Сър Алекс Фъргюсън, на когото му предстои да предприеме сериозни промени в Манчестър Юн, би могъл да се поучи от един испанец. Този испанец го накара да се гърчи повече, отколкото халфът на Барса Шави с топка в краката. Името на въпросния? Рафаел Бенитес.

Мениджърът на Ливърпул никога не би си признал, че е сбъркал пред журналист (нито пък пред някой играч). Егото на Бенитес обаче няма думата, когато става въпрос за трансфери. Рафа е направил доста странни сделки досега, но поне светкавично си дава сметка, когато някое ново попълнение не се представя според очакванията. Фъргюсън трябва да стори същото по отношение на Димитър Бербатов. Време е Фъргюсън да признае, че експериментът "Бербатов" се провали. В това няма нищо срамно. Страхотните технически умения на Бербатов оправдаха риска, който Фъргюсън пое, като плати рекордните в клубната история 30,75 млн. паунда за нападателя. Подобно на Хуан Себастиан Верон обаче, той изглежда просто не подхожда на Юнайтед. Общото между аржентинеца и българина е пестеливият им стил на игра. Червените дяволи обаче залагат на бързи, експлозивни атаки. Макар че именно умението на Бербатов да задържа топката и да я подава, без да бърза, привлече вниманието на Фъргюсън, именно тази особенност на нападателя представлява проблем. Срещу Барселона на финала в ШЛ, също като срещу Арсенал в предния кръг, българинът бе оставен на пейката, защото Фъргюсън избра по-бързи, по-подвижни нападатели, способни да играят на контраатаки.

В идеалния вариант би било добре Манчестър Юнайтед да запази алтернативата, която предлага Бербатов. Погледнато по-реалистично обаче той е един от играчите, които Фъргюсън би могъл да продаде (на загуба), за да може да обнови състава с оглед на приоритет №1 за Юнайтед - нов успех в Шампионската лига. Бербатов изигра само пет мача като титуляр в Шампионската лига. Човек би очаквал играч, струвал на клуба си рекордна сума, да вземе дейно участие в решаващата фаза на сезона.

Пресата цял сезон спори за българина. Някога не изпитвах никакви съмнения в качествата на нападателя, но краят на сезона определено беше отрезвяващ за почитателите на българина. Същото би трябвало да важи и за Фъргюсън.

Приносът на Бербатов на финала в Рим беше символичен. Той дори не беше първа, а едва втора резерва. Имаше няколко негови мудни отигравания по-далеч от вратата и едно голово положение, за което не му стигна концентрация (или мъжество?) да го вкара.

Изявленията на българина преди мача бяха стряскащи. Остана впечатлението, че Бербатов приема себе си като специален футболист, за когото нормалният императив за всички играчи да дават 100 процента от себе си не важи. Той каза, че Фъргюсън понякога го насърчава с някое плясване по бузата, но може би това е сериозно недоразумение. Може би шотландецът просто се опитва да събуди играча.

Джонатан Норткрофт
"Сънди Таймс"