Какъв играч! Какъв мъж! Какъв истински диамант сред футболистите! Критиците вече не могат да докоснат Франк Лампард. Не и след сряда. Не и след тази дузпа. Той спечели, те загубиха. Той остана прав, те са на колене. Край на дебата.
Вторият гол на Дидие Дрогба наистина направи разликата, след като великолепният късен гол на Райън Бабел показа, че Ливърпул никога не се предава в Европа. Смелостта на Лампард обаче ще остане в паметта на всички, които гледаха този невероятен мач.

Резултатът бе равен, а осем минути от продълженията вече бяха изминали, когато Сами Хупия фаулира Михаел Балак в наказателното поле и Роберто Розети, отменил по-рано гол на Есиен, посочи бялата точка. В този момент само някой без капка хуманност в себе си може да не е изпитал стягане в стомаха, когато Лампард заложи топката.

Не само защото финалът в Шампионската лига е заложен на карта, но и защото пропуск със сигурност щеше да даде психологическо предимство на Ливърпул. Не само защото Лампард още страда за майка си Пат, която почина миналия четвъртък, а в главата му още бушуват силни емоции. Дори не защото тази дузпа означаваше Франк да надмогне над Балак, германеца, пропуснал само една дузпа в цялата си професионална кариера.

Заради всички тези причини всеки щеше да разбере, ако Лампард се бе отказал от отговорността. Мнозина биха предпочели да го направят. Лампард дори не се замисли. Някак си, на трибуните, баща му също не извърна глава. За разлика от много от играчите на Челси, той гледаше с насълзени очи как синът му вкарва, изпращайки Рейна в обратния ъгъл. Пат, гордей се с момчето си! Това е и винаги ще бъде моментът, който определя кариерата му!