът вътре цари навсякъде, като освен офисите на Цървена звезда, там има магазини, ресторант, музей, огромна зала за пресконференции, пресцентър, офис на Сръбския футболен съюз и много други.

Полюбопитствах какви са условията за привържениците - доста понаболял въпрос у нас. Оказа се, че всеки сектор се изпразва при нужда за около 10 минути, тоалетните за навиячите са достатъчно на брой и достъпни за всички, а на всеки вход има и барче, където зажаднели и огладнели фенове могат да напазаруват. Така и не видях познатите картини от стадион "Българска армия", където на полувремето сектор "А" се реди за минерална вода по 10 минути пред импровизирана масичка, вафли и кроасани се вадят от кашоните от складовете, а парите се събират в джоба на продавача.

Официалният феншоп на Звезда, който има магазини из цяла Сърбия, пък почти не отстъпва по блясък на западните си събратя. Желаещите могат да се сдобият с цял куп артикули и могат да се облекат отгоре до долу в цветовете на любимия отбор. 12 часа преди началото на срещата работници трескаво зареждаха складовете на феншоповете на стадиона с артикули, за да са готови да се отзоват на интереса. Според неофициална информация, само от продажба на такива артикули Цървена звезда е спечелила около 200 000 евро чиста печалба и то само в деня на мача.

Единственото неприятно впечатление правеше тревата на терена, което признаха и домакините. И този проблем обаче ще бъде уреден скоро, тъй като от клуба ни увериха, че отбор като Звезда не може да си позволи да посреща съперниците си на некачествено игрище.

Ето че дойде и часът на началния съдийски сигнал. Стадионът не успя да се напълни докрай, а причината за това бе високата цена на билетите. Около 7 000 бяха празните места, което недвусмислено показа на ръководството на Звезда къде е сбъркало. Шефовете осъзнаха грешката си и обявиха свободен вход за следващото домакинство срещу Напредак (Крушевац), с което се извиниха на навиячите.
Въпреки това обаче атмосферата на "Маракана" бе като в Южна Америка.

След като повече от час феновете пяха песни в подкрепа на любимия тим, изведнъж двата противоположни сектора - "Север" и "Юг" (еквиваленти на нашите "Г" и "Б") изведнъж започнаха да си подхвърлят кратки скандирания един на друг в продължение на около две минути. След това внезапно спряха за около пет секунди, после изненадващо от трибуните към пистата полетяха стотици хиляди хартиени ленти, създавайки фантастична гледка, която може да се сравни с гигантски
снеговалеж, който обаче обхваща само трибуните. Любопитството ми бе задоволено и нямаше как да не призная на сръбските колеги, които с нетърпение очакваха реакцията ми, че изживяването е неповторимо.

На стадиона пък нямаше нито един полицай, като за сметка на това стюардите бяха навсякъде и по много. Органите на реда пък бяха перфектно подредени в подстъпите към стадиона и из цял Белград. Външният им вид всяваше респект, а на въпроса ми дали това е жандармерия, сръбските журналисти отговориха отрицателно, като обясниха, че заради честите сблъсъци с навиячите, униформите на полицаите са като за война.

Перфектно контролирано бе и движението на превозните средства, като мачът почти не засегна трафика в Белград, за разлика от постоянните блокади на София при всяка една по-важна среща на стадион "Васил Левски".

След срещата настроението навсякъде логично беше минорно. Звезда бе повела на два пъти, а Байерн съумя да обърне резултата в последните пет минути на мача до 2:3. Незаслужената загуба удари сърбите в сърцата, а дори журналистите бяха със сълзи на очите заради пропуснатия шанс и по-добрата игра от съперник, който е едно от най-големите имена в европейския футбол.

Може би най-точното обобщение на всичко обаче направи сръбски колега, който формулира ситуацията по следния начин: "Вие имахте вашата Тулуза, а ние - Байерн. Както снощи Олимпиакос с Реал (Мадрид). Ех, мой Балкане, йе*ем те у финишу!!!"