Свещеният Граал на изследването на Космоса е да намери извънземен живот. Важен предшественик за това е намирането на течна вода. Именно това са открили учените на Марс, обяви днес Американската космическа агенция НАСА, предаде Bloomberg.

Откритията, които са описани в журнала Nature Geoscience, дават обяснение за чудатите дълги ивици, които понякога се появяват на повърхността на Червената планета.

Тъмните черти, които могат да достигнат широчина от 5 метра и повече от 100 метра дължина, са били забелязани за първи път през 2010 г.

Чрез анализ екип от осем учени е заключил, че ивиците се състоят от минерални соли, които лесно абсорбират влагата, а течащата вода е най-вероятното обяснение за тяхната поява.

От години се знае, че на Марс има лед, а повърхността носи топографски белези на много стар воден поток. Последното проучване обаче е първото, което предоставя убедителни доказателства за продължаващото съществуване на течаща вода на Червената планета.

В официалното съобщение на Американската космическа агенция НАСА се посочва, че нови находки от изкуствения спътник Mars Reconnaissance Orbiter предоставят най-убедителното доказателство досега, че течна вода тече с прекъсвания на днешен Марс.

Използвайки спектрометър, изследователите са установили следи от хидратирани минерали върху склонове, където се виждат мистериозни ивици. Тези тъмни черти изглежда се отдръпват и вливат с течение на времето. Те потъмняват и се стичат по стръмни склонове през топлите сезони, а избледняват през по-студените сезони.

Ивиците се появяват на няколко места на Червената планета, когато температурите са над минус 23 градуса по Целзий и изчезват при по-студени температури.

"Нашата мисия на Марс е да следваме водата в търсене на живот във Вселената. Сега имаме убедителна наука, която потвърждава това, което отдавана подозирахме", заяви Джон Грунсфелд, астронавт от НАСА. "Това е значително развитие, което потвърждава, че вода, макар и солена, днес тече на повърхността на Марс".

Тези спускащи се потоци често са описвани като вероятно свързани с течната вода. Новите открития на хидратирани соли по склоновете сочат към това каква може да е връзката им с тъмните черти. Хидратираните соли биха намалили точката на замръзване на течен разтвор на натриев хлорид, точно както солта по пътищата на Земята прави така, че ледът и снегът да се топят по-бързо.

Учените обясняват, че вероятно става дума за плитък поток под повърхността, с достатъчно вода, дренираща към повърхността.

"Откривахме хидратирани соли само когато сезонните черти бяха най-широки, което предполага, че или самите тъмни ивици, или процес, който ги образува, е източникът на хидратацията. И в двата случая откриването на хидратирани соли на тези склонове означава, че водата играе жизненоважна роля в образуването на тези ивици", каза Лухендра Оха от Технологичния институт в Джорджия и водещ автор на доклад относно откритията, публикуван днес от Nature Geoscience.

Хидратираните соли вероятно са смес от магнезиев перхлорат, магнезиев хлорат и натриев перхлорат. Някои перхлорати могат да предпазят течностите от замръзване, дори когато са налични температури от минус 70 градуса по Целзий.

И друг път са откривани перхлорати на Марс. Сега обаче проучването е установило перхлорати, които са в хидратирана форма и се намират в различни области от тези, които са били проучени от спускаемите апарати. Това е и първият път, в който перхлоратите са били идентифицирани от орбита.

За Лухендра Оха новите открития са доказателство, че мистериозните линии, които е видял по затъмнените слонове на Марс преди пет години, всъщност са вода в днешно време.

"Когато повечето хора говорят за вода на Марс, обикновено имат предвид древна или замръзнала вода. Сега знаем, че има нещо повече", каза той. Според него това е първото спектрално откритие, което недвусмислено подкрепя хипотезата за образуването на повтарящите се линии по наклоните от вода в течно състояние.

"Колкото повече изучаваме Марс, толкова повече научаваме къде има ресурси за поддържане на живота в бъдеще и как може да стане това", заяви Майкъл Мейер, водещ учен в Програмата на НАСА за проучване на Марс.