Една от най-силните синдикални организации в Германия - IG Metall, през миналата седмица успя да се споразумее с работодателите наетите в сектора на металургията и машиностроенето в Баден-Вюртемберг да получат по-високи възнаграждения и да преминат към 28-часова работна седмица.
Все още не е сигурно дали тази промяна ще бъде въведена на национално ниво, но от "Франс прес" вече се питат дали към този модел биха преминали и останалите държави членки в Европейския съюз (ЕС).
На първо място трябва да се посочи, че тази форма на почасова заетост не е нещо ново за най-голямата европейска икономика, като възможност за такава дава законодателството в страната.
Този път обаче напредъкът е в това, че след 2 години на експеримента всички работници ще се трудят отново на пълен работен ден. Досега за служителите не е имало гаранция, че ще бъдат възстановени на старата си позиция, ако бъде въведена по-къса работна седмица.
Германия е в период на значителен растеж, безработица на историческо ниско ниво от 5,4% и недостиг на квалифицирана работна ръка. Това от своя страна означава, че служителите биха могли да предявят допълнителни изисквания към работодателите си.
"Тази сделка обаче не може да бъде направена във Франция, където безработицата е близо двойно по-висока въпреки ръста на икономиката", смята Пиер Гатаз, който е ръководител на френската синдикална асоциация Medef.
Анализаторите посочват, че с безработица от 8,7 на сто в Еврозоната и от близо 18 на сто при младежите под 25-годишна възраст условията в останалите страни членки не са същите като тези в Германия.
"Германия е единствената след големите държави, където недостигът на пазара на труда е доста под нивата отпреди 2007-2008 година", посочва икономистът Алине Шулинг.
"Най-голямата икономика може да си позволи по-високи възнаграждения. И все пак сделката между синдикатите и работодателите ще насърчи тези в останалите страни в ЕС да настояват за по-справедливи отношения между служителите и компаниите", смята зам.-генералният секретар на Търговската конфедерация на ЕС Петер Шерер.
"Споразумението трябва да доведе до повишаване на възнагражденията и до гарантиране на по-добри условия на труд не само в Германия, но и в останалите страни в Европа", допълва той.
